Париж контузи евроидеята

Спирайки Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС, Париж заприлича на футболист, който изсекири евроидеята. Вярно, че от контузията тя не бе изнесена на носилка и остава на терена, но мнозина се питат ще играе ли тя пълноценно. 

В интерес на истината възраженията на президента Еманюел Макрон срещу членството на Скопие (и Тирана), както и на Холандия и Дания специално срещу Тирана, не са изсмукани от пръстите. Те са стъпили на реални, а не на измислени проблеми. Визията на Макрон е добре известна - първо реформи в ЕС, за да работи по-добре, и след това разширяване. "Ние не работим добре, когато сме 27 и как очаквате да заработим по-добре като станем 28, 29, 30 или 32? Много сме бавни в реформите още преди разширяването", гласи неговата епикриза.  Един от неотложните проблеми за разрешаване  е делът на всяка страна- членка в общия бюджет. По този въпрос ЕС се раздели на две групи. Първата са мощните страни донори, които настояват вноската в общия Бюджет да бъде един процент от БВП на страната. Втората група са постъсветските страни-членки, които са готови да плащат по-висока вноска, но за да получат впоследствие повече евросредства от по-високите вноски на страните донори. Към първата група спадат Франция и Холандия, която впрочем внася най-голяма сума в евробюджета на глава от населението. Затова те са против разширяването, докато не се разреши трайно проблема с вноската. Към същата група спадат и Германия, Италия, Белгия, Австрия, Швеция, Финландия, които обаче са за разширяването и стартиране на преговорие със Скопие и Тирана. Те хем искат по-малка вноска, хем по-малкото пари да се разпределят върху повече държави. Това все едно да искаш от аритметичното действие изваждане да даде резултат на действието събиране. Не случайно Макрон предупреди какъв може да бъде резултатът: "Когато филията е по-голяма от маслото, накрая то изчезва". А в тази фраза може да бъде съзряна и дремеща опасност от разпад на ЕС. Вероятно за това той заяви, че разширяването сега може да стане мащабна политическа греша.

Друг наболял въпрос е за вземането на решения в ЕС - с консенсус, с квалифицирано или просто мнозинство. И какво да правят страните, които не са съгласни с мнозинството - да действат в разрез с решенията им или пасуват, тоест поне да не пречат на изпълненията им. 

Евросъюзът трябва да изработи и по-ефикасен механизъм за реагиране на външни проблеми, предизвикателства или заплахи - как да реагира на мигрантската криза, какви да са отношенията с непредвидима Америка, как да се държи със съседи като люшкащия се арабски свят или като Русия, която е различна, но е предвидима и е честен геополитически брокер в Близкия изток, как да реагира на конфликти в по-близки райони или пък на Китай.

И все пак логиката на френския президент не е необорима. Не един и двама политици, политолози и анализатори контрират, че разширяването на ЕС само с две лека категория страни не означава парализа на вътрешните реформи. Двата процеса не се изключват взаимно. В крайна сметка в хода на реформите неизбежно ще се появят нови изисквания към кандидатките и те могат да бъдат предявявани в преговорния процес, чийто пък времеви обхват може да бъде съобразен именно с обхвата на реформите.  Това няма да е лесно, но все пак евроидеята нямаше да бъде контузена. Най-вероятно именно с такава логика мнозинството страни-членки бяха за началото на преговорите със Скопие и Тирана. 

И понеже възраженията на Макрон не са безупречни на 100 процента, възникнаха съмнения, че зад тях стои нещо друго. Както заподозряха немалко политици и анализатори, това "друго" са мераците на Макрон за френско лидерство. Той очевидно е решил, че с напускането на Великобритания и с отслабването на Германия заради предстоящото оттегляне на Ангела Меркел, евролидерството кацва на френското рамо. Ако досега Европа се теглеше от германския и френския локомотиви, сега Макрон очевидно желае челният локомотив да стане френски. Дори с цената да застане срещу мнозинството, дори да играе соло в политиката на ЕС. В този смисъл Париж заприличва на футболен нападател, който гледа да вкара гол сам, без комбиниране със съотборниците си. Не че Франция не е заслужила лидерството, но по такъв ли начин? 

При всички случаи Макрон секири евроидеята. "Имам дълбоко различие с тези, които смятат, че днес разширяването е едва ли не висшата цел на Европа", аргументира се той. А защо всъщност да не бъде такава цел? Въпреки сенките по нея, евроидеята е преди всичко съхранението на мира на Стария континент след векове на войни, тя също е диалог  за разрешаване на конфликтите, тя е и демокрация, върховенство на закона, солидарност или просто съпричастност с трудностите, обществена дисциплинираност,  материално благополучие, обществен напредък. Разбира се, че не навсякъде и невинаги е така, но защо да не бъде приоритет за ЕС привличането на общества, които иска да живеят съгласно тези ценности. Особено в условията на мирно развитие.

На Северна Македония и Албания им беше отказано фиксиране на дата за преговори, въпреки че според мнозинството са покрили изискванията. И това може да доведе до сериозни щети. "Това е тежка историческа грешка, отсече председателят  на Еврокомисията Жан-Код Юнкер. Надявам се тя да остане моментна, за да не се вклини в колективната памет и така да остане историческа грешка. Ако ЕС иска да бъде уважаван в световен мащаб, трябва да държи на думата си". Колкото по-малко мандат му остава на този политик, толкова повече той влиза в час.  

Поведението на Париж (донякъде на Хага и Копенхаген) крие риск от съмненията в същността на ЕС, от засилване на евроскептицизма не само в двете страни, а и на Западните Балкани, косвено и в цяла Евлопа. Да не забравяме, че именно Северна Македония спря мигрантската вълна към ЕС през 2015-2016 г., а сега получи ритник от него.   

Сега може да кажем, че по парадоксален начин за този ритник са работили "зад кадър" България (и Румъния), макар че сега подкрепихме Скопие и Тирана. Но вече 12 години от членството ние не изчистихме подозренията в ЕС за корупция, нарушения на върховенството на закона, несправяне с организираната престъпност, слабо усвояване на евросредства. И доколкото Северна Македония и Албания са от същите манталитетни ширини на Европа, не е за учудване защо Париж (Хага или Копенхаген) имат възражения срещу разширяването - глупаво би било ЕС да са навлича сходни главоболия. Този аргумент също лежи в основата на негативната им позиция.

Развоят на събитията засяга и страната ни. Би  било злорадо да се радваме, че Северна Македония е спряна, макар и не заради нас. Но това спиране може да се отрази негативно и върху нашия спор с нея за историческото минало. Там може надделее обезсърчението, че стартът на преговори се отлага за неопределно време - било до края на първия мандат на Макрон през 2022 г, било чак до 2027 г. когато ще изтече и вторият му мандат (ако бъде преизбран). Тогава Скопие съвсем ще занемари разрешаването на спора със София. 

Срещу нас работи и друго обстоятелство - Съветът на ЕС реши (без Макрон), че Северна Македония заслужава старт на преговорите, защото е сложила и край на споровете със съседите си. Ако обаче за Гърция това е вярно, за България е точно обратното. От югозападната ни съседка ни дебне един втори Ньой, макар и не на територия и население, а на идентичност и историческа памет. Ще има ли тогава София самочувствието да изисква от Скопие разрешаването на спорните въпроси, въпреки отложения старт на преговорите? Ще има ли и куража да защити позицията си пред ЕС, ако македонската страна не е направила това?