Пълен напред към... мизерията

Рая СТЕФАНОВА

Брутният вътрешен продукт (БВП) е широко използван измерител за определяне на състоянието и развитието на икономическата система поради това, че стойностно изразява производството, което преминава от фирмите и предприятията през пазара. В него се включва единствено пазарната стойност на крайния продукт. БВП отразява новоприсъединения труд обикновено за една година, т.е. текущото производство.
Абсолютните величини на БВП по компоненти на брутната добавена стойност, преизчислени по цени на 2000 г., са представени на фиг. 1. (Изборът на цени от 2000 г. е направен с цел да се сведе до минимум факторът "повишаване на цените", което  води до изкривяване на резултатите. Така например по цени от текущата година индустрията бележи темп на нарастване от 1,6% спрямо предходната година, но на практика този темп идва от повишаването на цените. Още повече че 2000 г. е първата пълна отчетна година след деноминацията.
От показаните данни се вижда, че 54% от БВП се формира от финансовия сектор, операциите с недвижимо имущество, търговията, туризма, държавното управление и други услуги и дейности на неправителствени организации. Материалният сектор - индустрия (в т.ч. строителство) и селско стопанство, формират едва 35% от БВП на България. Данъците формират 15% от Брутния вътрешен продукт.
Проследени назад във времето (до 2005 г.), се наблюдават някои тревожни тенденции в определени сектори от икономиката, както и на самия БВП. Данните са показани на фигури 2, 3, и 4.

Фиг. 2

Фиг. 3

Фиг. 4

От приложените данни се вижда, че като цяло БВП за 2009 г. се връща до показателите за 2007 г., та дори и по-ниски. Индустрията се връща малко над нивата на далечната 2006 г. Още по-фрапираща е статистиката при данъците, където показателите ни връщат още преди 2005 г. (сериозен индикатор за ефективността на мерките срещу икономическата криза).

Фиг. 5

За реалната икономическа ситуация говорят и данните от БВП - разходи за крайно използване на национално ниво. Съпоставяйки данните за 5 години назад (фиг. 5), наблюдаваме свиване на крайното потребление до нивата от 2007 г.

Фиг. 6

Още по тревожен е анализът на бруто капиталообразуването, където се отчита свиване до нива отпреди 2005 г. (фиг. 6). Тази тенденция е доста тревожна, тъй като по своята същност разходите за натрупване на основен капитал са инвестиционни. Продуктите и услугите, получени от тях, не се потребяват непосредствено. Те са източник на консумативна изгода в бъдеще. Бруто капиталообразуване включва бруто образуване на основен капитал и физическо изменение на запасите от суровини и материали, незавършено производство, готова продукция и амбалаж, млади животни и животни за угояване.