15 Ноември 2019петък16:50 ч.

Паметта на нацията

Напоследък е налице истински бум в поставянето на нови паметници, което крие опасност страната ни да се превърне в нещо като "музей на открито"...

/ брой: 121

автор:Борис Данков

visibility 3053

Досега писахме неведнъж за демонтирането и оскверняването на тъй наречените "тоталитарни паметници". Като че ли най-често и повече за "сагата" около монумента "1300 години България", продължила близо четвърт век. Започнала с тенденциозното политическо оплюване на паметника още от в. "Демокрация". Продължила с неговото подмолно рушене и разпадане, при мълчаливото съучастие на всички досегашни кметове и столични управи. За да се стигне най-сетне до последното решение на Столичния общински съвет за демонтиране и преместване на паметника и поставяне на негово място на мемориалните плочи на Първи и Шести пехотен полк.


През последните години

пък е налице една друга тенденция - истински бум в поставянето на нови скулптури, монументи и барелефи, паметни плочи, които се появяват тук и там с такава бързина, че застрашават страната ни да се превърне в един голям "музей на открито". Е, не чак толкова внушителен като този в Скопие, но не по-малко преливащ от идеи и амбиции за увековечаване на личности и събития, на политически страсти и пристрастия. При това - не винаги с висок художествен критерий и мяра за историческа значимост.
Да вземем за пример дори само София, чиито площади и улици бяха "обзаведени" с десетки нови монументи. Понякога - доста удачно и естетически мотивирано, а в други случаи - съвсем натрапчиво и нелепо, случайно.
Така доста удачно зае своето място  паметникът "Света София" на проф. Георги Чапкънов в центъра на столицата. Композицията на известния ни пластик "Баща и син Славейкови" допълни атмосферата на емблематичния столичен площад. В градинката пред "Кристал" се вписа "Главата на Стефан Стамболов", дело на Иван Славов и Александър Стефанов. Пред бившето кино "Изток" се "приземи" скулптурата на Радой Ралин. До сградата на НХГ "застана" статуята на Йордан Радичков от проф. Емил Попов. Срещу Народния се появи другата негова статуя на Григор Вачков. Доста противоречиви емоции предизвика появата на скулптурата на Георги Марков на площад "Журналист". Статуя "в цял ръст" на Светослав Лучников стои в градинката пред Райфайзенбанк.
В най-скоро време предстои да бъде открит паметникът на цар Самуил, дело на скулптора Александър Хайтов, който ще бъде поставен в съседство с църквата "Света София".

Цари пълен хаос

Няма да е пресилено обаче, ако се каже, че в избора на личности и събития за скулптури и монументи цари едва ли не пълен хаос. Трудно е да се разбере кой (и по какъв критерий) определя тяхната значимост и важност за националната ни история и култура. В Пловдив например бе издигнат (от какъв зор!?) паметник на Филип Македонски, а неотдавна и... "Паметник на пчелата". Във Варна имат амбицията да превърнат площад  "Атлантическа солидарност"(!) в... скулптурна галерия на открито. В Плевен вдигнаха паметник на певеца Емил Димитров, който бе демонтиран, а сега ще бъде поставян отново. В Шумен, освен паметника на Тодор Колев, замислят да поставят паметник на Васил Левски. В Хасково планират да издигнат статуя на своя съгражданин Аспарух Лешников. 
Преди време главният архитект на София Петър Диков обяви на всеослушание, че е за... паметник на хан Аспарух на пл. "Княз Александър".
Тези дни от гр. Гоце Делчев дойде новината, че местен инициативен комитет е взел бюста на Христо Ботев от едноименното НШЗО в Плевен и че възнамерява да го постави в града, което само по себе си е едно положително и родолюбиво дело.

Кой поставя и кой сваля паметници?

Според Закона за административно-териториалното устройство правото да поставят и премахват паметници имат общинските съвети след съгласуване с министъра на културата и решение на Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства, създаден към културното ведомство.
На практика това означава, че общинските съвети по предложение на инициативни комитети и отделни граждани по свое усмотрение могат да приемат и предлагат на чия историческа личност да бъде издигнат паметник. Или пък да бъде демонтиран и премахнат като... "тоталитарен", неестетически, неподходящ и пр. Разбира се, след като се чуе "тежката дума" на министъра на културата. В конкретния случай - на Вежди Рашидов(!!!)

Случайни предложения и... решения

Така възникват логичните за тази административна (да не кажем бюрократична) последователност "абсурди". При липсата на ясен исторически (и политически) критерий се появяват странни решения и казуси. Такова е например решението на Столичния общински съвет да бъде издигнат на видно място паметник на една достатъчно противоречива личност като "бащата на реституцията" Светослав Лучников. Не по-малко спорно е мястото, на което бе поставен монументът на "дисидента" (или разузнавач) Георги Марков. Не е ясно обаче защо паметникът на Йордан Радичков трябва да бъде пред бившата НХГ. Дали неговото място не е по-скоро в Пантеона на бележитите българи в Борисовата градина? Не е известно защо в София ще има паметник на цар Самуил, а все още няма монументи на хан Аспарух, княз Борис I и хан Крум. Сега е обявен втори конкурс за паметник на Алеко и Бай Ганьо на ул. "Витошка", макар да стана известно несъгласието на столичани те да бъдат събрани заедно в една скулптурна композиция.

Липсва обществена дискусия

Това е така, защото липсва обществена дискусия върху предложените проекти. Нещо повече, много често (ако не винаги!?) в Столичния общински съвет надделява "консенсусът" на съветниците от една политическа сила (най-често ГЕРБ и т.нар. реформатори), в резултат на което нещата се предрешават, какъвто бе случаят с паметника "1300 години България". Не е по-различно и при решенията за издигане на нови паметници, когато много често натежават везните на различни политически пристрастия и... симпатии.

Нужен е национален регистър

на историческите личности и събития, които ще бъдат увековечени със скулптури, монументи, паметни плочи и пр. в зависимост от тяхната национална значимост и емблематичност. Във всеки случай не след бюрократично (и политически тенденциозно!) съгласуване.
В противен случай рискуваме страната ни да се пренасели от случайни монументи и да заприлича на "музей на открито", на кичозен Дисниленд, в който всеки оставя своята "атракция", без да се интересува какво ще се случи след него.


Паметникът на цар Самуил, дело на скулптора Александър Хайтов, съвсем скоро ще заеме своето място в София

Дали скулптурата на Йордан Радичков не трябва да бъде в Пантеона на бележитите българи в Борисовата градина?


Кой обезсмърти "бащата на реституцията" Светослав Лучников с такъв странен монумент?

БНБ не допуска отрицателни лихви по депозити на гражданите

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 220

Бизнесът очаква 10 на сто по-малко инвестиции

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 220

Предлагат по-висок акциз за цигарите

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 220

На свободния пазар токът за бита с 30% по-скъп

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 220

Прага иска промени на договора за НАТО

автор:Дума

visibility 358

/ брой: 220

Ердоган към Тръмп: Готови сме за нова страница със САЩ

автор:Дума

visibility 210

/ брой: 220

Примирие между Израел и палестинци

автор:Дума

visibility 145

/ брой: 220

Русия призна Анес за временен президент на Боливия

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 220

Пицомани

автор:Евгени Гаврилов

visibility 271

/ брой: 220

Ако...

автор:Лозан Такев

visibility 238

/ брой: 220

Каракачанов иска, ГЕРБ и ВМРО не дават

visibility 404

/ брой: 220

Двама чужденци създават... най-българската картина

автор:Петра Ташева

visibility 211

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ