Пари за профилактика има само за половината здравноосигурени

Георги Миндов е роден в София през 1967 г., възпитаник е на Медицинския университет в родния си град. Дипломира се през 1994 г. със степен магистър лекар. Д-р Миндов специализира "Тропическа медицина", а по-късно и "Обща медицина" и "Ултразвукова диагностика". През 1995 г. започва работа като цехов лекар в комбинат "Кремиковци", а от 1997 г. е участъков терапевт в кв. Враждебна. От 2000 г. е семеен лекар в Медико-диагностичния център в кв. Враждебна.
Семеен с едно дете.


"Новият начин за възстановяване на здравноосигурителните права ще увеличи поне с 10% неосигурените"
 

- Д-р Миндов, с какво ще се промени работата на личния лекар през 2016 г.? Твърди се, че няма да има увеличаване на броя на направленията.
- Бюджетът на НЗОК е ясен, за съжаление няма да има промяна в броя на направленията. Говореше се, че след 1 април, когато се очаква да влезе в сила новият Национален рамков договор, няма да има хартиени направления, както е сега, а ще бъдат електронни. Но това не може да стане до въвеждането на електронното здравно досие, а изпълнението на този проект все още е на прекалено ранен етап. Според мен това е възможно да стане някъде през есента, ако не и догодина.
- С разделянето на медицинския пакет услуги на основен и допълнителен, какъв ще бъде достъпът на пациентите до здравна помощ?
- При солидарния модел на здравно осигуряване, какъвто е в момента у нас, направленията за специализирана медицинска помощ подлежат на регулиране въз основа на пациентската листа на общопрактикуващия лекар, на заболеваемостта на пациентите му и пр. От НЗОК се правят изчисления по точно определена методика, но тя не е публично обявена и ние не можем да прогнозираме колко и какви направления ще получим за здравноосигурените. Когато пациентът отиде на лекар, единственото, което НЗОК гарантира, е, че направления може да получи при поискване за педиатър за дете до 18 г., и за АГ специалист за бременни за наблюдение на бременността. В останалите случаи при медицински проблем личният лекар след преглед преценява дали пациентът се нуждае от направление и евентуално може да издаде такова за конкретен специалист. Средно на един здравноосигурен през 2014 и 2015 г. годишно се отпускат за остри състояния по 0,7 броя направления. Тоест годишно получаваме средно по 70 направления за 100 здравноосигурени за всички видове специалисти - гастроентеролог, пулмолог, УНГ, невролог, офталмолог и др. При хроничнния недостиг на направления се принуждаваме да отидем на "вариант Б", т.е. хоспитализация на пациента. Тогава вместо касата да даде 20 лв. за едно направление за специалист, плаща стотици, а понякога и хиляди левове за лечение и диагностика по съответната клинична пътека. Вместо да се даде евтина, достъпна, бърза и ефикасна доболнична помощ, се дава скъпа и често неефективна болнична помощ. Това води до значителен преразход за болнично лечение по клинични пътеки. Не съм първият, който ще каже, че в болничната помощ отиват много-много пари за дейности, които може да бъдат извършени в доболничната, където има и специалисти, и апаратура, но достъпът е затруднен.
- Ако през т.г. всеки от пациентската листа на всеки общопрактикуващ лекар се възползва от правото и задължението си на годишен профилактичен преглед, ще стигнат ли парите?
- Парите вече са заложени в бюджета на НЗОК за 2016 г. Осигурява се финансиране под 50% от профилактичните прегледи. Освен прегледа при личния лекар, кардиограмата, измерването на кръвното, кръвната картина и пр., за различните възрастови групи има и различни видове изследвания. Например за хората над 50 г. са предвидени доста процедури, най-скъпата е мамографията, скъпо е и изследването за простатен антиген на мъжете. Те се правят през година. За скъпите изследвания са заложени по-малко от 50% от необходимите пари за задължителната медикодиагностична дейност. Ние - лекарите, имаме интерес да бъдат обхванати всички пациенти в листата ни от пълния пакет изследвания за профилактичния преглед, и ако бъде открита патология, пациентът своевременно да бъде включен в рискова група, диспансеризиран или насочен за уточняване към специалист.
- Кое е най-голямото предизвикателство пред общопрактикуващите лекари за т.г.?
- Ние сме скачени съдове с извънболничната специализирана и с болничната помощ. Бюджетът на първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) от години не е увеличаван. През м.г. дружеството ни имаше среща с представители на Световната банка. Препоръката им бе през 2020 г. бюджетът за доболнична помощ да стане 12% от консолидирания бюджет на НЗОК. В момента той е 5,9%, което означава, че годишно ръстът трябва да е 1-1,5%. Затова за т.г. искахме около 30 млн. ръст на бюджета ни, но не го получихме, при положение че 70-80% от тежестта и работата в системата са върху нас. Напротив, дори сега е възможно намаляване на бюджета ни. Очакваме да бъдат увеличени в пъти глобите и санкциите, да бъдат намалени част от диспансерните прегледи - например за хипертониците досега се плащаха 4 прегледа годишно, сега - ще се заплащат само по два. Ако това стане, ще се спестят милиони левове, които вероятно ще минат в преходния остатък или ще бъдат преразпределени в края на годината и върнати в общия държавен бюджет. НЗОК има право и може да преразпределя такива средства от частта за ПИМП.
- Какви са притесненията ви с влизането в сила на основния и допълнителния пакет медицински услуги?
- Направленията за консултация със специалист са едновременно в основния и в допълнителния пакет. За допълнителния пакет издаването на направление може да бъде отлагано до 60 дни, а при основния се издава веднага. И преценката, и отговорността остава наша. Общопрактикуващият лекар може по Наредба 11 (ДВ, брой 98/12.2015 г., в сила от 1 април 2016 г.) на МЗ да го отложи до 2 месеца. Да не забравяме обаче, че "отлагането е смъртоносна форма на отказ".
- А ако се влоши състоянието на пациента?
- Ако се влоши, болният отива при личния лекар, който или поема лечението му, или го праща спешно в болница. Давам банален пример: здравноосигурен от листата ми е счупил очилата си, идва при мен за направление за очен лекар, но направленията ми са изчерпани и той трябва да чака за следващия месец, когато ще му бъде издадено направление, а ако не иска - може веднага да отиде за преглед при офталмолог, като си плати.
- Сиреч и тази година, "лошото ченге" в здравеопазването остава личният лекар?
- Не, но на практика излиза, че играем хазарт, защото не е лесно да се предвиди до какво точно ще доведе например коремната болка или главоболието на един или друг пациент или на един и същ пациент, но в различни моменти. Трябва да сме изключително добри професионалисти. Във всеки случай рискът е много голям. А в този риск сме вкарани, защото системата е недофинансирана.
По отношение на направленията голям проблем са ТЕЛК-овете, както и предхоспитализационните изследвания, назначавани на пациента преди планов прием в болница, които са включени в цената на съответната клинична пътека и приемащата болница получава заплащане за тях по пътеката от НЗОК. Именно там "изтичат" голяма част от направленията за консултации и изследвания, при някои случаи дори над 1/3, и не достигат за профилактични прегледи, остри състояния и диспансерно наблюдение. Цялата дейност по подготовката за освидетелстване и постъпване в болница "глътва" направления за по 5 до 10 специалиста. Например идва човек, за чието освидетелстване се изискват 3 направления, това са направленията му за 5 години напред и така личният лекар лишава петима от листата си от направления заради един с ТЕЛК. Не хората са виновни, а системата, която ни принуждава да правим такова разхищение. Според мен решението е държавата или МТСП да отдели по някакъв начин тази дейност и да поеме финансов ангажимента за нея, а не НЗОК.
- Какви са очакванията ви за 2016 г.?
- За 2016 г. имаме същия бюджет като през 2015 г., но ще ни се налага да правим по-големи икономии. Бюджетът за ПИМП не е в преразход от години, а за болничната помощ и лекарствата, които НЗОК реинбурсира, са постоянно в преразход. Оттам идват проблемите. Но държавата почти нищо не прави за увеличаване на събираемостта на здравните осигуровки, които са задължителни за всеки български гражданин, и няма механизъм този проблем да се преодолее, а и хората нямат никакъв стимул да правят по-високи лични здравни вноски. В момента между 15 и 20% от пациентската листа на всеки лекар са неосигурени. От Нова година влезе в сила правилото да са внесени осигуровките за 5 години назад. Ефектът от това, според мен, ще увеличи поне с още 10% неосигурените. Неосигурен, комуто предстои например тежка и скъпа операция, плаща еднократно сумата за възстановяване на здравните си права, а НЗОК поема стойността на неколкократно по-скъпа операция, но често след операцията този човек отново спира да плаща осигуровките си. Да не говорим, че самата държава е нередовен платец за хората, чиито осигуровки е задължена да плаща - деца, пенсионери, държавни служители и пр. Това демотивира предимно младите хората да се осигуряват на по-висока сума. Във връзка с всички тези промени и неуредици, поемането на допълнителна административна тежест, все по-трудните условия на работа, колегите от страната се подготвят за протестни действия.