Парижките острови на безнадеждността

Пет години след безредиците край Париж се оказва, че милионите, дадени за интеграция и възстановяване на опустошените региони, са отишли на вятъра. Вместо французи повечето младежи там се чувстват чужденци. Равносметката е катастрофална: интеграцията на мюсюлманите във Франция не се е състояла, сочи новопоявила се студия. Пропилени са не само пет години, но и много милиони, дадени за интеграционни мерки.
Политологът Жил Кепел от института “Монтен” е шокиран от този провал. Арабските и африканските мигранти си оставали изолирани от френското общество; вместо да се интегрират, те масово се обръщали към исляма. Това сочат резултатите от нова студия, озаглавена “Предградията на републиката”, която беше проведена под ръководството на Кепел.
Отблъснати, нежелани, чужди
Хората от парижките предградия живеят откъснато от останалата част на обществото, нямат достъп до по-добро образование, не успяват да си намерят работа. Всеки четвърти в тези анклави на безнадеждността и отчаянието е безработен; процентът на безработицата там е двойно по-висок, отколкото в останалата част на Париж. При това още преди безредиците Франция прие програма за насърчаване на интеграцията в социално-взривоопасните зони. Бяха отпуснати повече средства за училища и учители, фирмите получаваха данъчни облекчения, когато назначаваха на работа млади хора от въпросните региони. Специалните програми обаче само частично подобриха положението. Безработицата в предградията си остава проблем номер едно и до днес.
“Франция трябва да промени интеграционната си политика”, настоява политологът и познавач на исляма Кепел. Според него има нужда от образователна реформа, която да превърне училището в основното средище за усвояване на знания и ценности. Това ще помогне на младежите с мигрантски произход да получават работа. Необходимо е, разбира се, и те да се идентифицират с ценностите на Френската република. Най-шокиращият резултат от студията е тъкмо в това, че въпросните младежи обръщат гръб на демократичните ценности и все повече се насочват към исляма.
Републиката се провали
Недоволството от това, че са отблъснати от френското общество, често пъти се компенсира с прекалена религиозна ревност. Ислямът придобива приоритетно значение над принадлежността към френската нация. Републиканската институция, която трябваше да централизира Франция и да сближи пролетариата с гражданските ценности, претърпя провал, а с това изгуби и  интеграционната си сила, смята Кепел.
Показателно е, че ислямският кодекс “халал” все повече излиза на преден план - неписаният закон за това какво е позволено и какво не според ислямското право. Много мюсюлмански деца вече не посещават училищните трапезарии, защото храната там не е “халал”, тоест не е чиста, а в междучасията странят от френските си съученици.
Социалните последици от всичко това са известни. Извеждането на строгите мюсюлмански закони на преден план според Жил Кепел показва колко ожесточена е борбата за надмощие между консервативните мюсюлмани и държавата. А жертвите на тази борба са децата.