29 Март 2020неделя02:16 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Първи май

/ брой: 98

автор:Дума

visibility 958

Първи май преди 125 години и днес
Георги ПИРИНСКИ


Професионалните и синдикални съюзи от САЩ и Канада определили 1 май 1886 г. за първи ден, от който 8-часовият работен ден да стане задължителна норма, която да започне да се прилага във всички трудови отношения. Волята за такова решение била резултат на многогодишни упорити и често остри борби и сблъсъци с властите за извоюване на правото на законово нормиран работен ден.
На посочената дата в Чикаго избухнала масова стачка в подкрепа на искането. Два дни по-късно, на 3 май, там се състоял и многохиляден 8-часов митинг, разгонен с груба сила от специални полицейски части. На следния ден, 4 май, на площад "Хеймаркет" бил проведен нов протестен митинг, на който присъствали значително по-малко хора.
Към края на митинга, късно вечерта, в резултат и на дъжда, на площада останали около 200-тина души. Когато, приключвайки речите, ораторите започнали да слизат от трибуната, била хвърлена бомба сред група полицаи, в резултат на което на място починал един полицай, а неколцина други пострадали тежко и впоследствие починали.
Обвинените за атентата седем ръководители от социал-революционната партия - анархисти били осъдени на смърт. Година и половина по-късно, на 11 ноември 1887 г., четирима от тях били екзекутирани чрез обесване, един се самоубил преди екзекуцията, двама били помилвани. Дванадесет години по-късно, след избирането на нов губернатор на щата Илинойс, последният със свое решение от 26 юни 1893 г. обявил осъдените за невинни и присъдите - като резултат на истерия, пристрастни съдебни заседатели и съд.
Губернаторът бил подложен на жестоки нападки от повечето среди в щата. Но Американската федерация на труда обявила решението му за акт на справедливост и разпространила 50 хиляди копия от текста.
Това са сухите факти по една от най-драматичните страници на многолетното движение в защита на правата на труда през последните две столетия. Днес въпросите за работното време обаче не са загубили своята актуалност, а и острота.
В Европейския съюз от 2004 г. чака да бъде обсъдено предложението на Европейската комисия за промяна на действащата директива за продължителността на работния ден, в сила от 1993 г. Последният кръг преговори пропаднали през 2009 г., след като Европейският парламент и Съветът на министрите не успели да постигнат съгласие по три ключови въпроса - допълнителни еднократни повиквания за работа, изключения от правилата и множественост на договорите.
Последните очаквания са преговорите между профсъюзите и работодателите да бъдат подновени не по-рано от юни т.г. и не по-късно от септември. Очевидно борбата продължава...


Докога?
Николай ПЕТЕВ
председател на Съюза на българските писатели


Живеем във време на огромна, страховита подмяна - на истината с фалшификата, на хуманното с античовешкото, на българското с всякакво друго, на идеи с експерименти, на независимост с тежка зависимост. При смяната на един обществен строй с друг започват големите и малки замени. Това го разбираме със строгия си разум. Със същия разбираме, че те са възможни само в зависимост от съпротивата, в зависимост от силата и борбеността на единия и другия.
Но защо говоря всичко това на Първи май?
Защо не говорим за работниците на Чикаго, за подвига-живот на Клара Цеткин, за битките-манифестации на бащите ни с прикладите на стражарите или за онези сценарни манифестации, когато се носеха портретите на Политбюро, като че ли те са работили най-много? Това го знаем всички. Това не сме го забравили и няма да го забравим. А който го прави, става безпаметен и просто става нищо. Но днес е толкова тревожно, плочата на експлоатацията се спуска над главите на трудовите хора и ги притиска, затулва хоризонта им. Ето защо трябва да говорим за Днес с главна буква. За да има Утре с главна буква.
Първи май е празникът на хората на наемния труд, на бедните, на онеправданите, на онези, за които думата "солидарност" не е куха дума. Първи май е празник на човечеството, защото тези, по-горе изброените, са мнозинството, защото те са човечеството с труда му и съответно с ценностите - резултат на този труд. 4% от човечеството владеят богатството на останалите проценти. Те ли са най-умните и най-трудолюбивите?
В началото говорех за подмяната като деконструктивен белег на времето, в което живеем. Подменят ни интонационната среда, тоест музиката, подменят ни храната - властва "Макдоналдс" като кюфте, подменят думите - започвайки от думата народ, подменят собствеността на България, събарят паметници, къщата-музей на певеца на Първи май Христо Смирненски е подложена на саморазрушаване, подменят високата мисия на профсъюзите с добре платени профсъюзни месии. Такива подмени са временни, другари.
Първи май ще остане истински, автентичен, защото е единственият ден на непритворните, на хората с едно лице, денят на истината. Нашата съпротива само на пръв поглед е разцентрована и размита, тя се събира от малки поточета и никакъв бент няма да може да я спре. Манипулациите са временни и неустойчиви. Публиката започва да освирква актьорите. На пошлите спектакли завесата се спуска по-рано от предвиденото.
Първи май не е ден на гнева, макар да сме гневни, а на труда. В него има радост, защото виждаш какво си направил - с честност и със себераздаване. Тези двете качества определено богатите ги нямат. Те обаче празнуват в останалите дни на годината. Не е ли време да зададем въпроса: "Докога?"


Не на социалния регрес!
Пламен ДИМИТРОВ,
президент на КНСБ


През юли 1889 г. на Конгреса на Работническия интернационал по предложение на Американската федерация на труда 1 май е обявен за Международен ден на труда. На този ден хората от цял свят издигат своя глас за прилагане на основните трудови стандарти, за спазване на трудовите и гражданските права, свобода на словото, право на сдружаване.
Когато през 1981 г. на конгреса на "Солидарност", първият независим синдикат в комунистическия тоталитарен блок, бе отправен призив към работниците от Източна Европа за организиране на свободни, независими синдикати, тази идея изглеждаше като пълна утопия. Но днес тя се превърна в реалност и вече почти всички синдикални организации от Централна и Източна Европа са членове на ЕКП.
КНСБ се присъедини към европейското синдикално семейство преди 15 години и заедно с европейските синдикати през всичките тези години отстояваше ценностите на европейския социален модел. Наш принос към европейската интеграция на страната е и активното ни експертно участие в дискусиите по всички глави от присъединителния процес. Спазването на гражданските, социалните и синдикалните права е основата в усилията на КНСБ като най-голямата обществена организация, член на МКП и ЕКП, за налагането и обогатяването на европейския социален модел и изграждането на балансирани индустриални отношения, въпреки кризата. На този ден КНСБ още веднъж изразява своята решителност за борба против всички форми на дискриминация на работното място, за реализиране на пълна заетост, създаване на безопасни и здравословни условия на труд, в които човек може да прилага напълно своя потенциал и да живее достойно.
Днес ние твърдо заявяваме: не приемаме плановете за ограничения в Европа и тежките удари върху заплати и пенсии, несигурността и безработицата на младите и не само на тях, и социалния регрес, както и увеличаването на социалното неравенство.
КНСБ настоява за: достъп до качествена и устойчива заетост и обучение за всички, гарантиране на достойна заплата, силна социална защита, гарант за социалното сближаване и солидарността, защита на покупателната способност, гарантиране на по-добри пенсии, качествени и достъпни за всички социални услуги!


Нова надежда в бездуховното време
Лиляна СТЕФАНОВА


Всяка година празникът на ДУМА е и мой голям празник и това не е случайно. С неговите страници, с неуморния "Пегас" ние, поетите, търсим и откриваме своя читател. Първи май - бликналата зеленина, хармонията между писател и читател, нашата съвременна литература в прекрасните издания на Захарий Стоянов, хората, които обичат словото, цялата красота на пролетта - ето кое на този ден събужда нови надежди в нашето бездуховно време.


ДУМА е на всички нас
Милен Вълков,
председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти

Първи май е Международен ден на труда, на международната солидарност на трудещите се, но този ден е и празник на в. ДУМА и на левия печат в България, поне доколкото го има у нас.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, КОЛЕГИ!
В своята всекидневна работа вие не подминавате нито един от злободневните въпроси на страната ни, които, уви, вместо да намаляват, се увеличават. За разлика от десетките други издания у нас, вие се стремите да пречупвате тези въпроси през призмата на обикновения българин и жизненоважните за него проблеми. В този смисъл в. ДУМА е на всички нас, на тези, които добросъвестно се трудят и очакват (уви, повече от двадесет години) да живеят в общочовешки нормални условия и да получават заслуженото според труда си.
    В. ДУМА е един от малкото, запазили се от началото на прехода, вестници с ясно изразена социална линия и идеологическа ориентация. Вярвам, че вестникът ще продължава да бъде същия, така както бе замислен и създаден от Стефан Продев. Всъщност със своя труд, колеги, вие потвърждавате това всеки ден, без да робувате на конюнктурни политически, икономически и други интереси.
    Дерзайте!
    Желая ви крепко здраве, лични, творчески и професионални успехи!


Печатното слово не е изгубило своята роля
Леда МИЛЕВА


И днес, в нашия информационен век и небивалия ръст на електронните медии, печатното слово и всекидневният вестник не губят своята важна роля и обществено значение. Не става дума за издания, които обслужват корпоративни интереси, нито за многобройните издания от жълтия спектър, а за вестници с ясна, прогресивна позиция, с ясна и навременна информация, с компетентен политически и икономически коментар. За вестниците, отворени за истинските проблеми на хората, към дневния ред на обществото, младежта, образованието и културата. Сред тези все по-нужни издания левият печат и преди всичко в. ДУМА заемат важно място. Нека ги поздравим с днешния празник и им пожелаем много успехи.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ