Парите на другите

Бойко Борисов наложи стил в политиката, който все още не среща достоен отговор. Така за пореден път поредният политолог ни втълпява, че няма алтернатива. Друг негов събрат пък ни убеждава, че предстоящите избори са с голям залог, защото от тях зависел животът ни през следващите 5-10 години.
Да, това правителство и този премиер имат неподражаем стил, но те категорично нямат цел. Впрочем имат една - магистралите. Но тя не се пресича с основната цел на повечето българи - оцеляването. А пък двете цели никак не се връзват с основните цели на Пакта "Европа 2020" - високи нива на заетост, производителност и социално единство. У нас е точно обратното - безработицата се увеличава, производителността намалява, социалното разслоение нараства. На този фон наистина залогът е голям. Парите на все по-мизерстващия данъкоплатец потъват в мочурищата на "Тракия", вместо поне част от тях да бъде вложена в нови работни места в конкурентна икономика. 
Защо Б.Б. не смята за нужно да пита данъкоплатеца къде да вложи парите му? Защото за Б.Б. това са парите на другите хора. А според Майкъл Лехтър "използването на ПДХ (парите на другите хора) ви позволява да започнете бизнеса на вашите мечти. То ви дава право да направите избор, който иначе не бихте могли да направите. С други думи, то ви дава възможност да влезете в играта".
За "другите хора", които, макар че са дали парите, са извън играта, остават носталгични вехти, но работещи уреди от времето на соца и "хранително балансирани специалитети" от оцветители и овкусители. Така че за тях всяко различно от сегашното съществуване е алтернатива. Животоспасяваща.