Памет за Толстой в българската Ясна поляна

Стъкленица с пръст и листа от гроба на Лев Николаевич Толстой, донесени от Ясна поляна в Русия, фенерът, с който той е осветявал пътя си при бягството от дома през нощта на 28 октомври 1910 г., любимият туристически бастун-стол на писателя, с който е правел всекидневни разходки, лични вещи - копия на облекла на Лев Николаевич и съпругата му София, писалка, изработена от ябълково дърво от градината на руския гений, икона, принадлежала на майка му, родословното дърво на семейството, писалище, ръкописи, снимки, богата колекция от негови произведения - повече от 250 експоната може да се видят в експозицията "Българската Ясна поляна". Предоставени от български и чуждестранни дарители, включително от родственици на Толстой, те са подредени в читалището на едноименното село в община Приморско, което се намира на десетина километра западно от красивия морски град. Изкачвайки се по стълбите към залите на експозицията, може да приседнем на пейка от брезови трупчета, а на стената зад нея се вижда пейзаж от руската Ясна поляна.

В музейната сбирка със снимки и документи е представена и толстоистката колония от последователи на идеите на великия писател за всеобща любов и равенство, свободен живот и ненасилие, съществувала от 1906 до 1908 г. в китното странджанско село Алан кайряк (означава място на припек). Тогава група млади интелигентни хора от различни краища на България се събират там и заживяват в общност. Сподвижниците издават сп. "Възраждане", в което са публикувани и статии на Лев Николаевич, написани специално за изданието. Има данни, че Толстой е приел поканата на българските си последователи да им гостува и се е готвел за път, но кончината му осуетява този план.

Колонията не просъществува дълго, обаче местните хора запазват хубави спомени от общуването си с младите интелектуалци. През 1934 г., по инициатива на учителя Андрей Ненов, селото е преименувано на Ясна поляна - като родното място на Толстой. А през 1998 г. в читалището е открита експозицията, която за вече 22-годишното си съществуване постоянно се обогатява и привлича много туристи с възможността да се докоснат до истинския свят на знаменития руски класик.

Най-старото писмено сведение за селото с изцяло българско население е от 1488 г., а при изграждането на язовир Ясна поляна (1966-1970) е открито уникално съкровище от 24 златни статери на Филип II Македонски и Александър III Велики и бронзови монети на наместника в Тракия, Лизимах - от IV в. пр. Хр. След Руско-турската освободителна война (1877-1878) и последвалия Берлински договор започва масово преселение на българи от Странджа планина към този район. Нова преселническа вълна отвежда там още хора след Преображенското въстание през 1903 г. Ясна поляна по онова време е на територията на България, но местното население активно участва в подготовката и провеждането му. Като гранично село, през него на път към Малко Търново и Странджа преминават въстаници, войводи, революционни дейци. 

Какъв е бил животът на местното население в миналото разказва етнографската сбирка, разположена в една от залите на читалището. Автентични оръдия на труда, пособия от бита, характерни странджански облекла и др. ни връщат назад в годините и възкресяват спомена за поминъка, за делника и празника на трудолюбивите ни предци. Традициите са живи в Ясна поляна, видно е и по време на празника Успение Богородично, на ежегодния панаир за деня на Св. св. Константин и Елена, на изявите на местната фолклорна група... А през летните месеци оживлението е голямо - прииждат гости отблизо и далеч. Освен да наситят душата си и дори да гледат театрални представления на открито, те може да опитат прочути местни кулинарни специалитети - като странджански дядо например. Привържениците на селския туризъм отсядат там, защото имат възможност да се любуват освен на приказна природа, тишина и спокойствие, и на вкусна и екологично чиста храна. Мнозина отиват специално за да се порадват на черно-белите предвестници на пролетта - Ясна поляна е сред селищата с най-много щъркелови гнезда. (Известно е, че източноевропейският път на прелетните птици - Виа Понтика, минава през района на Бургас.)

Сред събитията, с които Ясна поляна заслужено се гордее, е и международният симпозиум по дървопластика, който се провежда повече от три десетилетия. През годините там са творили артисти от България и много други държави. Част от създаденото от талантливите автори е разпръснато из цяла Ясна поляна, превърнала се в една от най-големите и представителни галерии на открито. Фантастични и изящни фигури посрещат посетителите още на входа на селото, дори една от емблемите му - щъркелът, е увековечен сред зелена площ в центъра. Дървени скулптури от странджански дъб, "родени" в Ясна поляна, може да се видят и в Приморско, Бургас и курортни комплекси в района.