Паси иска ядрено оръжие, властите мълчат

Велизар Енчев

"Като цяло на Балканите трябва да има ядрено оръжие. Военните специалисти трябва да кажат дали то да е на север или на юг от Дунав, но ние в България това, от което имаме нужда със сигурност, са нови военноморски бази. Ако тези военноморски бази бъдат оборудвани с ядрено оръжие, това наистина ще бъде едно спокойствие, защото ядреното оръжие е едно много спокойно оръжие. Превантивната роля на атомното оръжие е изключително силна", каза председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси.

За втори път в рамките на десетина дни Паси предлага разполагането на ядрено оръжие на Балканите, но за първи път иска откриването на нови военноморски бази в България с ядрено оръжие в тях.

И в двата случая липсва реакция както на министър-председателя, така и на военния министър. Което означава, че Бойко Борисов и Красимир Каракачанов подкрепят ядрената реторика на председателя на Атлантическия клуб, но не смеят публично да застанат зад нея.

До момента НАТО не е излизал с такава екстремистка позиция. Но официално заявеното намерение на пакта както да увеличи военната си ескадра в Черно море, така и да влезе в Азовско море чрез Украйна подсказва, че Паси е вестоносецът, сондиращ реакциите на общественото мнение в региона.

Паси изпълни ролята на вестоносец и в навечерието на британско-американската операция "Шок и ужас" през 2003 година. Тогава външният министър на НДСВ първи поиска изпращане на български военен контингент в Ирак, срещу което обещаваше връщане на милиардния иракски дълг на България и танкери с евтин иракски петрол.    

Резултатът от лъжите на Паси е печално известен - 13 български войници загинаха в иракската пустиня, Ирак не ни върна и един цент, а иракският петрол се оказа мит. 

Войната срещу Ирак погази международното право, защото военните действия на САЩ и Великобритания не бяха одобрени с валидна резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Тогава Паси пак ни убеждаваше в прогресивния характер на тази война, която щяла да демократизира не само Ирак, но и Близкия изток. Вместо това резултатът е над 200 000 убити в Ирак, опустошителни войни в региона, пълна разруха на няколко арабски страни и раждането на "Ислямска държава".

Само пет години след иракската касапница инициаторите на войната - президентът Джордж Буш-младши и британският премиер Тони Блеър, се извиниха за грешното си решение, оправдавайки се с невярната разузнавателна информация за химическите оръжия на Саддам Хюсеин. Но премиерът Симеон Сакскобургготски, външният министър Соломон Паси и президентът Георги Първанов не се покаяха за решението си да подкрепят войната и изпратят пушечно месо в Ирак.  

Паси не само сондира реакциите на приспаната ни нация, но и показва тотално непознаване на Договора за неразпространение на ядрените оръжия, под който стои и подписът на България.

В член 2 на договора четем това: "Всяка държава - страна по договора, непритежаваща ядрено оръжие, се задължава да не приема нито пряко, нито косвено предаването от когото и да било на ядрено оръжие или на други ядрени взривни съоръжения, както и контрол над такова оръжие или взривни съоръжения, да не произвежда и да не придобива по какъвто и да било друг начин ядрено оръжие или други ядрени взривни съоръжения..."

Ако за Соломон Паси е нормално да гази международното право, мълчанието на българското правителство за скандалните изявления на председателя на Атлантическия клуб е тревожен сигнал. Отказът на всички държавни институции да реагират на ядрената реторика на шефа на Атлантическия клуб е плашещ.  

Затова очакваме реакцията на българския държавен глава. В качеството си на върховен главнокомандващ президентът повече не може да отминава екстремисткия призив на Паси за нови военноморски бази по черноморското ни крайбрежие с ядрено оръжие в тях.