Пътешествие към съкровищата на Лувъра

Лувъра е една от най-известните и най-старите художествени галерии в света. Всички цивилизации на човешката история са застъпени тук. Ако посетител реши да разгледа наведнъж залите му (над 200), ще трябва да извърви около 15 километра! Музеят притежава над 6000 картини, почти 100 000 рисунки и пастели, 50 000 графики и 2100 скулптури. Към колекцията спадат и 80 000 ориенталски, 35 000 гръцки и римски, 33 000 египетски старинни предмети, плюс около 50 000 европейски експонати от средновековно време.
Историята на Лувъра е немислима без създаването на художествени колекции на френската корона. Възникването на галерията се очертава някъде в края на ХV век, когато във Франция, управлявана от Луи ХII, проникнал италианският Ренесанс и първите произведения от неговото творчество. Франциск I започнал кариерата си на владетел с поканването на Леонардо да Винчи, който пристигнал през 1516 г. във Франция и работил там три години, чак до смъртта си. Така от 1516 г. датира присъствието на шедьовъра "Мона Лиза" във Франция, както и на други две картини на Леонардо да Винчи - "Света Ана" и "Леда", които той лично донесъл със себе си.
Крал Франциск I установил контакт и с други известни италиански художници. Андреа дел Сарто нарисувал по негова поръчка прочутата си картина "Милосърдие", Рафаел - "Светото семейство" и т.нар. "Голям Св. Микеле", като кралят получил общо четири картини на Рафаел. Шедьоврите на италианските ренесансови майстори пристигали в Лувъра още докато те били живи, а що се отнася до Леонардо да Винчи, само в този френски музей може да се види неговото творчество така цялостно.
Към големите крале колекционери се причисляват още Луи ХIV и Луи ХVI. Колекционерски амбиции имала и кралица Мария Медичи, съпругата на Хенри IV. По нейна заръка прочутият Рубенс изпълнил Люксембургския дворец с големи алегорични композиции, 27 от които днес са притежание на Лувъра.
През ХVII и ХVIII век колекциите в галерията се разраснали неимоверно много, като интересът към италианския Ренесанс не затихвал. Появили се нови произведения на Рафаел - "Портрет на Кастилионе" (ранно произведение, но шедьовър), пет картини на Тициан, между тях "Мъж с ръкавица", често характеризиран като най-хубав мъжки портрет от Ренесанса, първите творби на Веронезе, Мантеня, Джорджоне...
Италианската школа се допълвала и с редки произведения на примитивистите и със съвременни творби. Картината "Успение Богородично" на Караваджо била рисувана за римската катедрала "Санта Мария де ла Скала", но църковните сановници отхвърлили произведението под предлог, че лицето на светицата било нетрадиционно гражданско, прекалено реалистично, и обвинили художника, че за модел на светицата избрал проститутка. Скандалната репутация на тази картина на Караваджо не попречила на френския крал Луи ХIV да я купи.
Макар че произведенията на Рубенс и Ван Дайк отначало не допадали с бароковия си характер на френския класически вкус, четиридесет години след смъртта на Ван Дайк Лувъра притежавал 14 негови картини. Между картините на Рубенс, с които музеят се сдобил, е и прочутият още тогава "Панаир", донякъде необичаен по родството си с Питер Брьогел-старши.
Настъплението на холандците било започнато не от някой друг, а от автопортрета на Рембранд, създаден през последните години на живота му. Още пет картини от творчеството на Рембранд намерили своето място в Лувъра по времето на Луи ХVI. Периодът, когато управлявал предпоследният предвоенен крал, се оказал един от най-богатите и успешни за френската галерия. Още тогава колекциите представлявали пълна панорама на италианската, холандската и фламандската живописни школи.
Най-сетне дошъл ред и на испанците. Преди столетие в колекциите нямало място за тях. Луи ХIV, чиято майка била испанка, някакси оставал равнодушен пред картините на Рибера и Мурильо, а за съществуването на Веласкес нямал и понятие, като се съди по това, че неговият вълшебен портрет "Инфантката Маргарита" през 1654 г. висял в банята на кралицата-майка.
Едва при Луи ХVI в колекциите попаднал първият Мурильо - "Малкият просяк". Стойността на тази картина е изключително голяма, като се има предвид, че в нейния автор се съзира пряк предшественик на модерното социално изкуство.
Дълги години френските владетели нямали вкус към изкуството на техните родни майстори на четката. Прочутата днес картина "Авиньонска пиета", в която християнският мистицизъм отстъпва пред изненадващо развитото чувство за реалност, а болката на Мария е неподправена майчина болка, чакала 500 години, за да бъде окачена в Лувъра.
Вратите на Лувъра като музей се отворили за първи път след падането на Бастилията на 10 август 1793 г. Лидерите на революцията наредили колекциите и богатствата от дворците във Версай, Компиен и Фонтебло да се съберат в Лувъра, като този акт остава незабелязан от повечето историци, но в действителност представлява градивен камък не само в историята на световното музейно дело, но и в културната история на човечеството.
По времето на Наполеон Бонапарт към Лувъра се стичали художествени ценности от победените от френската армия страни. По-късно обаче Франция била задължена да върне над 5000 произведения на първоначалните им собственици и притежатели. Все пак Лувъра успял да запази от Наполеоновата плячка около 100 забележителни творби: "Сватбата в Кана Галилейска" на Веронезе, с размери 9,90 на 6,66 метра, като този художествен монумент е ценен и с това, че гостите, събрани около Исус на сватбата, са известни личности, някои от които художници: Микеланджело, Тициан, Тинторето, а самият Веронезе се е изобразил като музикант с виола.
В Лувъра били оставени "Мадоната с ангели" на Чимабуе, "Свети Франциск" на Джото, едно от най-големите произведения на майстора на мистичната чистота Фра Анжелико - "Коронясването на Мария", картини на Мантеня и др.
По-късно към Лувъра се стичат нови и нови значителни придобивки. Първият Ботичели, "Носене на кръста" на Симоне Мартини, една от картините - "Поражението при Сан Романо" на Учело, "Благовещение" на Леонардо, "Кондотиер" на Антонели, редица испански творби с първия Гоя, холандски художници и т.н. Не бива да се пропуска и закупуването на картината на Вермеер ван Делфт "Плетачката на дантели" през 1870 г.
Честите смени на режими в миналото имали значение и за колекциите в Лувъра. През 1897 г. в покупките се включва обществеността с възникването на т.нар. Общество на приятелите на Лувъра, което има изключително голям дял в попълването на колекциите през последните 100 години. Парижкият лекар Ла Каз завещал колекцията си от 200 картини на Лувъра, като в нея влизали: "Циганката" на Халс, "Сакатото джудже" на Рибера, "Вирсавия" на Рембранд, а от френски художници - цял куп произведения на Фрагонар, Ланкре, братя Льонен, Вато и др. Барон Е. Ротшилд подарил на Лувъра над 30 000 графики - от началото на гравюрата чак до ХIХ век, и 3000 рисунки.
Между дарителите на картини фигурирали не само имената на богаташи, но и на търговци на картини и ентусиасти. Голяма част от произведенията на известните майстори на четката през ХIХ век - Дьолакроа, Коро, Курбе, Дюпре, Т. Русо и др., увеличили богатствата на Лувъра, благодарение на дарителството. Не липсвали дарители и сред самите художници - например Пабло Пикасо и Брак.


"Леда и лебеда" на Леонардо да Винчи

"Присъдата на Соломон" - Никола Пусен