Пълна амнезия

Преди дни в Рим имаше общонационален митинг  против фашизма, организиран от всички италиански профсъюзи. Поводът - седмица по-рано от крайно дясната партия "Форца Нуова" нахлуха в сградата на най-големия синдикат CGIL и нанесоха щети. Лидерите на партията са в затвора. Близо 100 000 души от цяла Италия изпълниха площад "Сан Джовани" в Рим с възгласи и лозунги "Не на фашизма и насилието в името на труда и демокрацията". 

Движението, известно като "Сардините", печели симпатията на всички партии в страната, с изключение, разбира се, на крайната десница. Припомня се, че през 1921 г., фашизмът в Италия е започнал с опожаряването на профсъюзна сграда.

Защо споменавам всичко това? Защото дори в днешния раздиран от протести свят италианското общество се оказва единно срещу подобни прояви и за пореден път доказва, че антифашизмът за него е висша ценност. Страната има цял закон за денацификация, а уважението към историческата памет е живо. България бе на страната на Хитлер, но се включи в антифашистката коалиция в последната фаза на Втората световна война и именно наличието на Съпротивата я спаси от разделение. Кога обаче у нас днес може да се случи нещо подобно като в Италия? Колко хора биха излезли на антифашистки митинг? А кога синдикатите у нас биха проявили активност като профсъюзите в Италия? Да не говорим за единомислие на партиите, след като някои откровено отричат и ругаят жертвите на фашизма у нас и тачат палачите им. 

Българското общество е обзето от пълна амнезия и парализа стане ли дума за антифашизъм. Тук са на почит потомците на отявлени фашаги и антикомунисти, поругаването на паметници е нещо обичайно, дори се насърчава от определени политически сили и институции. Прокуратурата не може да се справи с един Луковмарш, който демонстративно се провежда всяка година, сякаш за да докаже, че няма държава. 

Кога ще спрем деградацията и ще станем и ние хора с достойнство и самоуважение?