Първан Симеонов: Българинът гласува за личности, не за програми и платформи
Личните качества в политиката, а не програмите и плановете на отделните партии са важен мотиватор за гласоподавателите. Това коментира в интервю за БНР Първан Симеонов, изпълнителен директор на агенция „Галъп интернешънъл“. Той определи това желание на българите да гласуват за личности като проблем. Защото всъщност „ние не се запознаваме с онова, което пишат съответните личности в своите програми“.
Първан Симеонов коментира темата доколко изказванията на кандидат-депутатите в предизборни диспути и интервюта ще повлияят на решението на избирателите на 4 април. И дали ще доведат до по-висока избирателна активност.
По думите му важен фактор, който оказва влияние върху избирателната активност, е ценностният разлом между консервативното и либералното разбиране за устройството на държавата и нейната политика. Освен него обаче, трябва да имаме предвид и един дългогодишен феномен, който наблюдаваме у нас: „След кризата от 2008-2009 г. и проблемите с миграцията и тероризма, сякаш в целия западен свят се обостри разделението между консервативно и либерално. От едната страна стоят националното и патриотичното, а от другата – алтернативни, зелени политики и глобални въпроси. И, разбира се, когато става дума за подобна мотивация в български контекст, винаги трябва да имаме предвид и един по-прагматичен тип стимули – облаги, принуда и други“, анализира ситуацията Първан Симеонов.
Днес изборът не е с чак толкова жизнено необходим залог, както в началото на Прехода, което го прави и по-лесен, подчерта Симеонов.
През 90-те ние избирахме посока и цивилизационен вектор. Избирахме между Изток и Запад, бързо въвеждане на пазарна икономика или не толкова бързо. Избирахме каква държава искаме, обясни социологът. Към настоящия момент, дори да сменим правителството утре, вероятно няма да банкрутираме. Смяната му няма да се отрази дотолкова на нашия джоб, за разлика от правителствената смяна, необходима през 1997 г. например. От друга страна, изборът ни през 90-те години беше по-лесен, защото тогава електоратите на партиите приличаха на племена, които не могат да се понасят помежду си. Един беше електоратът, който подкрепяше отиващия си политически елит, друг беше този, който подкрепяше прореформаторските сили. Това като че ли си отиде и в България в момента делителите в политическия живот са по-различни, макар пак най-общо да са свързани с промяната или предвидимостта, коментира още анализаторът.
Доколко пандемията от Covid-19 ще окаже влияние върху избирателната активност е трудно да прогнозираме, тъй като все още няма данни какво ще е разпространението на вируса към датата на вота. Теоретичен сериозен ръст на заразените с коронавирус води до по-ниска активност. Това би довело хипотеза, в която немалки групи от обществото ще останат непредставени или по-зле представени след изборите, обяснява социологът и посочва като пример по-възрастните, които се страхуват за здравето си, но също и онези електорати на партии, които не разполагат с достатъчно твърди ядра. В българската изборна действителност до голяма степен активността зависи и от това дали се появяват нови, ярки алтернативи.
Градусът на политизация у нас от лятото насам е доста висок, но в същото време не се очаква бомбастична активност. Причината е, че няма толкова нови и всеобхватни алтернативи, както преди години, в началото на 21 век. Затова не толкова типът на изборите е определящ, а по-скоро цялостният политически фон, категоричен е Първан Симеонов.