Паметник - признание и прослава

Тодор ЛЕВАШКИ

Отново на атака е подложен паметникът на Съветската армия в София. За тази цел на въоръжение са взети различни политически измишльотини като аргументи:
Паметникът не бил консенсусен, гражданите отбягвали да минават край него. Това било паметник на окупатори на България. Нямал художествени и архитектурни качества, бил символ на тоталитаризма. И забележете - височината му пречела да се вижда Витоша, не се връзвал и с наименуваната наскоро "Княжеска градина".
Всъщност нашата столица има паметник-признание, паметник-прослава на освободителна мисия, паметник на героите, загинали в една жестока война срещу фашизма, за да има днес свободни народи, за да има Европейски съюз.
Учудващо отново е пусната в ход една пропагандна машина. Доказателство е и проведеното преди няколко дни от Българския хелзинкски комитет дискусия. Намерението е под формата на някакво измислено гражданско общество да се възбуди протест срещу този и други паметници. Затова говорителката на БХК Юлиана Методиева от известно време прескача от една телевизия в друга, говори лъжи, служи си с политически инсинуации.
Редица факти показват, че русофобите, адептите на монархо-фашизма не са удовлетворени от разгрома на нацизма, не признават резултатите от Втората световна война, питаят ненавист към социализма и БСП. Те се стремят към реванш.
Тъкмо такива хора бяха поканени на тази дискусия. Сред тях се откроява фигурата и позицията на прочулия се защитник на монархо-фашизма - злорадстващият антикомунист проф. Пламен Цветков.
 Политическият фарс на дискусията пролича особено ярко от участието на един друг русофоб и демагог - журналиста Иво Инджев, служил десетки години на социалистическата кауза, на БКП. Неговите лъжи се допълват от онези, които говореха колко много техните бащи са страдали при социализма. А човек на видима възраст около 85 години, изглежда отрасъл в средите и по времето на легионерите, заклейми комунистите и заключи, че паметникът трябва да бъде премахнат.
 Агитка от около 25 души, представляваща партията на Иван Костов (ДСБ), бурно ръкопляска на всяко слово, оскверняващо паметника. Ентусиазмът на тази партийна групичка, представяна за изразител на гражданското общество, се поддържа и дирижира от присъстващия ген. Атанас Атанасов.
Така пародията на дискусия, инсценирана от обществено непризнатия Български хелзинкски комитет, стана пълна. Самоназованите демократи и почтени люде се разобличиха, след като отказаха да дадат думата на главния редактор на в. "Жарава" Лъчезар Еленков. А той искаше да зададе само един въпрос. Твърде негативно и с явно раздразнение бе посрещнато изказване в защита на паметника.
Очевидно омразата изключва възможността да се чуе в залата друго становище.
По всичко личи, че определени политически сили и лица ще продължат усилията си за обругаване и премахване на паметника на съветските воини. Русофобите у нас няма да мирясат. Дружно с тях вървят озлобени реваншисти и тези, които искат да заличат всичко сторено и съградено в периода на социализма. Може да се очакват нови прояви на вандализъм по отношение на определени паметници.
Възниква въпросът: Ще допуснат ли такива прояви съответните държавни органи? А БСП защо не излезе в Народното събрание с декларация по този въпрос?