Панорама на панорамата

Славчо СИМЕОНОВ,
гр. Сандански

Винаги, когато ми е минавало през ума или е ставало дума за понятието "панорама", в съзнанието ми се е появявал пейзаж, който е извиквал приятни чувства и добро настроение. Далновидни творци, са дали името "седмична панорама" на едно от водещите предавания на националната телевизия. Вярвали са, предполагам, че дори само неговата етимология ще извика реализъм и оптимизъм в уморените, отрудени души на телевизионните зрители.

Излъгани са очакванията и на кръстниците, и на слушателите на предаването. 

В последните години, почти без изключение, охранени образи, някои от тях с грозно, излишно самочувствие, рисуват седмичната родна панорама с погледи, които не се римуват с разширените тревожни очи на народа, с красотата на родната природа и с душата на българина. Черни краски - липса на оптимизъм, дребнавост, далеч от проблемите на нашето сегашно и бъдещо добруване, ни заливат от екрана. Когато гледаме режисираната комедия на този театър, триадите на водещите актьори извикват съжаление, че техните изпълнители не са дорасли до мъдростта: "Злото трябва да се хване за рогата, а не за опашката..." Да открояват и защитават главното, приоритетите за достойна, оптимистична панорама на живота в изстрадалата ни родина, в европейската и световната общност. Защото журналистиката е власт, но и изкуство, което трябва да образова и възпитава.

И гледам, и слушам, и мисля..., как я преживяваме?

Следя..., на инат на Коронавируса, с болезнена съпричастност следя Живота в милата ни Родина. Искам очите ми да видят какво ще стане с нея след пандемията, като коренът й е закреял. Гаснат едно след друго китни селца със своите отколешни традиции. Няма сватби и кръщенки, заглъхват училищни звънци, онемяват църковни камбани, пустее земята кърмилница - опустяват душите ни без сакралните традиции. Старци - единствените обитатели на селото, реят празни погледи в неизвестното. Не e само заради КОВИД-19! Трезвите очи и мозъци ни го напомнят.

Тревожни са мислите ми... Искам да спра разрухата на нещастната ни промишленост, която се превръща в частни работилнички с ратаи на чужди и наши чорбаджии. Протягам ръце към поставената на колене родна икономика - състояние, което не е по-малко опасно от вируса с Корона. Искам да защитя природните богатства: гори, вода, сребро, злато, които мълчаливо се откъсват и изтичат от жизненото тяло на страдалната ни страна. Протягам молитвени ръце да спра лудналата към чужди дестинации младост - умовете, загубили достойнство, принудени да упражняват гурбетчийски труд за своето препитание и преживяването на семействата им, които те са оставили в безпътната ни родина. 

Очите ми искат да видят, мозъкът ми крещи и  осмисля как е възможно да се ревизира историята ни като остарял инвентар, като овехтяла вещ?! Защо някои низки чела нарекоха българската икона Васил Левски убиец, великия Ботев - хаймана, Никола Вапцаров - терорист, и отрекоха езика на Патриарха на литературата ни. Как допускаме да се петнят личности, които "откъснаха главите от раменете си", за да се възродим като народ, като държава?! Защо се отминават гробовете на хилядите, дарили свободата ни?

Има още много ЗАЩО!

Не пазим святото име на Род и Родина с поведение, с държание, с неписани закони поне. Щом никоя от властите не ги е облекла в ЗАКОН...!

Тровим цяло поколение с вироснопрестъпни образователни програми.

Дано не ни е хванала пандемията.

Мълчим!