Парламентът удължи изтичащия мандат на КЗК
С решенията си антимонополният орган показа, че е политически зависим
/ брой: 30
Парламентът удължи с две години мандата на КЗК, след като на второ четене прие промени в Закона за защита на конкуренцията. Въпреки несъгласието на депутатите от левицата с 65 гласа "За", 33 "против" и 8 "въздържал се" мандатът на председателя, зам.-председателя и членовете беше удължен от 5 на 7 години, като така вместо да бъде освободен, сегашният състав ще продължи работата. Друга промяна позволява членовете на комисията веднага да бъдат избрани за нов мандат. Мандатът на сегашните седем души в КЗК изтича през юни 2021 г. След приемането на предложенията той е удължен до 2023 г., като те могат да бъдат избрани за още 7 години.
Предложението за удължаване на мандата дойде от самите членове на КЗК. Преди гласуването депутатът от БСП Крум Зарков отбеляза, че мандатите на регулаторните органи винаги са променяни или за наказание, или за награда. "Няма спор, че сегашният състав се награждава за "цялостно творчество", отбеляза депутатът.
Зарков попита за какво от свършеното членовете се награждават - дали за работата им по пазара на горива, където проверките за картел досега не намират сериозни нарушения, дали за отказите и позволенията им за придобиване на медии, дали за практиките им в областта на обществените поръчки или за намесата им на пазара на детски играчки с проверката и глобата на веригата "Хиполенд", след като нейният собственик подкрепи протестиращите срещу кабинета.
Депутатът каза, че управляващите са заменили принципа на растеж в кариерата на база компетентност и почтеност с единствен критерии верност към управляващите. Това води до отпадане на професионалистите и заместването им с "калинки", коментира Зарков.
В последните години имаше много спорни решения на КЗК. Най-актуалните сред тях са свързани с разрешението за смяна на собствеността на "Нова телевизия". В началото на 2019 г. КЗК отказа на чешкия милиардер Петер Келнер да придобие "Нова телевизия", а няколко месеца по-късно позволи неин собственик да стане считаният за близък до властта бизнесмен Кирил Домусчиев. КЗК се оказа основен играч и за сделката за българския бизнес на ЧЕЗ, като първо не позволи той да бъде купен от "Еврохолд" през лятото на 2019 г., но разреши придобиването от същия купувач малко повече от година по-късно. Покрай тази сделка се появиха и индикации за намесата на правителството в работата на принципно независими регулаторни органи. През юни миналата година в един от поредицата анонимно разпространени аудиозаписи глас, наподобяващ твърде много този на премиера Бойко Борисов, дава "нареждане": "Раздуйте това, че вкарах КФН (Комисията за финансов надзор - бел.ред.) по "Еврохолд", на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно".