Пасивността и безразличието са най-големите трудности

Петър Добрев е едва на 24 години, но на 25 октомври 2015 г. печели местни избори и става най-младият кмет в Бесарабия, като оглавява българското село Бабата (официалното му име е Островное), разположено в Арцизки район, Одеска област, Украйна. Роден е в същото село, където завършва средното си образование. Приет е в Одеската национална академия за хранителни технологии, а след края на обучението си остава да работи в града. Член е на Българския младежки клуб "Актив". Капитан е на отбора "Бабовски проспект" (преди "Сляпа уличка") в Бесарабската лига КВН. Познават го като запален българин, организатор и инициатор на различни прояви, свързани с българската култура и с родното му село.


"Хората вярват в нас, младите"

"Само в селата може да се запази българщината"


- Защо решихте да станете кмет на родното ви село, г-н Добрев?
- От 200 години българите са се заселили на север от Дунава и са успели да се запазят като общност. Именно селото и неговият консервативен начин на живот предпазват народа ни от асимилация, която е неизбежна в големите градове. Убеден съм, че само в селата може да се запази българщината в Бесарабия и изобщо в българските общности извън България. Големият град много бързо смазва малките нации. Ако първото поколение, родено в чуждоезична среда, говори български в 50% от случаите, то какво да предполагаме за второто и следващите поколения?! Темповете на асимилация в градове като Одеса, Киев, Измаил са колосални. И колкото и добре да работят обществените български организации, много мъчно могат да спрат този процес. Член съм на Българския младежки клуб "Актив", с подкрепа на Конгреса на българите в Украйна работим вече дълги години за запазването на българщината в Одеса и в областта. И затова съм абсолютно убеден: българският дух ще оцелее в селата. Затова трябва да ги подредим, да ги превърнем в малки общности, предпочитани за живеене. Ако насочим силите си към възраждането на селата, от това ще има повече файда за българщината. Казаното дотук и обичта към родното ми село ме кара да действам, да работя за благото му и за добруването на народа ми. Разбрах, че стана ли кмет, ще имам повече възможности да правя точно това.
- С какво спечелихте гласовете на хората?
- С работа и с дела. С момчетата от селото сме свършили доста неща за Бабата. Хората видяха, че го правим усърдно и от сърце. И повярваха в нас, младите.
- Когато встъпихте в длъжност, по-трудна ли ви се видя кметската работа, отколкото мислехте по време на предизборната кампания?
- Оказа се, че е по-трудна поради пустата бюрокрация. Имаш си планове, знаеш как и какво да направиш, но всички тези бюрократични елементи забавят много работата, а понякога я правят невъзможна. Това е, а за другото бях готов.
- Фактът, че сте най-младият кмет в Бесарабия, пречи ли или ви помага да осъществявате всичко набелязано?
- Мисля, че възрастта повече ми помага. Хората вярват в нас, младите, и се опитват да помогнат, да подскажат (макар че има и други, ама те са малцинство). Имаме страхотна енергия за работа, а това не може да пречи. Разбира се, липсата на достатъчен жизнен опит няма как да се пренебрегне с лека ръка. Ама нищо, ще си го натрупаме и ние!
- Кои са най-големите предизвикателства, които стоят пред вас като кмет на Бабата?
- Макар че има много икономически, инфраструктурни и демографски проблеми, най-големите трудности са свързани с пасивността и безразличието. Затова смятам, че нашата първостепенна задача е да активизираме хорския потенциал, да накараме жителите да решават сами селските и обществените проблеми, да ги задействаме в тази работа. Стига сме живели потребителски! Ако мръднем хората, ще решим и икономическите, и инфраструктурните, и демографските проблеми. Иначе, каквото и да прави властта, ако хората са безучастни - паразитират, и то бързо. Искам да живея в общество с гражданска позиция, сред социално активни личности със здрави ценности и идеали, а не в общество на паразити.
- Какъв е поминъкът на хората в селото ви?
- Основно се прехранват от селскостопанска дейност. Имаме и някои-други по-едри фермери, които арендуват земя и я обработват. Част от населението работи при тях. Някои, но те са много малко, са заминали на гурбет в чужбина или в по-далечни градове. Работят в Измаил, в Арциз, но пък живеят в селото. Доста хора са заети в различни институции - кметство, училище, детска градина, Дом на културата, железопътни съобщения. Има и предприемачи. Забележително е, че селото ни се славеше с градинари. Бабовци, освен че са произвеждали зеленчуци в техните дворове, ходили са и в близки и далечни села, правили са там градини и са продавали на местните хора зеленчуци. И така снабдявали половин Бесарабия със зеленчуци. А сега ги купуваме...
- Заедно с млади хора събрахте над 1500 книги на български език за селската библиотека. Защо решихте, че трябва да го направите? Откъде се снабдихте с издания на български? Какво четат хората в Бабата?
- В селската библиотека допреди този проект нямаше книги на български, а цялото население говори езика. Благодарение на нашите приятели от Младежкия парламент - Калоян Игнатов и Николай Георгиев, също и на момчетата от "Българска история", които дадоха обява през техния сайт и общности във фейсбук, събрахме голяма част от тези 1500 томчета. Имаме книги, изпратени от цяла България - от Тутракан до Благоевград, от Видин до Свиленград. Много литература получихме от нашия приятел Галин Георгиев от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, и от Стоян Горчивкин - тогавашния генерален консул на България в Одеса, за което сме им благодарни. Книги бяха предоставени и от обществени организации като Конгрес на българите в Украйна. Наши познати от Румъния - банатски българи, също ни пратиха литература. Така че от половин свят сме събрали книги. Много харесват бабовците детската литература. Бабите вземат да четат на внучетата си. Появата на български книги в селската библиотека в началото предизвика страхотен ажиотаж.
- Как успяхте да запазите архива на патриарха на бесарабската българска поезия и литература Петър Бурлак-Вълканов, който също е роден в Бабата?
- Той изиграва важна роля за българското възраждане на диаспората. Мой познат нарича Бурлак-Вълканов "бесарабският Паисий". Запалва пламъче в сърцата на тогавашната интелигенция от български произход. Всичко това и фактът, че Петър Бурлак-Вълканов е от Бабата, ни кара да се погрижим за съхраняването на неговото културно наследство. Архивът се пазеше у голям наш патриот и меценат, също бабовчанин, Петър Бахчеван, който го гласеше за издаване (след като през 2004 и 2008 г. е издал стихосбирката "Стара планина"). След смъртта на Бахчеван през 2012 г. имаше вероятност да откарат архива в далечна чужбина и опасност да се изгуби. Дълго време личният архив на поета бе в град Бяла църква, на 600 км от Бабата. Но благодарение на младите хора от селото успяхме да си го приберем, като за това много помогна и вдовицата на Петър Бахчеван, на която също се покланяме.
- Издавате и вестник "Бабовци". Какъв е тиражът и обемът му, колко често излиза и кои са темите, представяни на неговите страници?
- Вестникът излиза на български. Тиражът му не е голям, но за нашето село стига - 500 бройки, като по празници печатаме повече. Разпространява се безплатно, имаме си спонсор. Стараем се да излиза веднъж месечно. Обемът му е 4 страници формат А4. Рубриките в него са: "Баба дуварка", "Актуални статии", "Интересно", "Нашите села", "Поучително", "Нашите хора", "Книга на броя", "Нашите фамилии", "Снимка на броя", "Какво вършат нашите", "Народни песни", "Поезия", "Шеги от нашите села", "Дядовите думи", "Народна мъдрост", "Цитат на броя". Всички теми са свързани с Бабата, с хората на селото, с родната култура.
- Откъде идва името на селото и какво означава? Колко души живеят в Бабата?
- Засега в селото са регистрирани 1150 души, а живеят около 750 човека. Думата "Баба" е от тюркски произход и значи "прародител", "почетен старец". Има три версии за произхода на името на селото. Според първата, то е основано на мястото на старо ногайско селище, носило същото име. Втората гласи, че е кръстено на предводителя на преселниците и основателя на селото. Третата разказва, че името е дадено в чест на И.Н. Инзов, който е бил генерал-губернатор на Новоросийския край и попечител на българските преселници. Българите го смятали за свой баща.
- Успяхте да запазите сградите на селските магазини. Защо това бе толкова важно за хората?
- След разпадането на колхоза почти всички сгради, останали след него и сгодни за стопанска дейност, бяха съборени. Останаха само селските магазини. Когато се разчу, че и тях ще събарят, с момчетата се вдигнахме, взехме да звъним в различни служби, да повдигаме въпроса. Така запазихме селските магазини. Това беше преди 2 години, сега те пустеят, но ако дойде човек, който да се захване с предприемаческа дейност, ще има къде да се завърти.
- Участник сте в танцовия състав "Български сърца". Какви хора има още в него и къде се изявявате?
- Напоследък по-малко танцувам с "Български сърца", защото съм в селото, а мястото на събирането е в Одеса, където формацията съществува с подкрепата на Конгреса на българите в Украйна. Хората в състава са различни както по възраст, така и по професия. Имаме студенти, учители, чиновници, офисни работници, предприемачи и т.н. Възрастта варира от 18 до 40 години. Обединява ни едно - обичта към българските народни танци. Участваме в различни фестивали, празненства и мероприятия както в страната ни, така и в други държави. Бяхме много пъти в България. Представяме българската общност из цяла Украйна.
- Жив ли е българският дух в селото? Какво е необходимо, за да се възроди и поддържа?
- Жив е! И един от възрожденците му е Петър Бурлак-Вълканов, за когото ви разказах. Духът трябва да се поддържа и да се развива. Това може да стане чрез провеждане на различни мероприятия, спазване на народните традиции и обичаи, отваряне на паметници и музейни сбирки и т.н. На 16 януари, например, организирахме празник на българската култура "Земя, която ме въздигна", посветен на 77-годишнината от рождението на Петър Бурлак-Вълканов. Събрахме се на митинг, положихме цветя на гроба на поета, имахме концерт и празнична трапеза. Присъстваха много важни гости, бабовци, живеещи в далечни и близки градове и села. Празникът се получи!


Черквата в Бабата
Снимки ЛИЧЕН АРХИВ