Парад на референдумите

Напоследък, който се заслушва в новините за ставащото по света - така, както то се описва по българските електронни медии, сигурно е доловил как думата "референдум" постепенно се превръща в "мръсна". Зад нея обикновено нанизват опашка от други симпатични понятия като "бандити, "терористи", "сепаратисти", "руски шпиони", "агресори". Попаднал в подобна злодейска компания, референдумът се загнездва в съзнанието на неизкушената от международните дела публика като висша форма на обществена заплаха. Не му остава нищо друго, освен да викне: "Демокрацията е в опасност!"
Така се случи и с плебисцита, състоял се миналата неделя в Донецка и Луганска област. "Каквито и да са резултатите от него, САЩ няма да ги признаят, защото референдумът е незаконен", отсъдиха в Държавния департамент. Предупредиха, че няма да изпратят и наблюдатели. Те вече ги имаха - там, на място. 400 наемници от частната американска военна компания "Академия", по-известна със старото си име Black water, които вече повече от месец направляват наказателната операция на киевските власти срещу въстаналото руско население в двата бивши украински региона. Бивши, защото след референдума там бяха обявени два нови суверенни субекта - Донецка и Луганска народни републики.
Главното обвинение срещу дръзналите да организират референдум и той да бъде обявен за независим е тъкмо в това - че се осмеляват днес да прекрояват граници в Европа. Някои с избирателна историческа памет дори напомнят за Хелзинкските споразумения от 70-те години, които декларират границите в Европа за нерушими.
Днешната карта на Стария континент обаче няма нищо общо с онези "нерушими" контури. И благодарение на кого? На САЩ и НАТО. Догмата на новото евроатлантическо вероизповедание гласи, че те сами по себе си са костилката на демокрацията. Никой няма право да се съмнява в тях. В тях може само да се вярва - като в Господ. Оттук следва, че каквото и да направят, то е законно, а всичко останало - незаконно и недемократично. Тези две мегаобразувания са въплъщение на доброто. И тъй като всяко добро трябва да си има и съответното зло, за такова бе обявена Русия. Щом референдумите са дело на руснаци, чиито земи преди 70 години са били пришити към Украйна, те априори са зло.
Първоначално те не искаха отцепване. Докато в Киев майданстваха, а в Лвов стягаха военни бандитски формирования за пълната победа на кафявата украинска революция, докато икономиката стремително се сриваше, в Донбас копаеха тихо и мирно в мините, за да има страната поне някакъв вътрешен продукт. ЕвмроМайданът победи и нареди: никакъв руски език, никакви руски и съветски паметници, никакъв Ден на победата, Хитлер ни е освободил, Бандера е нашето знаме. Това в Донецк, Луганск и други области не можаха да преглътнат и започнаха да митингуват. Искаха само да ги чуят и да се стигне до някакво съгласие. В Киев не пожелаха да ги чуят. Едва тогава те повториха примера на Майдана и превзеха няколко административни сгради, организираха опълчение, издигнаха барикади срещу кафявата власт и насрочиха референдум. Така в кривото огледало на мимикрията на днешните евроатлантически ценности бяха наречени "сепаратисти" и "терористи".
Референдумът бе последното им спасение да запазят лицето на демокрацията в страната, в която живеят. Казват, че е незаконен, защото конституцията не позволявала регионални допитвания. Същевременно да се говори за законност и за подобие на демокрация на днешната територия, наричана Украйна, е меко казано нелепо. Разбира се, ако се придържаме към общоприетите понятия и наричаме събитията с имената им, а не с прякори. Защото в края на февруари в Киев бе извършен военен преврат. Назначенията на президент и премиер станаха в пълно нарушение на така тачената конституция. На практика тя не действа. Призивите на Москва и Брюксел за разоръжаване не важат за нацистките банди, тъй като набързо бяха "легализирани" с укази на де факто незаконния президент. Ако опълчението в Донбас се разоръжи, в Донецк и Луганск ще последват трагедиите, които сполетяха Одеса и Мариупол - масови убийства на руснаци и на всички несъгласни с хунтата. Досега броят на жертвите на преврата и последвалата го гражданска война е около 300 души. И това е по скромни изчисления.
Признат или не, референдумът в украинския югоизток е факт. Колкото и да си заравят главите в пясъка брюкселските и вашингтонските бюрократи. Никой не е казал, че процесите на самоопределение след края на Студената война са завършили с разпадането на Югославия и СССР. Още повече, че досегашната независима Украйна няма нищо общо с някогашната Украинска ССР. За разлика от другите бивши съветски републики, там няма никаква приемственост в националната идентичност. Затова на всички живеещи на тази територия граждани тепърва им предстои да се самоопределят. Затова можем да очакваме парад на референдумите. Дори да ги наричат незаконни.