Параграф 22
/ брой: 188
В Евросъюза нашата страна е с най-ограничени резерви от петрол и петролни продукти в случай на криза, отчита Евростат. България не изпълнява изискванията на европейските директиви в тази област за наличието на запаси, равняващи се на среднодневния внос за 90 дни, и поддържано ниво за 74 дни. По какво ли страната ни е напред, за да ни изненада и тази класация?
Данните от нея са колкото очаквани, толкова и логични, най-малко по две причини. Първо, в учебниците по икономическа география пише, че България е изключително бедна откъм нефт и газ. И за да се поддържат налаганите от Брюксел запаси, трябва да ги купуваме. А това става с пари, с много пари. Само от началото на тази година държавният резерв е обявил поръчки на стойност над 200 милиона лева за доставка на нефтени деривати. Там играчите се смениха незнайно защо, но "Лукойл" изведнъж отстъпи позиции на други олигарси, близки до доскорошната власт.
И, второ - отсъстващата, или по-скоро, сбърканата държавна политика в сектора. Вероятно не са много хората, които си спомнят, че една от последните "рожби" на третото правителство на ГЕРБ бе Държавната петролна компания. Тя бе създадена със специален закон, за да има уж конкуренция при доставката, съхранението и търговията с горива. Освен това тя трябваше да построи държавни бензиностанции, които по обещанията на Бойко Борисов трябваше да заработят през отдавна отишлата си пролет на 2021 г. Нищо от това не се случи. Прохождащият политически лидер и доскорошен министър на икономиката Кирил Петков предостави в последния парламент информация, от която ставаше ясно, че "Държавната петролна компания" (ДПК) не е свършила почти нищо. От реалното ѝ структуриране този март досега са похарчени над 413 хиляди лева за заплати и осигуровки. Петролните бази, които дружеството трябваше да получи от Държавния резерв, още не са прехвърлени. Освен това компанията няма лиценз за данъчни складове. А вече се чуха гласове за нейното закриване.
Изобщо се оказа, че и тук държавната политика е като в Параграф 22.