Парадокси

Евросубсидиите по принцип играят положителна роля за страните от ЕС, защото само през този програмен период в техните икономики ще бъдат налети 450 млрд. евро. Голяма част от тези пари отиват в селското стопанство. Идеята на субсидиите в най-толерирания сектор в ЕС е с тях да се подпомагат малките и средните производители. Изкривяването на идеята обаче ражда парадокси, още повече щом става дума за страна като България. Случаят "Бенчо" е типичен пример. Оказва се, че евросубсидиите имат и недостатъци, защото чрез тях бе изкривена логичната структура на земеделието. Сега 80% от него е зърнопроизводството. Европарите създадоха новата класа на латифундистите, които разпределят милиардни средства. Бенчев е точно такъв - зърнар.
Вече има решение на ЕК, което налага таван от 300 хил. евро на субсидиите. Преди 7-8 г. Центърът за изследване на демокрацията направи първите анализи към кои хора и фирми се насочва най-голямата част от евросубсидиите. Тогава се появиха информации, че групи от компании и семейства са получили по около 30 млн. лв. от тези субсидии. Сега, за да се преодолее таванът от 300 хил. евро, тези групи са преобразувани в много на брой малки фирми. Това на практика е престъпление, в което участват много на брой подставени лица и фирми. Те движат оборота от документи и реално са фасадата на това престъпление. Кой стои зад нея можем само да гадаем.
Ако съдим от скандалите тип "Бенчо", които избухват от време на време, се налага логичният извод, че подобни схеми без политически протекции не са невъзможни. Благодарение на политическия протекционизъм през последните 10 години бяха създадени около стотина групировки в страната, които прибират близо 80% от всички евросубсидии. Само за м.г. те се изчисляват на близо 3 млрд. лв. - колосална сума за страна като нашата. "Ролс Ройс"-ът" на Бенчо е дребен детайл от реалността.