07 Август 2020петък18:43 ч.

Френският президент Еманюел Макрон и канцлерката Ангела Меркел уточняват общата си позиция в хода на преговорния маратон. Немско-френският интеграционен локомотив генерира енергията в рамките на ЕС

ГЛОБУС

Парите на ЕС и отвъд тях

Резултатите от европейската среща на върха звучат повече като въздишка на облекчение, отколкото като триумф

/ брой: 142

visibility 435

Любомир Кючуков,
Директор на Института за икономика и международни отношения

"Продължаваме да сме Съюз!". Това беше най-важното и на пръв поглед парадоксално послание, което четиридневният политически маратон в Брюксел излъчи след постигнатата договореност за приемане на Плана за възстановяване "Ново поколение ЕС". И то звучи повече като въздишка на облекчение, отколкото като израз на триумф, независимо от приповдигнатия тон на някои европейски лидери. Защото при провал на преговорите същата констатация щеше да звучи под формата на въпрос: "Продължаваме ли да сме Съюз?". И щеше да налее допълнително масло в огъня на евроскептичните настроения - както на национално ниво (особено в страни като Италия, най-силно пострадали от епидемията и разчитащи на европейската солидарност), така и в междудържавните отношения (където центробежните сили продължават да ерозират спойката на самата евроконструкция).

Много пари - но и нещо повече

Сама по себе си постигнатата договореност за Плана за възстановяване не следва да се подценява. Преди всичко, защото средствата са действително огромни. Договорените 750 млрд евро за следващите четири години на практика удвояват ежегодния бюджет на ЕС за този период. А и самият евробюджет, т.е. Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода до 2027 г. също е рекордeн - 1074 млрд. евро (по сравнение с 959 млрд. евро за предходния седемгодишен период). Освен това над половината от средствата по Плана за възстановяване все пак ще бъдат предоставени като безвъзмездна помощ. 

Планът за възстановяване обаче не се свежда просто до пари, а до ресурси за провеждане на политики. Целта е да се осигури масирано финансиране не толкова за връщане към статуквото преди епидемията, колкото за преодоляване на социално-икономическите последствия от коронавируса, за намаляване на безработицата, за инвестиране в приоритетни производства, включително реиндустриализация, за намаляване на зависимостта от веригите за доставки от Китай и други страни, за развитие на екологични и иновативни отрасли. Но преди всичко в Брюксел беше поставена на карта способността на ЕС съвместно да се справя с кризи: чрез намиране на общи решения и при спазване на основополагащия принцип на солидарността, който да не звучи като изпразнена от съдържание фраза.

Нещо повече, в Плана за възстановяване се прокарват и идеи, които биха имали дългосрочен ефект върху функционирането на Европейския съюз. И именно те предизвикаха най-сериозни притеснения у част от страните, ратуващи за връщането на повече пълномощия към националните държави. Става дума за така и не наречения от Брюксел "общ дълг" (за да не се гневят допълнително част от страните-членки), осигурен на финансовите пазари от Еврокомисията, чрез който да се финансира възстановяването. Както и за вдигане тавана на собствените приходи на ЕС до 2% от общия брутен национален доход на Съюза за сметка на въвеждане на общоевропейски данъци върху пластмасовите опаковки, а и евентуално върху големите корпорации, дигиталните платформи, вредните емисии (тук изрично следва да се спомене, че не става дума за въвеждането на единни данъчни ставки в страните-членки, а за средства, които ще постъпват директно в бюджета на ЕС). В тази посока бе и постигнатата принципна договореност да се обвърже ползването на финансовата помощ със спазването на върховенството на закона от държавите-членки (включително борбата срещу корупцията, пряко засягаща България и Румъния). 

Дори и решението да се търси квалифицирано мнозинство за налагането на санкции спрямо дадена държава да изглежда трудно постижимо на практика, самият факт на въвеждане на политически критерии в сферата на финансовите отношения в ЕС е прецедент, който би могъл да има сериозни последици върху бъдещото функциониране на Съюза и неговото единство.

Мнозина разчетоха в тези подходи укрепване на наднационалното начало и стъпка през "задния вход" към един политически ЕС - за сметка на националния суверенитет на държавите-членки. Евро-федералистите обаче едва ли имат основания за преждевременен оптимизъм. Пътят към формирането на политически Съюз по-скоро може да се оприличи на своеобразно спънато танго с крачка напред, крачка назад.

Бунтът на "малките богати държави"

Европейският съвет в Брюксел беше един от редките случа, когато дебатът се диктуваше не от големите водещи държави в ЕС. Този път в неговия център се оказа т.нар. "пестелива четворка" (Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания), към която се присъедини и Финландия. При това те действаха единно и съгласувано, като групировка. И почти подложиха на рекет всички останали. Техният подход се вместваше между кръчмарската философия ("който плаща, той поръчва музиката") и духа на Маргарет Тачър ("искам си парите обратно!"). Аргументирайки своята позиция с факта, че всички те са сред сериозните нетни донори в ЕС, тези държави успяха да преоформят първоначалните планове поне по няколко линии. Първо, промениха съотношението между безвъзмездните средства и нисколихвените кредити в рамките на Плана за възстановяване, като рязко съкратиха безвъзмездната помощ от 500 до 390 млрд. евро. Второ, успяха да отстоят въвеждането на политически критерий (върховенството на закона) като условие за получаването на евросредства. Трето, въпреки съпротивата на Еврокомисията запазиха привилегията, извоювана за пръв път преди близо 40 години от Тачър за Великобритания да получават обратно част от вноските си в бюджета на ЕС. След напускането на Обединеното кралство от тези отстъпки се ползват именно четирите "пестеливи" държави плюс Германия.

Впрочем, "пестеливата четворка" се чувстваше предадена от Германия, която съвсем доскоро (и най-вече по време на кризата в Гърция) изповядваше същите консервативни виждания. Но изправена пред рисковете за съществуването на самия Съюз поради натрупването на множество кризи (икономическа, мигрантска, коронавирус), Германия изведе запазването на ЕС като основен свой приоритет. И вместо очакваното съперничество с Франция за лидерство в ЕС след Брекзит, двете страни заложиха на сътрудничеството и към момента именно немско-френският интеграционен локомотив генерира енергията в рамките на ЕС.

В дипломацията често се използва твърдението, че постигнатите споразумения са успешни, ако всички страни в преговорите са еднакво недоволни. Постигнатите договорености са компромис. При който всеки направи отстъпки. Интересно е, че докато в рамките на Съвета в Брюксел ожесточените спорове бяха около Плана за възстановяване, то впоследствие недоволството от резултатите бе свързано с другата компонента от споразумението - Многогодишната финансова рамка (МФР). И тепърва предстои дискусията да се пренесе в Европарламента, който окончателно трябва да утвърди МФР. Възраженията са свързани на първо място с обстоятелството, че намалението в средствата от първоначалното предложение на Комисията се отразява върху фондовете за здравеопазване (в условията на пандемия!), иновации, зелена икономика - все декларирани приоритетни политики на Съюза. 

Получаваме повече, защото сме по-зле

Заявлението на премиера, че България е постигнала сериозни успехи при договарянето на средствата в Брюксел издава, меко казано, едно твърде фриволно боравене с цифрите и фактите. Като определено има преди всичко вътрешнополитически адресат заради антиправителствените демонстрации. Действително България получава достъп до един много значителен финансов ресурс от порядъка на 30 млрд евро през следващия седемгодишен бюджетен период на ЕС. И това се дължи не само на средствата, отпуснати в рамките на Плана за възстановяване, но на известно увеличение и на парите по Многогодишната финансова рамка. Не е точно обаче твърдението, че това се случва въпреки общото съкращение на бюджета на ЕС. Намаление има, но то е спрямо исканията на Европейската комисия за предстоящия период (1135 млрд. евро), а не спрямо предишния такъв, където има значително увеличение, както вече стана дума. С други думи, средствата за България се увеличават на фона на общото увеличение на средствата в бюджета на ЕС, а не обратно. Освен това средствата както в рамките на МФР, така и на Плана за възстановяване се разпределят съгласно ясно определени механизми въз основата на достатъчно обективни критерии. Конкретно при Плана за възстановяване критерият е сравнението за спада на брутния обществен продукт на държавите преди и след епидемията. Тоест, България получава повече средства просто, защото не наваксва общото си изоставане и изпитва проблеми със справянето с последствията на коронавирусът, а не защото е извършила чудеса в защита на националния интерес в Брюксел.

Тази констатация се потвърждава, ако се проследи и активността на българската делегация в рамките на завършилия Европейски съвет. Както винаги при тежки международни преговори, споразумението в крайна сметка се изковава не на пленарните заседания с участието на всички страни, а в различните неформални двустранни и многостранни срещи в кулоарите. Според публичната информация в тях активно са участвали ръководителите на повечето страни-членки, но никъде не се споменава България. Тоест дори и да е присъствала, България не е отбелязала значимо участие. Което потвърждава мнението за България като за най-съгласната страна-членка в ЕС: с всичко и с всички. А приписваната на Борисов реплика към нидерландския премиер Рюте, че се опитва да си присвои ролята на полицай на Европа, също не дава основания за особена национална гордост. Докато у нас подмяната на аргумента с епитета се превърна в масова практика при спора с политическия опонент, то в ЕС се очаква да убедиш партньорите си, а не да ги заклеймиш. За да получиш търсеното общо решение трябва да постигнеш тяхното съгласие.

И още нещо, всички тези средства са в бъдеще време. За да получи финансиране по Плана за възстановяване всяка държава трябва да представи в Брюксел свой национален план в рамките на следващите няколко месеца. Като той трябва да отговаря на поне няколко критерия: ръст на производителност и доходи; цифровизация и намаляване на въглеродните емисии; растеж и нови работни места и т.н. С други думи, ако България подходи към средствата от Плана за възстановяване като към "едни пари за усвояване", а не като към сериозен ресурс за застигащо развитие, то страната рискува да се сблъска с проблеми още на етапа на тяхното одобряване и получаване.

Компромисът оцвети хоризонта след дългите летни Брюкселски нощи. Но прогнозата не сочи безоблачно време за ЕС. Защото наред с управлението на възстановяването, Съюза паралелно ще трябва да проведе тежък дебат за собственото си бъдеще. Това е предвидено да се случи в рамките на следващите две години, между немското и френското председателство. Тежките преговори само потвърдиха, че необходимостта от подобен дебат става все по-належаща. Ако обаче той се превърне в самоцелно упражнение и формална активност, без конкретни и най-вече стратегически ориентирани резултати, на Съюза ще му предстоят тежки времена. 

60% спад на чуждите туристи у нас

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 150

Искат сервитьорите да са без маски на открито

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 150

Банките очакват забавяне на кредитната активност

автор:Дума

visibility 166

/ брой: 150

В Русия патентоваха препарат срещу COVID-19

автор:Дума

visibility 60

В САЩ критикуват Белия дом заради Китай

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 150

"Брекзит" кара британците да се изнасят в Европа

автор:Дума

visibility 250

/ брой: 150

Врътки срещу гражданското общество

автор:Славчо Кънчев

visibility 446

/ брой: 150

Конференцията на крадците

автор:Христо Георгиев

visibility 907

/ брой: 149

Вдъхновителят на българската идея

автор:Дума

visibility 370

/ брой: 149

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ