19 Септември 2019четвъртък07:34 ч.

На фокус

Пари за вярата, пари за исляма?

Най-сериозното основание за финансова подкрепа на държавата към мюсюлманското вероизповедание е евентуалната му готовност да противостои на радикализма

/ брой: 94

автор:Мирослав Попов

visibility 1756

Законовата промяна, която се готви, е много сериозна. Предлага се да се въведе принципът за държавно финансиране на вероизповеданията. Има два законопроекта. С тях се предвиждат емблематични промени в закона. Първият бе депозиран от лидерите на трите най-големи парламентарни сили. На 4 май Корнелия Нинова, Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ внесоха в парламента общ законопроект за изменение на Закона за вероизповеданията. Любопитното е, че това се случи в края на деня, в края на работната седмица, в навечерието на гергьовденските празници. Видимо е желанието на политическите сили да се демонстрира някаква надпартийност при третирането на верските въпроси, което по принцип не е лошо. Вицепремиерът Красимир Каракачанов с известно огорчение припомни, че идентичен законопроект е внесен от него пет месеца по-рано. Мисля, че не става дума за парламентарна суета. Да се изготви нов закон за финансиране на вероизповеданията се говори повече от година.
Служебното правителство дори изготви законопроект за изменение на Закона за вероизповеданията, но той бе игнориран от ГЕРБ.
Държавата трябва да окаже подкрепа за религиозните изповедания у нас и да осигури адекватно финансиране за тяхната дейност, заяви президентът Румен Радев по време на скорошната си среща с главния мюфтия Мустафа Хаджи.
Според чл. 13, ал. 2 от нашата конституция "Религиозните институции са отделени от държавата". Принципът на светската държава периодично бива оспорван, по-често приглушено, отколкото открито. Може да се спори дали въвеждането на публично финансиране на вероизповеданията противоречи на светския характер на държавата. В други европейски държави подобни промени са били съпровождани с впечатляващ драматизъм...
В някои западноевропейски страни също има механизми за публична подкрепа на вероизповеданията. В едни случаи става дума за поемане от държавата/общината на заплатите на религиозни лица, в други - за преки субсидии за вероизповеданията. Във Франция например подобна практика е недопустима - не е работа на държавата, която е светска, да подкрепя с държавни средства религиите. Френската република схваща секуларизма като висш конституционен принцип и със закон от 1905 г. е забранено предоставянето на публични средства на каквито и да било култове и религии.
Въпросът за финансирането на вероизповеданията се постави много остро от миналото лято, без на обществеността да се обяснява неговият генезис. Не че бе скрито, но не бе и подчертано, че финансовият срив в мюсюлманското вероизповедание миналата година настъпва, след като служебният кабинет на Огнян Герджиков не подновява протокола за сътрудничество между българската Дирекция по вероизповеданията и турската "Дианет вакфъ". Става дума за едностранно споразумение, сключено по време на правителството на Иван Костов през 1999 г., по силата на което турският Дианет, който в южната ни съседка има статут на министерство, предоставя безвъзмездна помощ на мюсюлманското вероизповедание в България. До 2016 г. помощта е била в размер на около 2 млн. долара годишно. През първите години може би е била малко по-малка, но през последните 10-15 години сумата е устойчива.
През първите седмици на 2017 г. от служебното правителство, назначено от Румен Радев, вежливо са обяснили на турските представители, че България вече не се нуждае от тази помощ. Същевременно президентът неколкократно постави въпроса да се идентифицира и ограничи чуждото влияние върху българските избори. Според декларациите на Главното мюфтийство със спирането на турската правителствена субсидия то се лишава от близо 70% от бюджета си.

Субсидии и финанси на вероизповеданията

Отпуснатата от държавата субсидия за вероизповеданията, регистрирани по Закона за вероизповеданията, през 2018 г. е в същия размер както през 2017 г. - 5000 000 лв., но има промени при разпределението на средствата по пера. За Българските православни църковни общини в чужбина са заделени 1 200 000 лв.; за ремонт и строителство на храмове и манастири на БПЦ в страната - 2 610 000 лв.; за ремонт и строителство на молитвени домове на Мюсюлманското вероизповедание в Р България - 400 000 лв. Не е вярно, че досега вероизповеданията не са били обгрижвани от държавата. А че парите "не им стигат" - те на никого не стигат. Днес се говори за "скок" в размера на субсидиране на двете основни вероизповедания. Не съм против, но това трябва да стане след отговорен обществен дебат.

Какво предвижда законопроектът

Важна новост е, че "свещенослужители и служители на вероизповеданията могат да бъдат само български граждани". Предвижда се държавата да финансира вероизповеданията с до 15 млн. лв. на година, като субсидия получават тези, към които принадлежи най-малко 1% от гражданите на страната. На това изискване отговарят само православното и мюсюлманското вероизповедание. Останалите вероизповедания ще получават средства само за храмове и гробища, както и досега. Освен това религиозните общности не бива да получават дарения от чужбина. Всяко дарение трябва да е разрешено от дирекция "Вероизповедания".
Според вицепремиера Красимир Каракачанов разпространението на религиозни доктрини за промяна на държавното устройство, светския характер и закони на страната ни са реална опасност за националната ни сигурност.
Законопроектът предвижда, че проповядването в религиозните храмове в страната трябва да бъде на официалния български език. Логично е - вярващите имат правото да разбират какво се проповядва. Имало е моменти, в които хутбетата (проповедите) в джамиите са се чели на два, та дори на три езика.
Практиката България да приема мюсюлмански проповедници от Турция възниква, след като през 2002 г. се приема сегашният Закон за вероизповеданията, който дава право на ръководствата на регистрираните у нас религии да канят чужденци да проповядват в страната.
Българските граждани ще могат да извършват богослужебна дейност, когато са завършили теологичното си образование в България или когато чуждата диплома е призната по специален ред у нас.
Лансирано бе разбирането, че като получават субсидии, вероизповеданията вероятно ще могат да се противопоставят на някои негативни явления - избуяването на религиозен радикализъм и осъществяването на терористични актове.

Религията и радикализмът


В Европа последователи на мюсюлманския радикализъм не се ограничават до стремежа да се впишат в етнорелигиозната палитра на мултикултурната Европа, което съответства и на интеграционните задачи на европейските общества. Обратното - част от тях откровено желаят и очакват да преобразуват самата Европа в ислямистки дух. Някои решават, че това преобразуване може да се случи със силата на терора. Самото изговаряне на "перспективните цели" на такава недоброволна "ислямизация" на Европа шокира и контрареакциите в европейските общества са разбираеми. Мечтата за някаква нова ислямска империя, разпростираща се и върху цяла Европа, тласка отделни ислямисти към насилствени действия. Полагани бяха колосални усилия да се замъгли въпросът за радикализма. Да се редуцира до въпроси на "съжителството" и "толерантността". Това е нечестно и европейските общества вече го отхвърлят достатъчно интензивно. Проблемите са пред очите ни - те трябва да се видят трезво и да се реагира адекватно.

Австрийският модел

Българското общество не бива да се самозаблуждава - инициативата не е собствено "българска". Потребността от преосмисляне на принципни въпроси, свързани със статута на вероизповеданията, е осезаема в цяла Европа. Тя безспорно променя политическата система на европейските държави - било като се изменя законодателната уредба, било като политическите сили откриват нови отговори на горещите въпроси на деня.
Съставителите и на двата законопроекта са почерпили идеи и от "австрийския модел". В Австрия от 1912 г. (т. е. от времето на Австро-Унгарската империя) действа Закон за исляма, който по различни канали днес става все по-популярен в България. След сериозно обновяване преди три години този закон бе оценен като "образцов" за европейското законодателство. Той не е антиислямски, както понякога го оценяват ултралибералите. Законът е реалистичен. Една от неговите практически цели е да се предотврати евентуалното използване на финансовите възможности на традиционните ислямски държави за оказване на вътрешнополитически натиск върху съвременните европейски светски държави.
Австрийската държава вече изисква от имамите задължително владеене на немски език, лоялно отношение към австрийската република и към нейните закони и ценности и персонална държавна акредитация. Във Виенския университет се създаде катедра по ислямска теология - т. е. направено е необходимото да се следва един модел на ислям, който не е в конфликт със светския европейски характер на държавата.
Без да са преписвали от австрийците, вносителите и на двата законопроекта са повлияни от разбирането, че е необходимо ново, много по-отговорно отношение към поведението на вероизповеданията.
Като цяло България през последните петнадесет години остана при своето, само по себе си морално и правилно политическо разбиране, че у нас няма база за остри религиозни конфликти. Общо взето, така е и днес, но съществуват могъщи външни фактори, които могат да "инфектират" българските мюсюлмански общности с екстремизъм. Случващото се около пазарджишките процеси не може да бъде подминавано.
Най-сериозното основание за обществената и финансовата подкрепа от страна на българската държава към мюсюлманското вероизповедание у нас е евентуалната му готовност да противостои на радикализма, който поначало е предимно от "вносен тип".

БСП поиска: Без споразумения при тежки престъпления

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 180

15 882 подписа за промени в НПК внесе БСП в парламента

автор:Юлия Кулинска

visibility 67

/ брой: 180

Тристранката прие да отпаднат специалистите от ТЕЛК

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 180

Неодобрението към правителството скача над 50%

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 180

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 180

Стачка на морския транспорт в Гърция

автор:Дума

visibility 0

Саудитска Арабия обвини Иран за атаката с дронове

автор:Дума

visibility 90

САЩ предлагат на ЕС общ проект за Украйна

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 180

Датата

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 180

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 40

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ