Паралелният износ пак остави без лекарства болните

За втори път от началото на т.г. липсват някои видове бързодействащ инсулин, съобщи Иван Димитров, председател на федерация "Български пациентски форум". Смята се, че около 85 хил. души с диабет са на инсулин, но е трудно да се каже колко от тях ползват бързодействащ. Ако пациентът е в населено място с болница, може да потърси помощ там, но ако най-близката аптека или лечебно заведение е на повече от 20-30 км, какво прави, попита Таня Ангелова, представителка на пациентска организация.   
Над 100 лекарства за лечение на различни заболявания - диабет, астма, ревматологични и много други хронични заболявания, са предмет на паралелен износ, алармира Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки. Той даде пример с препарат за лечение на специфичен артрит при децата, който се доставя по 450 лв. на едро, но подставени лица го изкупуват от аптеките и изнасят например в Германия, където струва 2000 евро. От това губят българските пациенти, защото не получават лекарствата си, германските пациенти нищо не печелят, защото купуват лекарството си за 2 хил. евро, но износителят печели 150 хил. лв. само за еднократен износ на 100 опаковки, които може да се поберат в пътна чанта, коментира Костов. По думите му дори се създават малки фирми само за паралелен износ на лекарства и правят по 100 млн. лв. годишен оборот. Има и схеми, при които цялото внесено количество лекарство се реекспортира, преди изобщо да е влязло в аптеките. Костов смята, че има и корупционни схеми за реекспорт на лекарства, от които се облагодетелстват и хора от администрацията. Според него това обяснява защо никой не прави нищо, за да спре процеса. От друга страна, Еврокомисията толерира паралелната търговия, защото при доставката на стоки от няколко канала цената им пада. Костов е категоричен, че за ситуацията никаква вина няма Изпълнителната агенция по лекарствата. Фирмите са длъжни само да я уведомят, че ще правят такъв износ, а тя да провери дали в аптечната мрежа има достатъчно опаковки. Ако до 30 дни ИАЛ не отговори, това се приема за мълчаливо съгласие, обясни Костов.
ДУМА припомня, че 42-то Народно събрание прие промени в Закона за лекарствата, според които не можеше да се извършва реекспорт, ако директорът на ИАЛ откаже, след като е установено, че лекарството е недостатъчно за българските пациенти. На поправката се противопоставиха от асоциация на фирми, които извършват такъв износ, а президентът Плевнелиев наложи вето с мотива, че това ограничава търговците. Ветото бе отхвърлено от Народното събрание, но ГЕРБ дадоха казуса на Конституционния съд. Преди дни КС обяви като противоконституционно изискването търговците на едро да бъдат задължавани да уведомяват ИАЛ за паралелен внос в рамките на ЕС, а директорът на агенцията трябва да им разреши или откаже.