Пари на скрап

Отрязани глави на паметници, паметни плочи, стотици километри кабели, метални капаци от уличните канализации и дори месингови табелки от пощенските кутии се превръщат всяка година в... скрап. Пъргави вандали, вече не само мургави, се препитават с тях. Току що три метални моста са буквално разскостени, крадците отмъкнали от тях 240 винкела. Има търсене - има предлагане. Щом се вдигнат международните цени на скрапа, паметникът на Владимир Димитров-Майстора от Шишковци или бронзовият бюст на Васил Априлов от Варна веднага заминават във вид на отпадък я в Гърция, я в Турция. Дават ги там по-евтинко.         
Милиарди левове се стопиха на скрап в годините на прехода, загубите са направо златни. В търговията с метални отпадъци 60 на сто е с краден материал, над 80 на сто от кражбите на метал ги вършат физически лица. Печалбите обаче родиха метални олигарси. Е, докога в най-бедната страна предприятия, хора и държава ще търпим това брулене? Варианти - бол. Ако забранят износа на скрап, ще си отдъхнем, а металургичните ни предприятия ще живнат, понеже ще купуват "суровината" по-евтино. На фирми, имащи отпадъци пък, може да се разреши да ги продават директно на металурзите. Парламентът най-често се хваща за глобите, но и 4-цифрени, те пак ще са нищо спрямо напечеленото. Пунктовете за скрап ги лицензираха и вече не са проблем. Проблем са човеците, които влачат всичко наред, понеже то минава за "битов отпадък" и по закон не се контролира. Властите да спрат да обслужват олигарсите, ами да променят въпросния текст от Закона за управление на отпадъците - през него изтичат и парите, и паметта ни!