Парамедици настояват за практическо обучение по спешна помощ в рехабилитационните болници

Съюзът на парамедиците в България настоява да бъде въведено задължително практическо обучение по спешна помощ за персонала в специализираните болници за рехабилитация. 
Причината са както новият стандарт по "Физикална и рехабилитационна медицина", така и зачестилите случаи, при които такива лечебни заведения търсят помощ на телефон 112 заради внезапно влошаване на състоянието на пациенти.
От Съюза подчертават, че в рехабилитационните болници се лекуват не само пациенти, които се нуждаят от процедури, а и хора след инсулти, съдови инциденти, операции и травми, сърдечносъдови и други придружаващи заболявания.
Новият стандарт, приет през 2025 г., разширява обхвата на рехабилитацията до пациенти с неврологични, кардиологични, белодробни, онкологични и други заболявания. Той отчита и риска от усложнения като тромбоемболии, флеботромбози, белодробни проблеми и обостряне на придружаващи заболявания.
При внезапно влошаване пациент след инсулт може да загуби съзнание, човек със сърдечно заболяване да получи тежка аритмия или инфаркт, а пациент с диабет – тежка хипогликемия. Възможни са и тежки алергични реакции, както и белодробен тромбоемболизъм при обездвижени пациенти.
По действащия стандарт за "Спешна медицина" всяко лечебно заведение за болнична помощ е длъжно да окаже необходимата помощ на пациент в спешно състояние до пристигането на екип на Центъра за спешна медицинска помощ. Това включва поддържане на жизнените функции и стабилизиране на пациента.
Според Съюза на парамедиците обаче не всички специалисти в рехабилитационните структури преминават периодично практическо обучение за реакция при спешни състояния. Подготовката на физиотерапевтите и рехабилитаторите е основно насочена към рехабилитационния процес, а при лекарите се предполага наличие на базови умения, но без редовно практическо опресняване те не могат да бъдат гарантирани.
Затова организацията предлага въвеждането на единен минимален стандарт за практическа готовност на персонала, който да включва обучение по базова животоподдържаща помощ и сърдечно-белодробна реанимация, работа с автоматичен външен дефибрилатор, разпознаване на инсулт, инфаркт, анафилактичен шок и тежка хипогликемия, както и алгоритми за действие до пристигането на спешния екип.
Предлага се също периодично опресняване на знанията чрез практически симулации и осигуряване на минимално оборудване за първоначална реакция.
От Съюза на парамедиците призовават Министерството на здравеопазването да обсъди въвеждането на единни изисквания за обучение и готовност на персонала в болниците за рехабилитация, съобразени с профила на пациентите и необходимостта от денонощна готовност за реакция при спешни състояния.