Панчо Панчев между два юбилея

Асен Павлов, о.з. на ВВС

Две години от миналия век ме върнаха назад - 1933 и 1955 година. Първата, в която ние с Панчо Панчев сме родени, и втората, когато Панчо Панчев завършва ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) със специалност театрознание, а аз ВВТУ - гр. Ловеч със специалност "Самолета и двигателя и тяхната експлоатация". Оттогава датира началото на творческата дейност на Панчо и моето развитие като офицер в бойната авиация. Спомените и носталгията по преминалата младост станаха повод да седна и напиша тези редове за изпълнения с богато творческо съдържание житейски път на дългогодишния и много уважаван от мен приятел - Панчо Панчев.
Започвам с въпроса:

Кой е Панчо Панчев?

Веднага отговарям ясно, точно и с най-голяма доза на отговорност, че Панчо Пенчев е ЧОВЕК с главна буква! Трите му деца са високо образовани, професионално доказани и заемащи завидно място в обществения живот.
Панчо Панчев е известен не само като театровед по образование, но като артист в пълния смисъл на думата. Той е драматург, писател, публицист, журналист, сценарист на филми и поет. Написал е десетки пиеси, стихотворения, приказки, гатанки в рими и статии на различни теми. Близо вече пет години, всеки петък има вестникарско антрефиле във вестник ДУМА, което потвърждава, че не е забравил журналистиката. Темите му са злободневни, актуални и всеобхватни - "От дума на дума, та в ДУМА". Бил е главен редактор на списание "Театър" и списание ."Славейче". Автор е на пиеси, поставяни в театри в почти всички български градове, радио- и телевизионния театър, както и в чужбина - над сто театъра в Русия, бившия Съветски съюз, САЩ, Монголия, Румъния, Сърбия, Унгария, Финландия, Норвегия, Белгия, Кипър и т.н.
По негови либрета композитори са писали музикални сценични творби. Освен като драматург е известен и като писател, изкушаван от всички литературни жанрове. Издавал е книги с лирика, басни, епиграми, фейлетони, сценарии за анимационни филми и т.н. Написал е над тридесет пиеси за възрастни и около тридесет куклени детски и юношески пиеси. Издал е още толкова книжки за деца със стихотворни гатанки, стихотворения, приказки, включително и романа "Дневник на слънцето "Моди". Повечето от половината, написано за театъра, Панчо посвещава на малките зрители, за които след деветдесетте години на миналия век е известен като Дядо Пънч. Дядо Пънч е много игран в чужбина български драматург, особено с една от най-популярните му пиеси "Приказка за калпаците". С голям успех са играни и другите му

пиеси за малки и големи

като "Вълци нема", "Има ли смисъл да утепаме мечка", "Приказка за тиквата" - написани на много ярък и самобитен диалект, както и редица други заглавия като "Очи в очи", "Покана от Париж", "Има ли крокодил", "Третото ухо", "Тайната на старата къща", "Трампа за култура", "Преглед по никое време", "Произшествие" и много други.
Не трябва да се пропуска и това, че е гостувал стотици пъти в детски градини, училища и читалища в цялата страна, където е изнасял цели малки авторски спектакли.
Трудно могат да се изброят написаните статии за творци в областта на културата и изкуствата като тази за екранната и драматична актриса Любов Орлова, истински кумир за публиката от трийсетте до петдесетте години на миналия век. Статии в подкрепа на родната ни реч, статии за излишното заменяне на българските думи с чуждици, трудно разбираеми за голям процент от българския читател и зрител, както и за гражданската му позиция за безпричинното бездействие на всички отговорни фактори в битката за чист български език.
Панчо Панчев, като безспорен авторитет, със запазено място в обществения ни живот никога не е бил безразличен към язвите в нашето общество, касаещи подрастващото поколение - наркотиците,  чалга културата и т.н.
Не знам дали успях да обхвана и част от огромното значение на твореца и общественика Панчо Панчев в историята на българската култура. Не знам и дали си отговорихте на въпроса кой е Панчо Панчев. От всичко казано по-горе е видно, че същият има богато творчество и широка обществена и политическа дейност. Наред с това той е получавал много награди, но най-важната от тях е оценката на малките зрители, читатели и признанието на всички, които го обичаме.