01 Декември 2021сряда20:04 ч.

In memoriam

Първожрица в храма на книгите

Проф. д-р Елена Савова бе от онези високо надарени люде, благодарение на които България заслужи през вековете почетното име Държава на духа

/ брой: 122

visibility 1448

Крум ВАСИЛЕВ


Тя имаше един бог - книгите. Отдаде им целия си живот. Започна да им служи в ранна младост, като обикновена библиотекарка, а се раздели с тях като световно признат корифей в библиотекознанието, библиографията и научната информация. Отиде си от живота, току-що навършила 93 години, в навечерието на своя празник - 24 май. Без нея българската култура стана по-бедна. Защото проф. д-р Елена Савова бе от фалангата на онези високо надарени люде, благодарение на които България заслужи през вековете почетното име Държава на духа.
Заради красотата й я наричаха Хубавата Елена, а заради необикновената й работливост и енергия - вулканичната жена. Списъкът с нейните научни и изследователски трудове е респектиращ. Обемисти библиографични летописи-хроники за Георги Димитров и Васил Коларов, три тома "Сто години БАН", четири тома "Жените в науката" и много, много други. Понякога нейни работни места на прецизен изследовател ставаха Ватиканската библиотека, Конгресната библиотека във Вашингтон, Патриаршеският институт в Солун. Успя да обогати библиотеката на БАН с над 5000 микрофилма на ценни ръкописи и старопечатни книги. В Индийската национална библиотека открива стара книга, в която е поместена и старобългарската азбука - глаголицата.
Освен учен-изследовател, проф. Елена Савова е и високо ценен преподавател - и в български висши учебни заведения, и в световни учебни центрове - Парижката Сорбона, Масачузетския технологичен институт в САЩ, университетите в Делхи, Бомбай, Калкута.
Ако се степенуват сферите, в които тя разгръща своята наистина вулканична дейност, първото място ще бъде за Централната библиотека на БАН. Длъжността директор на тази библиотека Елена Савова заема през 1948 г. чрез конкурс. Показателно е, че по-късно заема отговорен пост в ЮНЕСКО, пак чрез конкурс, спечелен в съревнование с кандидати от 40 страни.
Четири десетилетия имената Елена Савова и библиотека на БАН са тандем, почти синоним. Под нейно ръководство библиотеката получава статут на научен и научно-изследователски институт, изгражда се библиотечна мрежа от почти 50 специални библиотеки към научните звена на БАН, фондът на академичните библиотеки нараства до близо 2 милиона тома. И още една голяма нейна заслуга: във времето, когато понятието "информационна епоха" още не бе влязло в обращение, Елена Савова беше далновидният инициатор за създаване в България на автоматизирана система за научна и научно-техническа информация. Без тази система, въоръжена днес с новите информационни технологии, прогресът в науката е невъзможен.
Социалистическа България ценеше заслугите на проф. Елена Савова. Награди я с високи ордени, присъди й званието "Народен деятел на културата", а по-късно тя стана и лауреат на Димитровска награда. По достойнство я оцени и правителството на Франция, като я награди с престижния френски орден "Академични палми".
Българската Държава на духа в лицето на нашата научна и културна общественост не пропусна да отбележи по подобаващ начин, със събрания и юбилейни сборници в нейна чест, двата нейни юбилея - 85-годишния през 2003 г. и 90-годишния през 2008 г.
Официалната българска държава, държавата на "прехода", не я забеляза, нищичко не направи. Жалко, даже срамно, но обяснимо - двете държави: Държавата на духа и държавата на прехода, са диаметрално противоположни, освен всичко друго "преходът" е и сриване към безкултурие. А има, види се, и друга причина сегашната българска държава в лицето на тези, които я управляват, да се отнасят с неприязън към хора като проф. Елена Савова. В младостта си тя е участвала в антифашистката борба. Участвала е на страната на обединените народи, срещу хитлеристка Германия. Във всяка нормална европейска държава ветераните от тази борба са на почит, но в днешна България - обратно, подложени са на остракизъм.
Елена Савова е родена на 10 април 1918 г. в Белица, Благоевградско, в семейство на революционери. Дядо й е бил сподвижник на Гоце Делчев, баща й - четник в четата на Яворов в Македония и участник в Септемврийското въстание, майка й - ятачка на партизани, а брат й и четирите й сестри - активни антифашисти. Самата Елена съвсем млада става член на нелегалната БКП.
През лятото на 1942 г., като студентка в Софийския университет, Елена Савова получава изключително трудно и опасно за изпълнение партийно поръчение: да стане укривател, ятак и куриер на двукратно осъдената на смърт и търсена под дърво и камък Цола Драгойчева. Това поръчение Елена Савова изпълнява със забележително себеотрицание в продължение на година и половина. Наема квартира в днешния кв. "Изток", по онова време покрайнина на София, устройва скривалище за Цола Драгойчева, през август 1943 г. при тях три дни заседава тогавашното Политбюро на нелегалната комунистическа партия - най-търсените от полицията ръководители на антифашистката борба. Какъв риск е поела и каква смелост е проявила студентката Елена Савова! При това е рискувала не само своя живот, а и живота на бъдещата си рожба - била е бременна. Съпругът й, млад лекар, комунист, работел далеч от София. Въпреки опасностите, Елена Савова не прекъсва нито нелегалната си дейност, нито бременността си. И оцелява, заедно с дъщеричката си, за да поеме след Девети септември стръмния път към върховете на науката.
Проф. Елена Савова беше широко скроен човек. Не я засягаше обстоятелството, че за днешните управници тя бе само една "феодална старица", както би се изразил малко челият сегашен зам.-премиер и министър на финансите. Елена Савова стоеше високо над дребнавостите и скудоумията. Остана изцяло предана на своя бог - книгите, и непоколебимо вярна на своя идеал - социализма. Стигаше й обичта и уважението на хилядите, които я познаваха - нейни приятели, съратници, студенти. И съзнанието за докрай изпълнен дълг.
 

Австрия удължи локдауна с 10 дни

автор:Дума

visibility 175

ООН настоя за глобален план за ваксинация

автор:Дума

visibility 289

Украйна призова НАТО за сакнции срещу Русия

автор:Дума

visibility 313

Датата

автор:Дума

visibility 9

/ брой: 232

Кой кара снегорина?

автор:Деси Велева

visibility 585

/ брой: 231

До Никулден не трябва да пуснем Омикрон

автор:Велиана Христова

visibility 680

/ брой: 231

Борбата за теменужките

автор:Деси Велева

visibility 711

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ