ПАРИТЕ - ИСТОРИЯ ЗА АЛЧНОСТ, ЛУКАВСТВО И КРЪВ

Станко Нацев

Икономиката на днешния свят е немислима без парите. Те обитават не само трезорите на банките, сейфовете на големите корпорации, касите на фирмите и магазините, но и нашите портфейли и портмонета. Без тях не може да се влезе нито в автосалон, нито в бутиков магазин, нито в хлебарница или зеленчуков магазин. Без тях не може да се пътува с автобус, с трамвай или с метро. Без тях не може да се купи дори чаша минерална вода. Те доминират в живота ни и ни правят завистливи, алчни, груби, похотливи. За щастие понякога предизвикват нашето благородство - да дадем милостиня на просяк или спешен заем на човек, изпаднал в нужда.

Първите монети
 
Първите метални пари били произведени в малоазийската държава Лидия през седми век преди новата ера. Сечени били от електрум - сплав от злато и сребро. По-късно този пример бил последван от гръцкия град Егина, но в него монетите били изработвани само от сребро. Първата златна монета - ауреус, била изсечена към 217 г. пр.н.е. в Древния Рим и била равна на 25 денария. Император Юлий Цезар въвежда ауреуса в редовна употреба през I в. пр.н.е. и той остава в употреба до IV в. от н.е., когато е заменен от солида.
Доста по-късно идва ерата на флорините. За тяхна рождена дата се смята 1253 г., а за рождено място - Флоренция. Съвсем естествено било тези "скъпоценни дискчета" да бъдат наречени флорини. Теглото на всяка флорина било 3,5 грама злато. След Флоренция започнали да секат пари и в Генуа, и във Венеция. Широка известност получила венецианската монета цехина известна още и с името дукат. В Германия и Нидерландия монетите били наречени гулдени. През 1640 г. във Франция взели да секат луидори. Тяхното златно съдържание се колебаело между 6,5 и 8 грама.
През XVI и XVII век главната испанска монета била дублон, известна също и с имената двойно ескудо и пистол. Тя съдържала 6,2 грама злато. В "Тримата мускетари" Д`Артанян заминава за Лондон да спасява честта на кралицата с 300 пистола в чантата си - около два килограма. Английският фунт-стерлинг съдържал 7,322 грама чисто злато. Американските 20 доларови монети (двоен орел) съдържали 30,093 грама злато. Най-тежката златна монета - мексиканският сентенарио (50 песо), съдържа 37,494 грама злато. Тази монета е с диаметър 37 милиметра и с дебелина 2,8 милиметра.
Една монета, излязла вече от употреба и станала ненужна като платежно средство, може да ни разкаже много неща. В нея етнографът вижда изображения на отдавна забравени предмети от културата и бита на хората преди нас; филологът - изрази, цели изречения, дори стихове; палеографът - непознати шрифтове и почерци; архитектът - неизвестни храмове и сгради; инженерът - крепостни и технически съоръжения; биологът - редки растения и животни; изкуствоведът - образци на античното изкуство и цели портретни галерии на исторически лица; философът - митологически, политически, алегорични и битови сцени.
Разглеждайки една монета, ние обогатяваме познанията си за миналото. Така например произведенията на гръцките скулптори Праксител и Фидий познаваме от изображенията им върху запазени до днес антични монети. Английският историк от XVIII век Едуард Гибън казва, че дори всички писмени източници за пътешествията на император Адриан да са загубени, за неговите пътувания ще могат да ни разкажат монетите му. Същото може да се каже и за емисиите на Флавиевската династия, за монетите на император Траян и на други властелини. Една монета на цар Иван-Александър подсказа на нашите историци и археолози, че изобразените три крепостни кули всъщност са стилизирани изображения на крепостната порта на Царевград Търнов, а не игра на въображението на майсторите монетари.

Шарените хартийки  

Днешното движение на банкнотите води началото си от европейските асигнации (парични знаци), които са печатани в Швеция през XVII в. Но всъщност книжните пари са се появили доста по-рано в Китай. През  ХIII-XIV в. там те практически били единственото законно платежно средство, но в началото на XVII в. Китай се отказал от тях, връщайки се към металните монети.
Различни са отговорите на въпроса кога точно са се появили първите книжни парични знаци. Според една версия това станало в епохата на първия митичен император на древен Китай - Хуанди, в 2696 г. пр.н.е. Обаче през третото хилядолетие преди Христа там не е имало не само книжни, но изобщо никакви пари. Само че легендата приписва на Хуанди не единствено изработването на най-ранните банкноти, но го и сочи като създател на много предмети от материалната култура: приписват му изобретяването на лодката, на каруцата с колела, на лъка със стрелите. Той знаел как се изработва оръжие от нефрит и можел да обагря дрехи в четири цвята.
Книжните пари на Хуанди, според преданието, били наричани "чу чао". Знакът "чу" е название на дървото "хартиена черница", от чиято кора в средновековен Китай действително правели хартия за печатане на асигнации. 
Пускането на книжни пари не би било възможно, ако за тази цел не е имало подготвена техническа база - хартия и щампи с огледално изрязан релеф. Както е известно, хартията била изработена в Китай във втори век преди Христа и навлязла широко в бита. На нея отпечатвали изображения на божества и пишели заклинания срещу злите сили, които окачвали в храмовете и по вратите на къщите. Магически предпазни надписи върху хартия били окачвани дори на колите, които се отправяли на далечен път. За китайската култура изобщо е характерно извънредно почтителното отношение към хартията, върху която е било написано нещо. До неотдавна по пътищата на Китай било възможно да се видят пещи за изгаряне на ненужната хартия, на които било написано: "Отнасяйте се с дълбоко уважение към хартията с надписи, пазете я от некрасива употреба".
В IX в. в Китай вече съществували технически условия за правене на книжни пари. Голямо влияние при тяхното обръщение оказвали кредитните институции и лихварството. Към техните услуги прибягвали всички слоеве на населението: придворният залагал скъпи кожени възглавнички, подарък от императора, бедният учен оставял в залог парче евтин плат и т.н. В Китай заложните къщи били много. Някои били собственост на манастири, други на членове на императорското семейство, трети били организирани на кооперативни начала. В Европа заложните къщи се появили много по-късно - най-напред това станало във Франция, при Луи XI, във втората половина на XV в.

В джоба на българина 

През юни 1880 г., след създаването на националното знаме и герба на Княжество България, Второто обикновено народно събрание приело закон за въвеждане на българска разменна монета - лев, с подразделения 100 стотинки. Влязъл в сила един важен закон - "Закон за правото на рязане на монети в Княжеството". Така се ражда националната ни парична единица, която измества в държавното ни сметководство френския франк и сантим, руските сребърни рубли и различни румънски и турски монети от неблагороден метал..
През 1881 г. в Англия били отсечени първите български монети от по 2, 5 и 10 стотинки. Златните монети се появили чак след 1894 г.
През есента на 1885 г. в джоба на нашенеца  прошумоляват и първите родни банкноти. Те били от 20 и от 50 лева. За сравнение ще кажем, че заплатата на фелдшерите е била 50 лв. И така - на първи септември в 3-милионна България се появили нашенски книжни парични знаци, печатани в Санкт Петербург. Втората емисия банкноти била реализирана в 1903 г.
Първите златни юбилейни монети от по 20 и 100 лв. били пуснати в обращение през 1912 г. по случай обявяването на независимостта на България.

Фалшификаторите - занаятчии и владетели

Фалшифицирането на монети е толкова старо, колкото и самото монетарство. Херодот твърди, че първите монети били изработени през VI в. пр.н.е., но през същото време мидийският цар Крез вече търгувал с фалшиви пари. Тези ментета били сечени от неблагороден метал.
В древността направата на фалшиви монети не представлявала никаква трудност. Техниката на изчукването на златните пари била толкова примитивна, че всеки можел да я усвои. Съблазнил се да фалшифицира пари дори младият Диоген, който, според легендата, в зряла възраст живеел в бъчва и презирал земните наслади. Било невъзможно ръчно кованите монети да имат еднаква форма и тегло. В музеите можем да видим много от тях - едни са по-заоблени, други - по-четвъртити, трети - по-широки, четвърти - по-тънки. Хитри мошеници обрязвали "ръбестите" монети, претопявали ги и правели от тях нови.
Най-разпространена била направата на монети от желязо, мед или олово, които "обличали" със злато и сребро. Обаче фалшификаторството не било чак толкова безопасна дейност. Още Солон през 594 г. пр.н.е. въвел смъртно наказание за тарикатите фалшификатори. Сведенията от древността сочат, че тези смъртни наказания не били рядкост. Известно е, че през трети век пр.н.е. в Пелопонес била разкрита и екзекутирана 4-членна банда фалшификатори на пари. Понякога смъртното наказание заменяли с доживотна каторга в мините. Император Диоклециан издал закон, с който обещавал свобода на всеки роб, уловил или съобщил на властите за фалшификатор. Смърт очаквала не само престъпника, но и семейството му, като имуществото било конфискувано в полза на държавата.
През Средновековието техниката на сечене на монети се усъвършенствала и фалшифицирането било във възможностите само на изкусни гравьори, на майстори в монетните дворове и на короновани глави, по чиято заповед се правели монети с ниско златно съдържание. Известно е, че един от най-големите фалшификатори на монети бил кайзер Фридрих фон Хохенщауфен, който пуснал в обращение посребрени медни монети вместо истински сребърни. Френският крал Филип IV влязъл в историята под прозвището "кралят-фалшификатор". Не останал по-назад от него и английският крал Хенри IV. Той заповядал на своите алхимици и гравьори да организират в подземието на един замък производството на фалшиви монети. Тези алхимици открили, че бакърът, примесен с живак, добива идеален сребърен блясък. По този начин изфабрикували разкошни "сребърни" пари, които веднага били пуснати на пазара.
Списъкът на владетелите-фалшификатори няма да е пълен, ако към него не добавим чешкия крал Лудовиг, сръбския крал Урош I, германския крал Фридрих II и др. Един от най-големите фалшификатори през миналите векове бил и Наполеон Бонапарт. Той е първият, който притежавал модерна за времето си печатница и леярска работилница за "производството" на английски, руски, австрийски, пруски, италиански и турски пари, предимно в монети. С тях плащал на войниците си, на шпионите си, използвал ги също и за подкупи, отпускал ги като заеми на васални държави, разстройвал икономиката на Русия, Турция, Австрия и Прусия.
Известно е от историята, че негови тайни агенти са проникнали в Англия и са я наводнили с фалшиви английски лири, създавайки смут на вътрешния пазар. По негов пример през Първата световна война австро-унгарският император Франц-Йосиф и германският император Вилхелм II фалшифицирали руски и сръбски пари, а по-късно пуснали и фалшиви френски франкове и английски лири.
През Втората световна война Хитлер широко използвал производството на фалшиви парични знаци - банкноти, чекове, долари, лири. Фалшиви монети са правени и по българските земи. По нашите територии монети са секли тракийските владетели, македонските царе, римските колонизатори, българските царе от времето на Иван-Асен II до падането под турска власт. Тринадесет града в Мизия и Тракия имали свои монети още в V в. пр.н.е., а една от най-големите римски монетарници била в Сердика. Фалшиви антични монети след Освобождението са правени в София, Пловдив и Варна.

Проклетата жажда за злато

"Auri sacra fames" - проклетата жажда за злато! С тези думи още римските поети са заклеймявали ненаситната алчност за злато. Магията на този метал се състои в необикновените му свойства - химична устойчивост, голямо относително тегло, лесна преработка в търсени украшения и предмети. Още преди новата ера златото било признато като мярка за стойността, като универсално обменно и платежно средство. Хиляди години златото е синоним на богатство и сила. Като валутна основа то играе преобладаваща роля в световната икономика.
Златото е един от малкото елементи, срещани в природата в чисто и самородно състояние. В таблицата за разпространение на химичните елементи в земната кора то заема 77-о място. Нека добавим, че златото играе не само особено голяма роля в икономиката, но и в изкуството. Известни са някои забележителни произведения от него - маската на Агамемнон отпреди 3000 години, гробницата на Тутанкамон (1350 г. пр.н.е.) и др. Всичко останало в историята на този скъпоценен метал се развива на фона на войни, нахлувания, грабежи, битки, борби, завоевания, интриги, подлости, коварства.
Историята може би започва с древноегипетските анали, в които се разказва случая с един каменоделец, някой си Амунпигуфер, заподозрян в кражби на злато от гробниците. Той си признал, че заедно със седем съучастници редовно е допълвал доходите си със злато от фараонските саркофази. При обиск в дома му намерили около 15 кг от този скъпоценен метал.
За друг лов на съкровища съобщава Херодот. Това станало, когато гърците победили старите си врагове, персите, в 479 г. пр.н.е. Тогава "гърците свалиха от мъртвите гривни, огърлици и скимитари със златни инкрустации".
Около 1532 г. императорът на инките Атауалпа - живият Бог и син на Слънцето, дочул приказките за странни мъже с бели лица, забелязани в лодка край бреговете на неговата империя. Начело на тях бил Франсиско Писаро. С по-малко от 200 войници Писаро стигнал до Атауалпа и го поканил на вечеря в своя лагер. Коварният и жесток Писаро го превърнал в свой заложник и в замяна на свободата му поискал от него да напълни своята затворническа килия (35 куб. м) със злато. Откупът възлизал на около 5000 кг злато и 11 000 кг сребро.
Въпреки че изпълнил исканото, императорът загубил живота си. Този случай много точно се вписва в списъка с престъпления, изнудвания, кражби и фалшификации в името на това, да притежаваш колкото се може повече злато, или казано с други думи - да притежаваш колкото се може повече влияние, власт и богатство.


Мечтата на всеки колекционер

Пари, пари, пари

Римска монета

Римска монета

На битака могат да се намерят всякакви монети

Банкомат - пари от... улицата

Банкнота от близкото минало

Първата българска банкнота

Печатане на пари

Солон пръв въвел смъртно наказание за мошеници и фалшификатори на пари