30 Октомври 2020петък06:58 ч.

Пактът за финансова стабилност е недомислие

Дянков опорочава и окарикатурява всичко, до което се докосне

/ брой: 135

visibility 1499

Проф. Иван Ангелов,
член-кор. на БАН


    Вече няколко месеца у нас се говори за така наречения пакт за финансова стабилност, предложен от Симеон Дянков. Тази идея еволюира от екзотичното предложение за промяна на преките данъци чрез референдуми до странната препоръка за квалифицирано мнозинство в Народното събрание. Основното в нея обаче се запазва - да се диктува управленско поведение по бюджетната политика на бъдещите избиратели и на излъчените от тях правителства. На неинформираните граждани се внушава, че с него ще се решат проблемите на финансовата стабилност в България. Особено ако сърцевината му се включи в конституцията.
    Народното събрание и обществото ще допуснат огромна грешка, ако позволят този човек да ни разиграва с маниакалните си идеи. А народните представители, подкрепили тези идеи, ще се срамуват един ден пред обществото и децата си, че са допуснали да ги превърнат в пионки за тяхното изпълнение. Вместо да се заеме истински с извеждането на икономиката от кризата, Дянков ни занимава с поредното си недомислие. Приемането на пакта ни осъжда на това пълзенето по икономическото дъно да се удължи.
     Защо възразявам срещу приемането на този пакт?
1. В преамбюла на нашата конституция е записано, че "България е демократична, правова и социална държава". Пактът за финансова стабилност противоречи на тази фундаментална разпоредба за социалния характер на държавата. В него няма нито дума за социалните цели на нашето развитие и средствата за тяхното постигане. Стремежът към балансиран бюджет и нисък държавен дълг е над всичко. Главна цел е балансираният бюджет и намалената роля на държавата, на всяка цена и по всяко време, да ограничават възможностите на правителството да реагира адекватно на вътрешни и външни шокове и да подобрява качеството на живота на хората. А като малка и отворена икономика ние сме изложени на силното влияние на такива шокове. Кой ще отговаря за това грубо нарушение на конституцията?
2. Правителството има погрешно разбиране за целите и средствата на икономическата политика и на тази основа

погрешно степенува обществените ценности

С приемането на пакта за финансова стабилност тази грешка се задълбочава. В съвременната световна следкризисна икономическа теория и стопанска практика най-важна цел е подобряването на качеството на живота на хората. Човекът е във фокуса на икономическата политика. А нейни средства са бюджетът, лихвата, валутният курс, данъците и т.н. Средствата винаги са подчинени на целта. У нас е обратното - целта е подменена със средствата. Така е и в политиката на МВФ и Световната банка. На това смесване многократно обръщат внимание нобеловите лауреати по икономика Пол Самуелсон, Джоузеф Стиглиц, Майкъл Спенс, Пол Кругман и много други световноизвестни икономисти. То беше и една от причините за световната криза.
3. В световната и българската практика много по-важни решения от векове се вземат с обикновено мнозинство: избор на управляваща партия, избор на министър-председател и на правителство, въвеждане на извънредно положение в страната, ангажиране на български войски във военни действия и т.н. Едно от малкото изключения е приемането на конституция или промени в нея. Но нима може да се сравнява по значимост приемането на конституция с решения за процента на държавните разходи в бюджета, за начина на определянето на преките данъци, за максимално допустимия бюджетен дефицит и други подобни. Разбира се, числата няма да присъстват в конституцията, но в нея ще се урежда видът мнозинство за приемане на отделни бюджетни решения! А това е едно и също.
Дянков заяви по националната телевизия на 3 юни 2011 г., че включването на такива разпоредби в конституцията е "гаранция за доброто бъдеще на българите. Гаранция, че няма да дойдат правителства, които харчат безразборно". Тези думи са
провокация срещу здравия разум.

Този човек се вживява в ролята на месия. Само той може да оценява кое е добро и кое е зло. И да бди над поведението на бъдещите правителства, за да ги предпази от грешки. Има самочувствието на носител на истина от последна инстанция, на всезнаещ, всевиждащ и всеможещ, когото всевищният е упълномощил да го представлява на грешната земя и да предпазва простодушните и малоумни бъдещи правителства и техните избиратели от вредни бюджетни решения.
На фона на други държавни решения предложенията на Дянков са технически подробности, които той превръща в най-важни. Защото неговите представи за света се изчерпват с бюджета. Няма нищо по-важно от бюджетните баланси. Животът, здравето, образованието и сигурността на хората не струват нищо пред тях. Дали през последните векове световните държавници са били по-глупави от Дянков, като са вземали най-важни решения с обикновено мнозинство! Едва ли! С тази странна идея той разиграва сега българския парламент и българското общество.
4. Радетелите на пакта за финансова стабилност

не се спират и пред лъжата

за да повишат убедителността на своята идея. Внушава ни се, че Германия е включила такива промени в своята конституция и благодарение на това сега излиза бързо от кризата. Това не е вярно! Тези дни наши пазарни фундаменталисти съобщиха, че Европейската централна банка и Европейската комисия настоявали финансовите ограничения да се регламентират в националните конституции. Това също не е вярно! Казва ни се, че освен в Германия така било и в Полша. Нека проверим каква е истината.
През 2009 г. е направена промяна в конституцията на Германия с внасяне на Schuldenbremse - текст за балансиран бюджет. От 2016 г. нататък федералното правителство не може да допуска бюджетен дефицит над 0,35% от БВП. А от 2020 г. нататък провинциите нямат право на бюджетни дефицити. Конституцията обаче позволява изключения при извънредни обстоятелства като природни бедствия или икономически кризи, без да определя максимуми и вземане на решения с квалифицирано мнозинство. През 2008 г. дефицитът във ФРГ е бил 1,3% от БВП, за 2009 г. - 6,0%, за 2010 г. - 3,3 %.
От горното заслужава внимание следното: Първо, законодателите дават продължително време на федералното и провинциалните правителства да се подготвят за новия режим и няма как той да е повлиял през 2010-2011 г., след като влиза в сила през 2016 г. Второ, няма ограничение за дела на държавните разходи в консолидирания бюджет, който сега е 46,6%. Трето, няма предписание, че преките данъци могат да се променят само с квалифицирано мнозинство. Четвърто, изрично се отбелязва, че при извънредни обстоятелства ограниченията могат да се превишават, без да се определят граници за това. В българския проект е предвидено новият режим да задейства от 1 януари 2012 г. и е много по-широк и по-строг от германския. А България сигурно не е по-добре подготвена за работа в такъв режим.
В глава 10 (Публични финанси) на полската конституция не е казано нищо за допустимия размер на бюджетния дефицит или на държавните разходи, освен че държавният дълг не трябва за превишава 3/5 (т.е. 60%) от годишния БВП. Бюджетният дефицит през 2010 г. е 7,9% от БВП, държавните разходи в бюджета са 45,7%, а държавният дълг - 55%.
Напоследък нашите пазарни фундаменталисти развяват плашилото за Гърция. Тук отново се използва многомерна лъжа за сплашване на неинформираните.
Първо, нашите консервативни икономисти срамежливо пропускат един важен факт: до октомври 2008 г. при управлението на консервативните правителства на Караманлис винаги е имало бюджетни дефицити между 4,2% и 9,6% от БВП. Кашата в Гърция е забъркана от тези правителства. Папандреу управлява от октомври 2008 г. През кризисната 2009 г. дефицитът беше 15,4%, през 2010 г. 10,5%. Държавният дълг на Гърция е бил 100 или повече процента през всички предкризисни години, като през 2010 г. е 142,8%. Второ, държавният дълг на България, оставен от предишното правителство, беше 15,6% от БВП, а в края на март 2011 г. е 15,3%, докато бюджетният дефицит е 4-5 пъти по-нисък от гръцкия. Нашата и гръцката ситуация са несравними. Няма основания да се очаква, че България ще изпадне в положението на Гърция. И това е резултат от политиката на няколко български правителства, а не главно на последното. Постоянното развяване на гръцкото (и на румънското) плашило в силно извратен вид е доказателство за липсата на сериозни аргументи на нашите пазарни фундаменталисти.
5. Вече 14 години България е в режим на валутен борд. При този режим държавата е лишена от парична политика. Нейните функции са поети от бюджетната политика, която има решаваща роля в управлението на икономиката. С въвеждането на пакта за финансова стабилност се прави нещо чудовищно - ограничава се ролята на бюджетната политика - този най-важен инструмент за стопанско управление. Бъдещите правителства се лишават от възможността да реагират чрез бюджета при външни и вътрешни шокове. Въвеждането на този пакт за икономиката е равнозначно на снемането на амортисьорите на автомобила. Забраните, които той налага са толкова комични, че са равностойни на забрана на бизнес цикъла. Бъдещите правителства ще носят отговорност за развитието на икономиката, но ще са лишени от инструменти за нейното управление. Ще могат да правят само това, което Дянков е благоволил да им разреши с пакта за финансова стабилност. И то за години напред. Възможна ли е по-голяма управленска глупост от тази?
Това означава обезоръжаване на държавата в управлението на икономиката и оставянето й на автопилот, защото се усложняват и затрудняват процедурите за вземане на важни и спешни стопански решения. Вземането на такива решения е в плен на партийната структура на Народното събрание. Дава се
простор за диктат на парламентарните малцинства

при постигане на квалифицирано мнозинство. Това може да има тежки последствия за икономиката и държавата.
6. Със сегашните си преки данъци България е между най-антисоциалните държави в ЕС. За социалната ориентация на данъчните системи обикновено се съди по съотношението между бюджетните приходи от преки и косвени данъци. Преките данъци се плащат предимно от по-богатите, а косвените от всички. По-високият дял на косвените данъци означава, че данъчното бреме се разпределя между всички граждани, включително и най-бедните, които се хранят, обуват, обличат, отопляват, осветляват и пътуват, за да преживяват. Разликата в потреблението между бедните и богатите обаче е много по-малка от разликата между техните доходи.
По-високият дял на постъпленията от преки данъци означава, че бремето пада главно върху групите с по-големи доходи, а най-бедните не плащат, понеже има необлагаем минимум или плащат малко, защото доходите им са ниски. Световната история от векове е изпълнена с борба между труда и капитала за по-справедливо разпределение на доходите и на тяхното данъчно облагане. Така се е стигнало до умерено прогресивното облагане на печалбата и личните доходи, което съществува сега във всички цивилизовани държави. За съжаление България не е между тях.
По данни на изследване в Европейската комисия бюджетните постъпления от преки данъци в ЕС са 13,5% от БВП, а в България едва 6,0%. Приходите от данък върху доходите на физическите лица в ЕС са 9,5% от БВП, а в България 3,1%. Приходите от косвени данъци в ЕС са 13,4% от БВП, а в България 17,2%. Постъпленията от ДДС в ЕС са 6,9% от БВП, а в България 10,8%. Постъпленията от акцизи и потребителски данъци в ЕС са 2,5% от БВП, а в България 6,4%.
А ето и сравнения с някои страни по данъка върху доходите на физическите лица през 2010 г. Както е известно, у нас този данък е пропорционален и е 10%, в Чехия и Литва 15%, в Румъния 16%. В повечето европейски страни е умерено прогресивен, с максимални стойности: в Белгия, Дания, Холандия, Австрия и Великобритания - 50 или повече процента, във Финландия - 48,6%, в Германия - 47,5%, във Франция - 45,8%, в Италия - 45,2, в Испания - 43%, в Португалия 42%, в Словения - 41%, в Унгария - 40,6%, в Полша - 32%, и т.н.
7. Със сегашните си преки данъци България прилага най-провокативна антиевропейска политика. Това е данъчен дъмпинг спрямо развитите европейски страни. Така нашето правителство се

отказва да мобилизира собствените си ресурси,

а разчита на многомилиардни помощи от ЕС, които се набират чрез по-високо данъчно облагане в страните донори. Такава политика едва ли ще се толерира дълго от най-влиятелните страни в ЕС. Натискът за сближаване на данъчната политика в страните членки ще расте. Защитата на ниските преки данъци трудно ще устои на този натиск.
Нашите пазарни фундаменталисти ни убеждават, че ниските преки данъци трябва да се отстояват, защото били единственото ни конкурентно предимство за привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Това не е сериозен аргумент, защото лошата ни инфраструктура, високият данък корупция, безнаказаната престъпност, слабата администрация, ниската трудова дисциплина, трудното намиране на квалифициран персонал, политическата лабилност в най-високите управляващи среди, неефикасната съдебна система, нестабилното законодателство и т.н. анулират тотално привлекателността на ниския корпоративен данък. Последните години го потвърдиха. Притокът на ПЧИ рязко спадна, а от началото на 2011 г. има отлив на капитали, въпреки най-ниския данък.
8. Най-бедната страна членка - България, се стреми да прилага по-строга ограничителна политика от тази, изисквана от ЕС. От доста години в ЕС има ограничения за допустимия бюджетен дефицит (3% от БВП) и за публичния дълг (60% от БВП). Предвидени са и санкции за страните нарушители. В същото време действителният среден бюджетен дефицит в ЕС беше 6,4% през 2010 г., а публичният дълг - 80,0%. Проблемът на ЕС не е в липсата на ограничители, а в неспазването им. Поради това не е нужно в България да се създават нови, още по-строги ограничители (до 2% за дефицита, до 40% за държавните разходи, 40% за публичния дълг, въвеждане на квалифицирано мнозинство за бюджетни решения) и без санкции за нарушителите, а да се спазват съществуващите.
В ЕС не се регламентират държавните разходи в консолидирания бюджет, които средно за общността през 2010 г. са 50,3% от БВП. Пактът предвижда у нас да бъдат до 40%. Интересни са сравненията със страните членки на ЕС: в Дания те са 58,2%, във Франция - 56,2%, във Финландия - 55,1%, в Австрия и Швеция - 53,0%, в Холандия - 51,2%, в Португалия - 50,7%, във Великобритания - 50,9%, в Унгария - 48,9%, в Полша - 45,7%, в Испания - 45,0%, и т.н.
С този таван още сега се диктува на бъдещите ни правителства да заделят по-малко средства за здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, опазване на околната среда, социални програми за застаряващото население, помощи за младите семейства, за стимулиране на раждаемостта и т.н. Без активна политика в тези области не е възможно ускорено догонващо развитие на България. И ние

се бетонираме на последното място в ЕС

за десетилетия напред.
Нашите пазарни фундаменталисти ни поучават, че с пакта за финансова стабилност се цели да не се допуска голям държавен дълг, който бъдещите поколения трябва да изплащат. Това е нова лъжа. Кой иска да трупа такъв дълг? Сегашният ни държавен дълг е 15,3% от БВП, при допустим таван от ЕС 60% и действителен 80%. Според Евростат лихвените плащания на България по държавния дълг през 2010 г. са 0,7% от БВП, при средно за ЕС 2,7%, за Германия 2,4%, Франция 2,6%, Великобритания 2,7%, Португалия 2,9%, Белгия 3,5%, Унгария 4,1%, Италия 4,6%, Гърция 6% и т.н. Следователно такава опасност в България няма и срещу подобен измислен противник не е нужно да създаваме измислен пакт.
9. В нашето правителство са длъжни да знаят, че ЕС е твърдо решен да задълбочава интеграцията, защото тя няма алтернатива. Полуинтегрираният Европейски съюз е обречен. Само високо интегриран той има шансове за успех в глобалната конкуренция с икономическия гигант - САЩ, с новия икономически гигант - Китай, и с бъдещите гиганти - Индия и Бразилия. В ЕС сега има само обща парична политика и частично - обща аграрна политика. Предстои труден път на интеграция във всички други области и политики, между които на първо място е бюджетната политика.
Многозначително е предложението на председателя на Европейската централна банка Жан-Клод Трише от 2 юни 2011 г. за създаване на министерство на финансите на Европейския съюз. Той добре разбира, че интеграцията в паричната политика изисква симетрична интеграция и в бюджетната политика. Без това общата парична политика не дава резултати и ЕС ще се движи от криза в криза, една от друга все по-остри.
Сегашните големи различия в данъчната политика между най-развитите и някои от новите членки на ЕС едва ли ще се толерират дълго в името на оцеляването на общността. Сближаването на националните данъчни политики е неизбежно. Данъчната политика на България и другите малки страни членки ще се приближава към данъчната политика на големите и най-развити страни членки, а не обратното. През близките години в Брюксел ще се вземат важни решения в тази област. Ние трябва да се готвим за тях, а не да си заравяме главата в пясъка.
10. Сегашното правителство демонстрира високомерно недоверие към всички бъдещи правителства, подозирайки ги, че ще са безотговорни прахосници. С пакта то

натрапва своите консервативни възгледи

за бюджетна политика на бъдещите правителства, независимо от желанията на избралите ги мнозинства. Приемствеността и предвидимостта е необходима и желателна, ако сегашната политика се ползваше с категорична подкрепа в обществото. Ситуацията обаче не е такава. Огромното мнозинство от хората са за умерено прогресивен данък върху доходите с необлагаем минимум, но хора като Симеон Дянков искат да запазят сегашния 10-процентен пропорционален данък и го налагат безпардонно на бъдещите правителства и мнозинства.
Сегашното правителство пристъпва всички граници на политическо благоприличие, като натрапва своите възгледи на бъдещите правителства и парламенти. Налага се принудителна приемственост в държавното управление по силно противоречиви икономически, социални и други теми. Отрича се правото на бъдещи правителства и парламенти, упълномощени от народа, да избират с нормално мнозинство подходяща бюджетна политика в съответствие с конкретните обстоятелства. Посяга се върху суверенитета на бъдещите парламенти и се деформира парламентарният характер на нашата държава. Предпоставя се, че Симеон Дянков е върхът на световната финансова мисъл и че в бъдеще не е възможно нищо по-добро от това, което той е измислил. Това е по-скоро

връх на управленско безочие

Сегашното правителство ще слезне един ден от политическата сцена и хората ще си спомнят за него с гримаса, но то се стреми към невидимо трайно присъствие в заседателната зала с наложената чрез конституцията процедура за квалифицирано парламентарно мнозинство при вземане на управленски решения. Това е политическа арогантност.
Заключение: Големият въпрос е: необходима ли е финансова стабилност и предвидимост във финансовата политика? Категоричният отговор е:ДА. Проблемът е: как тя да се осъществява в България? Отговорът е: чрез устройствения закон за бюджета със санкции за нарушителите, а не чрез конституцията без никакви санкции. Предложението на Дянков е поредното му недомислие. Този човек опорочава и окарикатурява всичко, до което се докосне. Така нареченият пакт за финансова стабилност не решава никакви бюджетни проблеми, защото те вече са решени с ограниченията, въведени от ЕС преди години и с последните решения за по-добра координация на финансовата политика в ЕС. Той поражда нови проблеми, отклонява вниманието и политическата енергия на България от най-болните текущи проблеми, създава сериозни трудности за бъдещото развитие на икономиката и за интеграцията ни в ЕС.



 

Медиците отново с призив: Да се запазим здрави!

автор:Дума

visibility 99

Само хора на Гешев в европрокуратурата

автор:Дума

visibility 147

/ брой: 207

За нов обществен договор зоват експерти

автор:Павлета Давидова

visibility 127

/ брой: 207

Съветите на левицата продължават секторните анализи

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 207

За 2 г. не е ремонтиран нито един опасен язовир

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 207

Властта няма да облекчи наредбата за касовите апарати

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 207

Изтеглят спорните промени за отрови и капани в ловния закон

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 207

Всеки десети кубик дърва бил добит престъпно

автор:Дума

visibility 103

/ брой: 207

Франция под карантина

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 207

Ислямист закла трима в църква в Ница

автор:Дума

visibility 139

/ брой: 207

В Скопие са отхвърлили българския компромис

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 207

Ереван: Баку отхвърля прекратяването на огъня

автор:Дума

visibility 111

/ брой: 207

Датата

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ