Парата и свирката

"Това е едно от нещата, за които ще трябва да работим. То не ни удовлетворява, защото поставя под въпрос възможността ДПС да участва в бъдещите избори. То прави невъзможно създаването на други партии, например на македонска партия." Това според колеги от в. "Сега" са точните думи на бившия вече посланик на САЩ в България Уилям Монтгомери, изречени в началото на октомври 1993 г. пред комисията на американския Сенат, която изслушва Монтгомери, преди да бъде изпратен в България. Всъщност става дума за промяна на нашата конституция в частта за официалния език.
Скандали, писаници, гневни филипики, трийсетина протестиращи от ВМРО пред президентството, когато Монтгомери връчваше акредитивните си писма, и туй то. Забрави се, а е едно от най-страшните неща, изричани за България. Реакция особена нямаше, което в някаква степен предпостави и сегашната безгръбначна политика спрямо действията на върлия натовец Лютви Местан. Има доста такива случаи. Изобщо, когато е опасно, когато може да те "бият" здравите евроатлантически сили, ако решиш да проявиш характер и твърдост, тогава парата отива в свирката.
Сума ти народ обаче надигна свещен гняв срещу изцепката на руския депутат и тв водещ Пьотр Толстой и правилно, макар че все пак е добре да видим и суровия материал на БНТ, за да отпаднат всички съмнения, че имаме насреща си обикновен високомерен пропагандист. Работата стигна чак до министър-председателя и като се почнаха един 1300 години България, една чутовна бран на поруганата чест на родината, още малко и пружината ще бъде пренавита. Знаят, че е безопасно. Да ругаеш Русия и когато е крива, и когато е права, в България е безопасно. Затова куцо, кьораво и сакато се упражнява на неин гръб. Направо е невероятно, но най-адекватен в тоя случай се оказа външният министър Даниел Митов, който каза, че не намира за нужно да коментира, защото мнението на Толстой не съвпада с официалната руска позиция.