Парите не стигат до заплата? 6 стъпки, преди да посегнем към заем

Наличните ни пари трябва да покрият куп разходи: храна, лекарства, сметки. Всеки ден гледаме календара, броим дните и изчисляваме дали всичко ще стигне. Още по-лошо е, когато няколко плащания се събират наведнъж или доходът просто не достига.

Подобни затруднения не са изключение. Според НСИ през 2025 г. 42,5% от населението живее в домакинства, които не могат да покрият със собствени средства неочаквани финансови разходи.

Когато парите свършват, вниманието съвсем естествено се насочва към най-близкото плащане. Но преди да поемем ново задължение, има смисъл да погледнем и малко по-напред. След като го върнем, ще можем ли да покрием разходите до следващия доход?

1.  Да изчислим колко точно не достига

Нека започнем с проста сметка: с колко собствени средства разполагаме, кога очакваме следващия сигурен доход и какво непременно трябва да платим дотогава. Включваме парите в брой и по сметка, но не прибавяме неизползвания кредитен лимит. Това е възможност за заемане, не част от дохода.

После вписваме необходимите разходи до тази дата. Ако имаме 80 евро, а за храна, транспорт и предстоящо плащане са нужни 200 евро, недостигът е 120 евро. Така общото усещане “парите не стигат” се превръща вече не в неясно притеснение, а в конкретна задача.

2.  Да отделим необходимото от това, което може да почака

Храна, лекарства, жилище и придвижване до работа са винаги приоритет. Около тях могат да се подредят другите плащания според срока и последиците от забавянето им.

След това  преглеждаме разходите, които действително могат да се намалят. Нова лампа за хола може да отпадне като допълнителна покупка, наличните продукти в хладилника могат да покрият част от храненията. Предстои скоро подновяване на ненужен абонамент, който може да се спре, за да се използват средствата за конкретната седмица.

Тук има важна разлика: отказът от ненужна покупка намалява разходите, докато преместването на сметка оставя задължението за по-късно. Не бива да записваме отложеното като спестено. Ако бюджетът вече покрива само основни потребности, възможностите за съкращаване може да са малки. Това също трябва да бъде отчетено при сметките.

3.  Да проверим дали можем да договорим плащанията

Когато конкретна сметка създава недостига, полезна стъпка е разговорът с доставчика преди изтичането на срока. Можем да питаме дали допускат отсрочване или разсрочване и при какви условия.

Възможността зависи от условията на конкретния доставчик, затова е добре да проверим предварително дали предлага подобна уговорка и как можем да я поискаме.

Ако има съгласие от отсрещната страна, следва да се уточнят новите дати, евентуалните допълнителни разходи и дали отложената сума ще се събере със следващата редовна сметка. Договореното преместване на плащането е различно от едностранното решение просто да забавим плащането. Добре е да поискаме писмено потвърждение на договорените условия.

4.  Да проверим другите достъпни източници на средства

Много работодатели също са позитивно настроени към аванс на заплата или за изплащане на вече заработено възнаграждение, ако има такава възможност. Получаването на аванс обаче означава, че следващото плащане ще бъде намалено със сумата, която сме получили предварително.

Заемът от близък също изисква ясна уговорка за размера и връщането. Дори когато няма лихва, задължението остава част от следващия бюджет.

При определени извънредни ситуации има смисъл да проверим и правото си на социална подкрепа. АСП предвижда еднократна помощ за такива случаи, като тя се отпуска при съответните условия. Важно е и тя да не се счита за сигурно постъпление, преди да знаем дали и кога ще бъде получена.

5.  Да пресметнем какво ще остане от следващата заплата

Ако вече са взети мерки или обмисляме кредит до заплата, сметката трябва да продължи и след деня, в който получим възнаграждението си. Самото постъпване на доход не показва дали можем да понесем връщането. Затова има значение какво ще остане за целия период след него.

Пример: след непредвиден ремонт договаряме отлагане на сметка за ток от 70 евро. Дори след това до заплата не ни достигат още 150 евро, които заемаме от близък без лихва.

Очакваната заплата е 1000 евро. Обичайните разходи до следващото възнаграждение са 800 евро, включително текущи сметки. Към тях обаче добавяме 70 евро за ток, които не са включени в тези 800 евро, както и връщането на заетите 150 евро.

Общо са необходими 1020 евро. Получава се нов недостиг от 20 евро, без да сме платили лихва и преди да е възникнал друг непредвиден разход. Можем да върнем заема веднага след заплата, но след това няма да имаме достатъчно за всичко друго.

Ако още при прегледа успеем да намалим разходите до предстоящата заплата с 50 евро и заемем само 100 евро, след същите плащания ще останат 30 евро.  Това е малък резерв, но показва защо размерът на заетата сума има значение.

6.  Ако заемът остава необходим, да проверим цената и срока

Преди да вземем пари на заем, трябва да знаем каква сума ще получим, колко общо ще върнем и на кои дати. КЗП препоръчва да се сравнява писмената информация за офертите, включително годишния процент на разходите, общата дължима сума, таксите и условията при забавяне.

ГПР показва оскъпяването на годишна база. За личната ни сметка са необходими и конкретните суми в евро, които ще трябва да платим според договора.

При кредитните карти трябва да проверим дали има безлихвен гратисен период, за кои операции важи и каква сума трябва да погасим в срок, за да го ползваме. Възможно е той да се отнася за покупки, но не и за теглене в брой, и да изисква пълно погасяване на задължението по извлечението. Минималната дължима сума е най-малкото плащане, което трябва да направим до посочения падеж според договора. Внасянето ѝ обикновено не погасява целия дълг и не означава, че остатъкът е безлихвен. Затова трябва да проверим и как се начислява лихвата. 

Не всеки недостиг може да се преодолее просто с няколко съкращения. Ясната сметка дава възможност да се създаде поглед към това какво решава всяка възможност и какво оставя за по-късно. Преди да поемем задължение, е важно да се предвидят всички следващи етапи - връщането на заема, както и парите за живот, които остават след покриване на всяка вноска.

Ако сметката отново показва недостиг, трябва да преразгледаме размера на заема или условията за връщането му, преди да поемем задължението.