Пантомима, Брехт... или Брехтомима

От името на НАТФИЗ, проф. д-р Велимир Велев - студент и ученик на Юлия Огнянова, отбелязва датата на нейния рожден ден - 22 февруари, с открит урок-уъркшоп под заглавие "Брехтомима" - фрагмент от неговата система за обучение по пантомима, научи ДУМА от Десислава Димитрова, гл. експерт връзки с обществеността на академията.

Юлия Огнянова, големият реформатор на българския театър през втората половина на ХХ век, на 22 февруари щеше да навърши 98 години. Тя е един от десетте режисьори в световен мащаб, признати за майстори на Брехтовия театър с нейната постановка "Майка Кураж и нейните деца" (1959), която е първата постановка на Брехт в България.

В нейна памет проф. Велев посвещава фрагмент от неговата система за актьорско обучение по пантомима, която в момента разработва - т. нар. от него сериозно-шеговито "Брехтомима". В нея съчетава принципи и техники от Брехтовия театър и пантомимата.

"Едно от любимите неща на Юлия бе след занятия в НАТФИЗ да отивам при нея и да й разказвам какво ново ми е "хрумнало" в обучението на студентите. А "хрумките" винаги извираха с лекота, тъй като духът на нейната методология в мен раждаше "многовариантни" решения на всяко упражнение, провокирано от най-малкото студентско затруднение или грешка при изпълнение на поставена задача. Този дух продължава да живее и работи в мен по нейния желязно целенасочен и едновременно "безотговорен" и кипящ като шампанско начин.

Вярвам, че ако тя беше тук до мен сега, този забавен, но силно ефективен микс от Брехт и пантомима щеше да презареди младежкия й дух така, както се изпълваше със сили от разговорите ни тогава", коментира проф. Велев.

Откритият урок ще се проведе в зала "Г26" на НАТФИЗ "Г", ул. "Сапунджийска" 5. В урока ще участват студенти от I курс "Театър на движението - Пантомима".

ЮЛИЯ ОГНЯНОВА завършва театрознание в ГИТИС в Москва. Между 1954 и 1957 г. преподава театрознание във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". Получава режисьорско звание през 1959 г. Като съветник в Комитета за наука, изкуство и култура се запознава с Вили Цанков и Леон Даниел. През 1958 г. тримата започват работа в Бургаския драматичен театър. Заедно с Методи Андонов основават "бургаската четворка", с която успешно реформират средствата и драматургията в театъра. След прекратяването на дейността на "бургаската група" през 1960 г. Юлия Огнянова е разпределена в "Трудов фронт". През 1964 г. започва работа в ЦКТ, а през 1966 г. пренася търсенията си върху театрално-клоунадния модел в Кукления театър в Пловдив. От 1978 г. е на свободна практика. Поставяла е в театрите в Ямбол, Смолян, Хасково, в частния театър "Ла Страда". В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др., преподавала е в Италия и Франция. През 1981 г. Юлия Огнянова поема обучението на куклено-театралните режисьори във ВИТИЗ - Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев и др., с което променя принципно и качествено посоките и моделите на развитие пред българския драматичен театър в последното двайсетилетие на ХХ век.

Юлия Огнянова е носителка на международни и национални отличия, сред които почетните "Аскеер" (1999) и "Икар" (2009) за цялостно творчество.