Парад на суетата

Гергьовден е. Слънце грее, агънца блеят в пещта, синдикатите отчитат ръст на заетостта по Околовръстното, а в социалната мрежа Коелю раздава автографи на влюбени български манекенки.

На жълтите павета започва военен парад.

- Мамо, мамо я ги виж! - едно дете сочи двама войници с автомати, които охраняват брониран автомобил.

- Тези, сине, не са от парада...

- А какви са?

- Охранители на съседната банка. 

Изведнъж на площада се разнася страховит грохот, сякаш Николета минава покрай Централния затвор. Не била Николета, а единственият български танк, оцелял подир ромски погром над танковата бригада в Горна баня. Точно пред входа на Националната галерия люкът се отваря и се показва лицето на премиера Борисов. С шлем, тъмни очила и широка усмивка. 

Точно в този момент над главите на хилядното множество прелита един F-16 и с вертикална маневра каца върху жълтите плочки. Пилотската кабина се отваря и от нея изскача самият... Бойко Борисов. Той се отправя към официалната трибуна и поднася букет свежи гербери на първата дама. 

Но това не е всичко.

Точно в този момент през площада минава и единствената българска подводница. Поставена на дълга бойна платформа, тя смайва възхитените столичани. И в миг от люка й се показва... 

Точно така, познахте. 

Именно Той - в красива моряшка фланела, с избродирана котва.

- Мамо, мамо, защо от всички военни машини излиза един и същ човек? Това да не е някакъв фокус? Как става така? - не спира да пита хлапето, а майка му се чуди какво да отговори.

- И аз не знам как става, но знам, че е за хубаво.

- И все по-хубаво ли ще става, мамо?

- Все по-по-по...  И накрая идва най-хубавото.

- А кое е най-хубавото?

- Краят! - въздъхва майката.

В този момент през площада минава единствената зенитна установка на въоръжение в родната армия, а от кабината й маха с ръка премиерът Борисов. Бодър дикторски глас обяснява, че в сравнение с предишното правителство тази година ръстът на изстреляните ракети е два пъти по-голям заради градоносните облаци...

В съседната градска градинка двама шахматисти разиграват ендшпил.

- Ква е тая гюрултия, наборе? Да не би да идват нашите? Пешка на е4.

- Отдавна загубих представа кои са нашите и кой е врагът. Гергьовден е, ленти режат... Кон на с6.

- Важното е да има барем един оцелял. Че инак кой ще възхвали победата.

- Точно от това се притеснявам. Уж вече не е Ден на овчаря, а мълчанието на агнетата продължава. Бенин и Гвиана ни изпревариха по свобода на словото.... На 158-о място сме по независимост на медиите.

- Толкова напред?

- Уж блага роса пихме и комунизма рушихме, че и жабета ручахме, а днес от 8 милиона овце останаха едва 500 000, без да броя партийните листи. 

- Не са виновни овцете, наборе, овчарите ни са много. И всеки от тях с по 6 апартамента. И предишните крадоха, ама тия, ако могат, ще издоят и месечината... 

В този момент на площада тържествено преминава баш овчарят на бял кон.