Пълна лудница

Гледам кадрите с арестуването на акушерката, малтретирала бебе на четири дни, слушам коментара и нито умът ми, нито душата ми побира случката! И това да е единственият случай, с мед да го нахраниш, както се казва по нашему! А то целият ни живот вече четвърт век е лудница, която става все по-пълна, по-страшна и по-безнадеждна! Лекарите имат обяснение за такива случаи - било "изпепеляване на мозъка". Ставало от натрупан стрес, от преумора, от непрекъснато напрежение. Помислете си, мили сънародници, има ли нещо в живота ни, което да ни създава комфорт, което да ни дава сигурност, спокойствие и самочувствие?
Не знам как ще завърши тази трагична случка с побоя на бебето, не знам какво ще стане с акушерката, но знам, че за родителите на това бито детенце всеки бъдещ ден ще е тревожен и напрегнат. Те ще гледат с обич детето си, но и ще го наблюдават със страх и тревога, защото не е сигурно как ще се отрази на здравето му този побой. Мисля си и за акушерката, за която всички говореха с уважение, с признателност за нейните човешки и професионални качества. И изведнъж - да изтрещиш! А как да издържиш? Работила е за по-малко от 500 лв. Сама е гледала дъщерите си, нагърбвала се с дълги и тежки дежурства, за да си докара повече пари, за да се справя със семейните си задължения. Близките й, съседите й я познават, не вярват, че тя е направила това злодеяние! Но не я разбира нашата държава, не я разбират управниците ни! Не само нея не разбират! Не се уважават у нас работливите, кадърните, свестните, не им се дават парите, които те заслужават с труда си, със знанията си! Затова и много от специалистите ни поеха пътя на емигрантството, затова са далеч от България, работят в чужди страни, в чужди предприятия и институти. Там не им заплащат с обидно ниски заплати, не ги унижават с неподобаващи хонорари. Не са само акушерките и медицинските кадри, които са омерзени от несправедливостта в разпределянето на средствата за заплащане на труда на специалистите! Какво да кажат и другите?
Детските учителки също работят за мизерни пари, а родителите разчитат на тях - да им отглеждат децата, да ги хранят, да ги преспиват, да ги забавляват, да ги научат на обноски, да им дадат начални знания за живота и на края на работния ден да си ги приберат здрави, доволни и възпитани. А и в яслите и в детските градини не е лесно да се работи. Шум, напрежение, очите и ушите ти трябва да са не на четири, не на осем, а на двайсет, на тридесет, защото това са живи деца, те всеки миг могат да те изненадат! Отговорността е голяма, а заплатата е ниска! Какво да кажат и другите учители, които също са подложени на всекичасен стрес, а сега вече и са застрашени от ученици, от родители, от началници! Същото се отнася за лекарите, които търпят обиди и побоища от пациенти. Наскоро ватман на трамвай не издържа на обидите на пътник и напусна мястото си на управление на повереното му возило, остави го на бул. "Мадрид" и се получи хаос на улицата. Какво да кажат музикантите, артистите, журналистите, на които също се заплащат мизерни и обидни хонорари? Какво да кажат научните работници? Малцина са в нашата държава подобаващо заплатените.
Истината е, че у нас се възцари пълна слободия - всеки се мисли за можеш и всезнаещ! Всеки може да раздава съвети, оценки, всеки иска да е командващ! Готов за голям и достойно заплатен пост е всеки! Но хората у нас изгубиха представата за собствената си личност, за собствената за персона! Те нямат истинско огледало, в което да се огледат, те не си знаят мястото в живота и в обществото! Защо стана така? Защото у нас няма вече ТОЧЕН, ИСТИНСКИ И СПРАВЕДЛИВ КАНТАР! Не може неграмотни, незнаещи, неможещи да решават съдбините на можещи, знаещи и старателни! Много лесни и големи пари се раздават на управляващи, на началници, а не се зачита трудът на редовите специалисти! Затова всеки ден, всеки час у нас се множат трудовите злополуки! Безотговорно и нехайно се отнасяме към работата си, към задълженията си. И вредите са големи! Плаща се с човешки живот, със смъртта на невинни хора, а и последствията за близките на жертвите са страшни и непреодолими! Живеем в ужасно объркано време, в политически, обществен и икономически хаос! Редът, законността, справедливостта не са уважавани, не са спазвани! Затова сме страдащи и нещастни! И всичкото това ни дойде от лошата управия на държавата! Защото сега най-лесното е да станеш политик, да "хванеш държавното кормило"! А народът, а специалистите, а хората - кучетата да ги ядат!
Не е ли жалко за нас, българите, че сме способни, работливи, кадърни, талантливи, а не сме разбрани, не сме оценени от нашата си държава? Не е ли ненормално да ни признават чуждите работодатели, а българските да не ни зачитат? Къде е тук логиката, справедливостта и държавността? Питам нашите управници, които вече четвърт век ни водят по криви пътеки. Защото управниците ни са главните виновници, които изпуснаха България в пропастта на хаоса. Те са тези, които превърнаха държавата ни в една голяма и трудно лечима лудница!