19 Януари 2022сряда16:41 ч.

ново:

Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва *** Кирил Петков: Визита в Скопие беше огромен успех *** Кристиан Вигенин: Днес България навлиза в нов етап от своето развитие *** Строителите на магистрала „Европа“ ще бъдат глобени *** 11181 са новите случаи на коронавирус Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва *** Кирил Петков: Визита в Скопие беше огромен успех *** Кристиан Вигенин: Днес България навлиза в нов етап от своето развитие *** Строителите на магистрала „Европа“ ще бъдат глобени *** 11181 са новите случаи на коронавирус

Бойко Маринков:

Паметта за войната е чувствителна

Софийските съветници от всички политически групи и гражданското общество могат да бъдат инициатори на изграждането на пантеон на жертвите от бомбардировките на София през 1943-1944 г., казва общинският съветник от БСП

/ брой: 8

автор:Дума

visibility 1619

- Г-н Маринков, датата 10 януари 1944 г. историците свързват с трагичен исторически акт - бомбардирането на София. Кои са причините Обединеното командване на англо-американските съюзнически войски да даде зелена светлина за това?
- Интересът и коментарите по темата станаха обществено значими след едно решение на СОС от октомври м.г., с което бе дадено съгласие за поставяне на паметен знак на територията на посолството на САЩ в памет на загиналите американски военнослужащи в годините на Втората световна война. Сега, в навечерието на 67-ата годишнина от тези трагични и съдбоносни събития, очаквам да прочетем и чуем серия от мнения.
Бомбардировките над София имат една глобална и поне четири конкретни предпоставки. В последните 20 години историографията в Европа отново се върна към анализа на Втората световна война, на нейните характеристики, различни от тази на всички останали военни конфликти до 1939-1945 г., включително и от Първата световна война. Фундаменталната разлика е, че до този глобален конфликт въоръжените сили търсят надмощие, включително и при окупация на територията на противника. Във Втората световна война двете коалиции съзнателно и целенасочено търсят унищожаване на противника като въоръжени сили, като население, като индустриален потенциал, като жилищен фонд, а дори и като унищожаване на културно наследство. Това е философията на тази война - тя ражда геноцид, разселване на огромни етнически групи, бомбардировки на градове, след които е унищожен обикновено целият сграден фонд - Ковънтри, Вупертал, Варшава, Прага, Дрезден, Хамбург.
Да анализираме предпоставките за бомбардировките над София през 1943-1944 г., които по характер, мащаби на разрушения и човешки жертви се вписват изцяло и напълно в характеристиката на Втората световна война.
Първо, в края на юли 1943 г. Обединените англо-американски сили започват овладяването на о. Сицилия, като начало на план за създаване на плацдарм за настъпление в континентална Италия и елиминиране на един от основните съюзници на Германия. Незабавно след това "Големият фашистки съвет" с подкрепата на двореца и крал Виктор Имануил гласуват за свалянето на Бенито Мусолини и с това откриват решителната фаза на политическата криза в страната. С цел окончателно решение Съюзното командване дава заповед за масови бомбардировки над италианските градове, като на 13 август е най-свирепата - на столицата Рим. След два дни в Испания започват тайни преговори за капитулацията на Италия, завършили с подписането й на 1 октомври с новото правителство на маршал Бодолио. Много от тези елементи ще срешнем и в събитията, свързани с нашата столица през 1943-1944 г .
Ще обърна внимание и на второто историческо обстоятелство, разиграло се паралелно с описаните по-горе събития. Това е смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., в разгара на операциите на Средиземноморския театър на военни действия и на разгрома на немските части на Курската дъга и освобождаването на Украйна. Смъртта на българския монарх има ключово значение за следващия ход на събитията. До този момент Борис поддържа чрез посредници в Швейцария и Турция активни контакти с представители на англо-американците. Част от тези контакти и до днес не са разкрити, но добре документирани са например писмата, които се разменят между посредниците на царя и специалния представител на президента Рузвелт в Швейцария Алън Дълес, бъдещия директор на ЦРУ. Смъртта на Борис открива периода на политическа криза в страната, елиминира решаващия фактор във формирането на българската външна политика и прави задкулистните комбинации по-сложни, а при определени обстоятелства - безперспективни. Формирането на Регентския съвет - княз Кирил, ген. Михов и проф. Богдан Филов, както и новия МС под ръководството на Добри Божилов дава ясен знак, че промяна в ангажиментите на България към силите на Оста няма.
- Това ли са най-важните причини за започване на бомбардировките в края на ноември 1943-а (най-мощни в първите месеци на 1944-а)?
- Българското правителство и регентите следят внимателно събитията в Италия, чиято капитулация на 1 октомври 1943 г. възприемат като предизвестие за предстоящото. На 13 октомври проф. Филов изпраща послание до американските посредници в Истанбул - днешният режим трябва да се стабилизира, страната може да бъде крепост срещу болшевизма и на финала - "...въздушните нападения над България биха намалили съпротивителните сили на народа по отношение на болшевизма." (Б. Филов, Дневник, С.1988, с.628.)
Ако до този момент в българското правителство и в средите от двореца е имало илюзии за търсене на някакво особено отношение към България - след коференцията в Квебек на Чърчил и Рузвелт, след Московската конференция на външните министри на СССР, Великобритания и САЩ, и след Техеранската конференция на тримата големи - събития, концентрирани в тесния отрязък на втората половина на 1943-а - тези разсъждения вече нямат особена стойност.
Първият сигнал, даваш ясна представя за планираното, е даден на 18 октомври 1943 г. - с бомбардировката на англо-американската авиация, и на 20 октомври - над Скопие и Ниш, когато са прекъснати жп връзките. Предупреждението е ясно и недвусмислено. На 14 ноември 1943 г. е извършена първата след декември 1941-а бомбардировка на София. От летища в Италия излитат 100 бомбардировача и 60 изтребителя. Цел на атаката е Централна гара, но разрушенията са в района на "Подуяне" и "Хаджи Димитър".
Тази бомбардировка открива черната и скръбна сметка. Убити - 56, ранени и контузени - над 90, разрушени и необитаеми сгради - над 130.
- Защо се прилага политика на масово унищожение спрямо България?
- Това е духът на англо-американските въздушни операции в Италия, Германия и Румъния през 1943 г., чиято цел е чрез масови разрушения на градовете и техните потенциали - индустриални и жилищни, да се дестабилизира системата на противника.
До края на 1943-а бомбардировките на София продължават - на 24 ноември, на 10 декември, на 20 декември и на 30 декември. Общият брой на загиналите нараства до 200 души, на ранените - над 400, а на разрушените сгради - над 600. Англо-американската авиация прецизира ударите си главно в района на Централна гара, "Орландовци" и "Банишора", както и погребите на 1-ви пехотен полк в "Лозенец". Пораженията в центъра все още са малко.
Разказвайки за събитията до края на 1943-а в София, искам да отбележа две особено важни - воинската доблест и саможертва на българската авиация в защитата на града и тоталната неподготвеност на службите за Обществено подпомагане за да посрещнат първите нужди на пострадалите и бездомните. При отразяването на въздушните атаки на съюзниците на 20 декември 1943 г. във въздушен бой при таран загива летецът Димитър Списаревски, превърнал се в легенда на българската авиация.
Така стигнахме и до "черния понеделник" 10 януари 1944 г. 400 самолета-бомбардировачи и изтребители на обединената англо-американска авиационна група атакуват София и унищожават столичните квартали на запад от храм "Св. Александър Невски", улиците "Московска" и "Оборище". На две вълни - около обяд и привечер, са унищожени 3500 сгради, дадени са над 400 човешки жертви и са сринати със земята сградите в целия център. Градът остава без вода и ток, а на следващия ден над 300 000 души напускат София.
Очакванията за политически завой и скъсване със силите на Оста обаче не се реализират. Това предизвиква второто още по-унищожително за града бомбено нападение на 30 март. Горят Народният театър, сградата на МС, на Министерството на финансиите, силно са пострадали прекрасни пететажни обществени и жилищни сгради на ул. "Търговска", "Дондуков" и "Леге", както и кварталът около Военното училище. Жертвите са сравнително малко - 55 убити и 20 ранени, тъй като населението на столицата е намаляло драстично с близо 80%.
Англо-американските бомбардировки приключват с една последна разрушителна акция през април 1944-а, когато завършва и черната равносметка - 750 загинали, 2200 ранени и 12 000 сгради, унищожени изцяло или частично.
- Какво следва да направим, за да разберем този период и да почетем паметта на жертвите?
- Надявам се да продължим да четем собствената си история. Войната е жестоко време и паметта за него трябва да е чувствителна. Българските и немските летци имат заповед да защитават София, американските и английските - да атакуват. Градът и цели квартали бяха буквално сринати, стотици хиляди останаха без дом и покрив. Унищожени бяха сгради с особена историческа стойност, а средствата за възстановяване на други бяха огромни. Всички - победители и победени, дадоха своите жертви, най-страшно пострада мирното градско население - 90% от жертвите са обикновени граждани и едва 50-60 са войници от 1 пехотен полк.
САЩ поискаха и получиха от СОС ненужното им решение да поставят паметен знак на своите жертви. Време е да продължим делото на "Мати Болгария", които през 1992-а поставиха скромен знак в градинката зад Народното събрание в памет на жертвите на София от бомбардировките от 1943-1944 г. Софийските съветници от всички политически групи и гражданското общество могат да бъдат инициатори на изграждането на пантеон на жертвите в чест на 70-годишнината от тези трагични събития.

Скопие прие наше искане за името си

автор:Дума

visibility 385

/ брой: 12

Шефът на ЦРУ посетил Украйна

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 12

Роберта Мецола е новият председател на ЕП

автор:Дума

visibility 236

/ брой: 12

Турция променя името си

автор:Дума

visibility 286

/ брой: 12

Барабар Петко с мъжете

автор:Дума

visibility 393

/ брой: 12

Културата остава след бурите

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 12

Политически димки

автор:Дума

visibility 324

/ брой: 12

Вяра Емилова: ДУМА трябва да бъде стандарт за левия печат

автор:Дума

visibility 765

/ брой: 12

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ