Парламентът бе като агенция към Министерския съвет

Хасан Адемов е роден на 24 януари 1953 г. в Исперих. По професия е лекар, през 1979 г. завършва Медицинския университет във Варна и специализира анестезиология и реанимация. Владее английски и руски език, женен. Депутат от ДПС. Бил е народен представител в 38-мото Народно събрание, 39-ото, 40-ото и 41-ото. Заместник-председател на Комисията по труда и социалната политика до закриването на последното Народно събрание.
На местните избори през 2011 г. е издигнат от листата на ДПС като кандидат за кмет на Разград.


"Въпросите за заплати и пенсии да бъдат откъснати от волята на политиците"

"Тези, които идват, да са по-добре от тези, които си отиват"


- Г-н Адемов, да започнем с това, че сега предизборно всички ще обещават чудеса в социалната сфера. Според вас като експерт кое е най-важното в тази сфера?
- За голямо съжаление в социалната политика трудно се случват чудеса. Чудесата ги има в литературните съчинения. В социалната политика е трудно, първо, да се очакват, и второ, да се случват чудеса. Но аз разбирам вашия въпрос по малко по-друг начин: кое е възможно да се случи през следващия мандат? Какво трябва да направят политиците това да се случи? Аз смятам, че това, което предлагат колегите от КНСБ в изработения от тях Меморандум за социално-икономическото и обществено-политическото развитие на България 2013-2017 г., заслужава изключително внимание. Първо, от гледна точка на сериозния и задълбочен анализ, който те са направили в този меморандум. Второ, всеобхватността на предложенията в социално-икономическата сфера. От това, което заслужава внимание, е идеята да се търси увеличение на доходите и обвързването им с икономическия растеж, от една страна, от друга идеите, които те предлагат по отношение на данъчното законодателство, по отношение политиката на заетостта. По всички тези въпроси ние от ДПС с тях коментирахме надълго и нашироко в продължение на два часа, но така или иначе има идеи, към които ние безусловно бихме могли да се присъединим и да сме съгласни, но има други, които, като например промените в данъчната скала, изискват сериозен коментар, защото според нас в условия на криза да се търсят промени и то сериозни е доста отговорно действие.
- От синдиката искат ревизия на плоския данък. Вие какво мислите за тази идея?
- В крайна сметка това, което предлагат колегите от КНСБ, е нещо, което е в интерес на българските граждани. От друга страна, ние през годините сме имали различия с КНСБ например по подхода към данъчната политика. Ние смятаме, че в условията на криза не бива да се правят резки промени в данъчната скала, защото вечната дискусия как трябва да изглежда данъчната скала - дали трябва да има пропорционално облагане на доходите или трябва да има прогресивна скала, съществува и към днешна дата, но големият проблем тук е дали трябва сега, в условия на криза, да рискуваме с резки промени в данъчната скала.
- Тоест, искате да се запази плоският данък?
- Да, да. Ние сме затова да се запази 10-процентното данъчно облагане, от една страна, и от друга сме затова, че остава отворена вратата за нов коментар на това дали трябва да има необлагаем минимум, който да е равен на минималната работна заплата или не. Въпросът е дали ще бъдат осигурени данъчните приходи, от една страна, и, от друга страна, дали ще бъдат гарантирани социално-осигурителните права на българските граждани чрез данъчно облагане.
- А какво е мнението ви за все още дискутираната тема възраст за пенсиониране, адекватни пенсии и тяхното осъвременяване?
- По отношение на социално-осигурителното законодателство ние едно към едно възприемаме идеята за възстановяване на швейцарското правило при осъвременяването на пенсиите, защото това е една идея, която е изключително справедлива и към тези, които са се пенсионирали по-рано в годините и към тези, които са пенсионери през последните години. На следващо място по отношение на запазването на възрастта за пенсиониране към днешна дата, това е също една от добрите мерки и ние я подкрепяме, защото в крайна сметка такова рязко повишаване на стажа и на възрастта за пенсиониране без да има обществено съгласие по този въпрос, какъвто е фактът от последното правителство, ми дава основание да смятам, че това е правилният подход. Освен това ми се ще да развия една допълнителна теза, която да бъде в посока на това решенията, свързани с минималната работна заплата, свързани с възрастта за пенсиониране, свързани с размерите на социалните плащания, по някакъв начин да бъдат откъснати от волята на политиците, защото те, по един или друг начин, се изкушават в предизборна ситуация, а всички следващи 5 години са години, в които ще има някакви избори, т.е. да има автоматизъм примерно за определяне на минималната работна заплата, тя да зависи от реално измерими индикатори, като средна работна заплата, като инфлация, като нива на заетост, а не да гледаме в тавана и да казваме някакъв размер на минималната работна заплата. От друга страна, трябва задължително да обърнем внимание и на проблема, наречен "заетост и безработица". Защото това е основният въпрос, който е във фокуса на вниманието заедно с доходите.
- Българинът най-много се плаши от безработицата и липсата на работни места.
- Да. Защото бедността е производна първо на ниските доходи, второ на ниските нива на заетост, и трето - на липсата на връзка между образование и пазара на труда, която е прекъсната във всички посоки. И следващото нещо, което искам да кажа, е, че трябва да има гаранции за младежка заетост, каквито са и посланията на Европейската комисия, т.е. всички младежи, които са завършили образованието си, в рамките на 4 месеца да има гарантирана заетост за тях. Аксиомата, която е известна на икономистите не само в България, е, че икономическият растеж е този, които води до растеж на заетостта. Това, което казаха и чуждестранните гости на скорошна конференция, е, че този постулат трябва да бъде обърнат с главата надолу и да тръгнем от гарантиране на качествена и устойчива заетост, която да води до икономически растеж, а не само да разчитаме на растежа, който да гарантира заетост.
- Вие сте самокритичен често като депутат в 41-ото Народно събрание, но то направи не малко в сътрудничество с кабинета "Борисов" за отнемане на социални права и придобивки и за циментиране на бедността...
- Не вярвам това да се отнася точно за моята позиция, защото във всички парламенти, в които съм бил депутат, съм бил критичен и самокритичен към всичко това, което се случва. Но от друга страна, един от големите проблеми на функционирането на демократични процедури в България през последните, особено 4 години е, че парламентът се превърна на практика в една агенция едва ли не на Министерския съвет и лично на министър-председателя, защото всички предложения на МС бяха автоматично гласувани от мнозинството в Народното събрание, дори без каквато и да е дискусия. И затова мисля, че трябва да се обърне изключително внимание за възстановяване на демократичните принципи и права, от една страна, и от друга страна, на нормалното функциониране на институциите, защото те са призвани, а не министър-председателят, който и да е той, да решават всеки един проблем. Защото, ако не функционират нормално институциите, винаги се стига до ситуация, в която един човек трябва да се намесва и да гаси пожари, но който и да е той, не може да има капацитета да се справя със всички проблеми. Затова сме за това да се възстановят демократичните процедури, България да съхрани приложното поле на разпоредбата на Конституцията, че България е парламентарна република, а не република на премиера или на МС. Това е една от основните задачи на всеки един следващ парламент.
- Това вашата препоръка към бъдещите парламентаристи ли е?
- Бъдещите парламентаристи при всички положения трябва да се различават от досегашните, първо, по поведение, второ, по защитаване на позиция. Защото без да имаш адекватна защита на позициите, които да са в унисон с исканията на гражданите, без да имаш оценка на въздействието като изключително важно нещо, на предварително подготвените нормативни актове, защото, след като се приеме един закон, няма никакъв смисъл от това да има дискусия. Смисълът на дискусията е това да се случи преди приемането на нормативния акт.
- А социалният диалог тук, мястото на социалния диалог, който служебното правителство сложи като приоритет, а после той нещо се разпадна...
- Социалният диалог винаги има заявки за едно добро равнище на социално партньорство в началото на мандата и после, в края на мандата, за съжаление изчезва.
- А как върви предизборната дейност при вас, в ДПС?
- Минахме етапа на номинации и срока за  регистрация. Стартира и предизборната кампания. Това е един вътрешнопартиен механизъм, отработен при нас, така че нямаме основание да се съмняваме.
- Изненади очакват ли се?
- Изненади винаги има и те са в унисон с исканията на българското общество, на протестиращите, ако щете, от последните месеци. Винаги трябва да има обновяване на листите, такова при нас има, при съблюдаване на принципа тези, които идват, да са по-добри от тези, които си отиват.