Памет и паметници

Казват, че човешката памет е къса, и датата 9 септември по безспорен начин го доказва. Дали наближава или си отива, деветият ден от деветия месец кара мнозина да изпаднат в словесно безумие. То не е опошлена представа за историята чрез випбрадъри и прочие кухи предавания по телевизии. То не е боядисване на паметници от кандидатки за депутати, като тази от ДСБ, неизвестната никому, дето драска по Паметника на Съветската армия, за да научим името й. Та най-накрая се появи и италианско отче, което предлага Белене да стане мемориал на жертвите на комунизма, без да познава реалната ни история и някои условия по Берлинския мирен договор. Вероятно ще е по-компетентен по темата за Мусолини и италианската съпротива, но дошъл в България, вече ни дава съвети какво да правим.
В тази поредица от безумия жертви на обругаване и вандализъм става не един паметник, някои от които нямащи нищо общо с комунизма. Паметниците по света и у нас имат едно-единствено предназначение - да ни накарат не да повярваме, а да не забравяме. В стара Европа те са свързани с победите или грешките на различните народи.
 Затова и в Западна, и в Централна Европа все още не са разрушили истинските концлагери, продукт на германското общество от края на 40-те години на миналия век. За да не се повтори. Затова има паметник на Съветската армия с височината на нашия в центъра на Виена от признателните австрийци. Защото Австрия е от първите непощадени от хитлеризма. В България вървим отново наобратно, и вместо да мислим за бъдещето ни като държава, една шепа хора ни дърпат сред сенките на антикомунизма и прочие "анти"-та. По време на откриването на кампанията на ГЕРБ Георги Марков дори направи извода, че борейки се с комунизма, СДС починал по пътя. И призова други да поемат щафетата за тази битка. Без да им сподели от опит, че точно това мислене в посока "анти" може да погребе не само СДС.