25 Април 2019четвъртък12:59 ч.

Целия ХХ век жителите на Папуа-Нова Гвинея са решавали конфликтите така, както са го правили предците им - с лъкове и стрели

Океания

Първобитна жестокост

Автоматите превърнаха в кошмар живота на папуасите, воювали от векове с лъкове и стрели

/ брой: 23

автор:Дума

visibility 993

Степан Костецки,
Лента.ру 

Коренните жители на Папуа-Нова Гвинея от столетия са живели, търгували и воювали едни с други, подчинявайки се на древните обичаи. Когато възниквали конфликти, те ги решавали, взимайки в ръце лъкове и копия. Така било преди идването на колонизаторите и продължило след напускането им и получаването на независимост. През последните години обаче в труднодостъпните планински райони на страната се появило огнестрелно оръжие и традициите на предците отстъпили място на невиждана вълна от насилие. Племената се изтребват едни други, без да жалят жени и деца, изтривайки от лицето на земята цели села. Лента.ру се зае да проучи как папуасите страдат от неканената цивилизация и кой е виновен за това.

Върху планините, покрити от джунглите, се спуска мъгла. Сред зеленината от високото се виждат няколко постройки - това е село Рагу. "Те дойдоха през нощта, като крадци, и ни нападнаха", разказва възрастен мустакат папуас, представил се като Наки Вала. "Дойдоха посред нощта. Затова успяха да убият и ранят толкова много хора, в това число моя син", казва той, показвайки намусен тийнейджър с мръсни дрехи. "Моят син едва не изгоря онази нощ. Когато подпалиха къщата, той се скри под дюшека и одеялото, но те също пламнаха. Спаси се само с божията помощ". Момчето сваля ризата си - целият му гръб е обезобразен от изгарянията.

Заветът на предците

Целия ХХ век жителите на Папуа-Нова Гвинея са решавали конфликтите така, както са го правили предците им. Мъжете от враждуващите племена се въоръжавали с лъкове, стрели, копия, томахавки и се срещали на определеното място. Известно време страните сипели обиди, след което започвал боя. Често причина за враждата бил незначителен спор, затова след смъртта на някои от воините битката можела бързо да приключи. Понякога били достатъчни и само няколко рани - белезите от тях папуасите носили с гордост през целия си останал живот.

Племената продължавали да живеят според племенните закони и след обявяването на независимостта на страната през 1975 година. Традициите на предците позволявали да се решават въпросите по познатия начин и така замествали държавните институции. Липсата на тези институции обаче се превръща в проблем, когато на увеличилото се почти двойно население започнали да недостигат ресурси, а в труднодостъпните селски райони се появило огнестрелно оръжие.

Червеният кръст обявява тревога още в началото на 2000-те години: оръжието в ръцете на селските жители рязко променя живота. В началото на 90-те в местните болници няма нито един човек с огнестрелни рани - само след 10 г. те са приблизително една трета от всички пациенти.

Когато битките между племената са се водили по традиционния начин, едното племе можело да компенсира единични жертви на другото с просто материално обезщетение - добитък или други полезни ресурси. Сега, когато в ръцете на папуасите се появили огнестрелни оръжия, почти всяка среща завършва с човешки жертви. И за кръвта племената неизменно плащат с все повече кръв.

По-възрастните членове на племената си спомнят с носталгия за вече бившите традиции и въздишат, че оръжието се оказало в ръцете на младежи, които нехаят за традициите и не слушат старейшините. Младите папуаси не се съобразяват с древните обичаи, не са в състояние да отчетат поразяващата сила на автоматичните пушки, а липсата на ценности ги подтиква към нечувана жестокост. Воините нарушават всички традиции на предците си, намесвайки в конфликта не само бойци от други племена, но и децата им като потенциални бъдещи врагове, а също жените, старците и болните членове на общността.

Състезавайки се кой има по-голяма военна сила, племенната все по-често напълно унищожават цели селища: въоръжени отряди нападат изненадващо, убивайки всички, които не са успели да избягат, насилвайки жени и момичета, палейки къщи и посеви, отвеждайки или убивайки добитъка. Всички, които по някакъв начин са свързани с противоборстващото племе, вече се смятат за врагове.

В отделна нова социална група са се превърнали наемниците - бивши военни, полицаи или просто ветерани на кланови конфликти. Те получават за услугите си пари, добитък или жени и действат организирано и безмилостно. За тях всеки конфликт е само работа и нямат нужда да обясняват жестокостта си с интересите на племето. Да се убие такъв противник е късмет за всеки воин, именно при наемниците може да се намери най-доброто оръжие.

Културата на оръжието

Въпреки че в джунглите на Папуа-Нова Гвинея има достатъчно животни, годни за ядене, нито един от папуасите, анкетирани през 2004 г. от швейцарски антрополози, не е посочил лова сред първите три цели за купуване на огнестрелно оръжие. Буквално всеки участник в анкетата обявил, че оръжието му трябва, за да заплаши друг човек, да го рани или убие.

На глава от населението в планинските райони на страната има 30-50 пъти по-малко огнестрелни оръжия, отколкото в съседните Австралия и Нова Зеландия. Но вероятността купеното тук оръжие да се използва за убийство е няколко пъти по-висока, отколкото в страните с най-високото ниво на насилие като Еквадор, Ямайка, Колумбия или ЮАР.

В ръцете на воюващите се срещат американските М16 и полицейската им полуавтоматична версия AR-15, руските АК и техните близнаци от други страни, британската SLR. Папуасите използват ръчни гранати, гранатомети и дори минохвъргачки. 

Не е много ясно откъде се е появило на черния пазар цялото това богатство. Местните жители смятат, че оръжието идва в планинските райони от остров Бугенвил, където до 1998 г. бушува гражданска война, или се купува от Индонезия - племената уж го купували, като отглеждали марихуана. Едва ли ще разберем откъде папуасите взимат пари за огнестрелното оръжие. Но пък да си изясним откъде идва то ще е по-лесно.

Неудобната и рядко споменавана от политиците истина е в това, че автоматите в ръцете на населението са преди всичко бившото оръжие на местните правоохранителни органи. Нивото на корупцията в армията и полицията на страната води до феноменална статистика. Изследователите са пресметнали, че от 7664 пушки M16 и SLR, доставени в Папуа Нова-Гвинея от 1971 до 2004 г., само 2013 единици са останали налични. Три четвърти от автоматите, някога купени от властите за опазване на закона и реда, сега, най-вероятно, се намират в ръцете на хора, слабо представящи си защо изобщо е необходима държавна власт.

Безплодието на цивилизацията

Властите не просто са безсилни да направят нещо - те самите действат по подобен начин. В Папуа-Нова Гвинея убеждаването на политическите си опоненти и електората в своята правота чрез оръжие е по-скоро норма, отколкото отклонение. Ограничен кръг от хора получава за сметка на политическата борба достъп до търговия с полезни изкопаеми, докато кризата с огнестрелното оръжие води до това, че населението се лишава от медицинска помощ и образование.

"Тази болница е обслужвала район, в който живеят 8-9 хиляди души", казва Алве Йала, съветник по здравеопазването в Имбонгу. Той показва напълно разгромената малка сграда. "Тук са работили хирурзи и терапевти, оттук са тръгвали бригадите на Бърза помощ. От известно време обаче тук всичко е затворено." Едно от враждебните племена решило, че лекарите, помагащи на местните, вече са им врагове. Бойци нахлули в болницата, унищожили оборудването и лекарствата. На лекарите им се наложили спешно да напуснат региона.

Същото се случва с училищата - от страх за живота си децата с месеци не ходят на училище.

Точният брой на загиналите и пострадалите във войните на клановете е невъзможно: за да се регистрира нечия смърт, трябват не само пари, но и разбирането защо това изобщо е необходимо. А доверието на папуасите към държавните институции е приблизително на същото ниво, на което е икономическото развитие.

Голямото пътуване започва

автор:Дума

visibility 6

Развалят договорите с американските централи

автор:Дума

visibility 517

/ брой: 80

"Локхийд Мартин" отваря ремонтна база за F-16 в България

автор:Дума

visibility 178

/ брой: 80

Горивата ще поскъпват още

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 80

Брюксел разреши държавна помощ за суровото мляко

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 80

Първа среща между Путин и Ким

автор:Дума

visibility 0

Плашат Русия със "100 хил. тона" дипломация

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 80

Иран: Ще отговорим на санкциите

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 80

САЩ убиват повече цивилни от талибаните

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 80

Пазарният джихадизъм удари онкоболните

автор:Юри Михалков

visibility 220

/ брой: 80

Нюрнберг - светлина и сенки

автор:Ева Костова

visibility 141

/ брой: 80

Раздвоеният

автор:Ростислава Иванова

visibility 134

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ