Паметниците на социализма са ценни, защото носят характера на епохата

Тодор Булев е роден на 21.04.1944 г. в с. Изгрев, Ловешко. През 1969 г. завършва  Московския архитектурен институт, специалност "Жилищни и обществени сгради". Кандидат за кмет от БСП на район "Люлин" в София за местните избори


- Защо се стигна дотам, че да се провеждат дискусии под надслов "Социалистическото културно наследство - наследство в риск"?
- Темата съществува от доста време насам. Самият аз като един от ръководителите на Съюза на архитектите в България преди десетина години стимулирах такава национална дискусия "Наследство в риск" и в контекста на този разговор още тогава се поставиха въпроси, свързани със социалистическото наследство в архитектурата, в урбанизма, в ландшафт архитектурата, в пластичните изкуства. И някъде през 2006 и 2007 година бяха подготвени няколко предложения като първоначален етап в преосмислянето на това, което имаме като архитектурна среда от времето на социализма. Тогава ставаше дума за Ларгото, за НДК и някои други обекти.
Впоследствие се оказа, че към тази тема има международен интерес. В един момент обаче тя бе формулирана като наследство на тоталитарните режими и бе свързана със сходството на архитектурата. Аз обаче не намирам това за напълно вярно. Не мисля, че архитектурата ни от тази епоха е като тази в Германия или Италия.
Идеологизацията в случая, разбира се, има своето място, но специално в архитектурата смятам, че трябва да се гледа на първо място културната страна - тоест ценност, която тези неща имат за съвременника.
- Как се вписва в този контекст паметникът на Бузлуджа?
- Поставянето на въпроса за Бузлуджа е един елемент от поставянето на въпроса за различни паметници от този период. Появиха се и проучвания, които бяха стимулирани от една млада българска дипломантка в Германия. Тя направи един проект за адаптация на паметника на Бузлуджа. Паралелно с това се появиха статии, които разглеждат тези монументално-пластични ансамбли, които са характерни особено за 80-те години у нас. Към настоящия момент обаче въпросът не е решен и не се върви към решение.
Аз самият се занимавам с историята на българската архитектура в периода след 1944 година. Големият смисъл на заниманията с тези паметници е не точно да се реабилитира, а да се погледне трезво на тези архитектурно-скулптурни ансамбли, които продължават да представляват ценност за много хора. Тук освен Бузлуджа трябва да поставим комплекса "1300 години България" в Шумен, паметника пред НДК, мемориала, свързан със Самуил при село Ключ, Самарското знаме край Стара Загора.
Заради това проблемът не трябва да бъде поставян само в частен, а в общ смисъл. Моят поглед е свързан преди всичко с желанието да се отнесем към градоустройствените реализации, към по-цялостно реализираната градска среда като към неща, които са едно голямо достижение.
Имаме едни доста големи структури, към които в никакъв случай не трябва да се подхожда с идеята да ги унищожим. Мога да дам софийски пример за опит за унищожаване - не само паметника пред НДК, но и разрушаването на ресторант "Ропотамо" в София и желанието там да се появи един небостъргач. Огромна грешка се прави на площад "Македония", където до сградата на профсъюзите ще изникне един мастодонт, който ще обезобрази голяма част от центъра на София. С други думи - небрежният подход към архитектурните решения никога не води към нещо добро.
- Политизирането на проблема за това културно наследство ли доведе до проблемите, пред които сме изправени днес?
- Това са паметници, които носят характера на епохата, и това ги прави ценни. Те могат да носят елементи, с които ние да не сме съгласни днес, но все пак са паметници на епохата. Разрушаването, пак ще повторя, не е отговор. Голяма грешка беше например разрушаването на мавзолея. Сега още се чудим какво да правим с това пространство и дълго ще се чудим какво да правим с него. Става дума обаче за това, че бе разрушен един паметник. Ако тръгнем така да събаряме едно подир друго, ще направим сума ти празни места, на които много трудно в сегашната обстановка ще можем да дадем стойностен смисъл, и то по един стойностен начин.