Пандемията от КОВИД-19 може да увеличи устойчивостта към антибиотици
В условията на пандемия от КОВИД-19 проблемът антимикробна резистентност се задълбочава, алармира представителят на СЗО в България д-р Скендер Сила в началото на традиционната Световна седмица за осведомеността за антимикробната резистентност (18–24 ноември). Той пояснява, че се увеличаватсигналите за прекомерна и често неправилна употреба на антибиотици.
Антимикробната резистентност е естествен биологичен процес, обяснява проф. Асена Сербезова. Неправилната употреба на противомикробни лекарства води до развитието на микроорганизми, които стават устойчиви на тези медикаменти. Пример за това са антибиотици, които години наред са използвани в успешното лечение на някои инфекции, но днес вече не са така ефикасни заради широката употреба и затова инфекции, които в миналото са лекувани, днес може да са фатални за мнозина.
Европейско проучване сочи, че на около 72% от болните с КОВИД-19 са им предписани антибиотици, но само 8% от хоспитализираните с това заболяване имат реална бактериална или гъбична инфекция. Свръхупотребата на антибиотици застрашава разширяването на проблема антимикробна устойчивост, предупреждават специалистите.
Би следвало на пациенти с КОВИД-19 да бъде предписан антибиотик, когато има бактериална инфекция, категорична е проф. Сербезова.
Национален план за действие за справяне с антимикробната резистентност, в който участват Българския фармацевтичен съюз, БЛС, агенцията за безопасност на храните и др., които са разработили комплексен и многосекторен план за действие, който включва проблема с устойчивостта към тези препарати и в хуманната, и във ветеринарната медицина. Приложен е и план за действие с определен бюджет. От СЗО са категорични, че този план трябва да бъде възможно най-скоро приет този план. „Важно е всяка страна да има такъв план, имахме амбицията още миналата година той да влезе в действие”, признава главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Причината за забавянето й е, че в работата участват около 20 институции, което затруднява координацията. Надявам се до края на 2020 г. този план да се приеме и от 2021 г. да влезе в действие, казва той. От въпросните институции е поискана и финансова обосновка, за да е сигурно, че всяка от тях е предвидила необходимия ресурс за осъществяването й. До момента само 5 са сторили това. По думите на доц. Кунчев България не е на челните места в Европа по прекомерна употреба на антибиотици, но подчерта, че у нас в болниците лекуват с евтини, достъпни и масово ползвани антибиотици (най-често по икономически причини), което фактор за увеличаване на устойчивостта към тези съединения и те ще престанат да действат. Само по отношение на един антибиотик България е първа в Европа по прекомерна употреба, но проблемът е, че между нас и държавата на второ място разликата е 8 пъти, обясни доц. Кунчев. Лоша практика в болниците също е използването на стратегическите антибиотици не само за най-тежките случаи, казва председателят на Професионалната организация на болничните фармацевти магистър-фармацевт Велина Григорова. Тя припомни, че няма хирургична интервенция, която да не е съпроводена с прием на антибиотици. Те се дават често и на онкологични пациенти, и на хора на хемодиализа. Това създава условия за антимикробна устойчивост.
Според доц. Кунчев по-големият проблем е в извънболничната помощ, тъй като хората масово прибягват към самолечение. Много хора осъзнаха, че прекомерната употреба на антибиотици ще намали действието им и започнаха да се ограничават. Но кризата с КОВИД-19 отново ги накара да посягат към тези лекарства, дори при най-слаби симптоми.
