Пак сме пред избори, трябва ни мъдрост

Пак сме пред избори. В напрежение, в луда надпревара, в надговаряне с омраза, с хвалби до бога, с хвърляне на кал. Окалването на "другите", тези, дето не са "нашите", е дотолкова, че да се изкарат другите дяволи. Но стават ли самите те, претендентите за първото място, за властта. Върху това би трябвало да се замислят избирателите.
А докога ще се делим на "наши" и "ваши", докога ще се гледаме с омраза, докога ще ни спохождат тия проклети епизоди от "Осанна!" до "Разпни го!"? Страшно ни додеяха тия борби, този безмилостен дележ. Отвратихме се от политици, дето нямат милост към род и родина. И все чакаме онези, дето ще кажат, че много им е платата, че не са я заслужили, че искат да работят честно и самоотвержено за прогреса и добруването на народа си. И не само да го кажат, но и да го направят, да го докажат на дело...  
В тия размирни дни съм се потопила в двете книги "Записки от "прехода" на Петър Динеков, в  страниците от неговите дневници, подбрани от Евелина Белчева. В трудни времена все прибягваме до нашите любими учители. Търсим ги за утеха, за съвет. Такъв за всички нас, неговите студенти, беше професор Петър Динеков. В неговите откровени записки, водени цели 60 години, го виждаме в по-различна светлина - активно социален, открито воюващ за чест, за чистота и правда, вярно и откровено преценяваш личности и събития. Сега, 30 години след неговата кончина, виждаме колко точен, правдив и актуален и днес е нашият Учител.
На 26 август 1990 г. той пише: "За мен е ясно - обратен път няма, новото, (уви, в някои случаи то е реставрация на старото) непременно ще възтържествува. Опасното е друго - хаосът, жестоката омраза, антихуманните похвати, политическата поквара, през която у нас минава пътят към новото, и това разцепление на нацията, което лесно няма да бъде преодоляно."
Три десетилетия по-късно сме още по-разединени, по-ожесточено разделени на много повече партии и цветове, и сме много повече объркани сред неизвестното пред нас и пред България. Едно е ясно - трудностите, страданията и мъките на нас, обикновените хора, нямат край.  
Как ли би реагирал проф. Динеков, ако може днес да ни види? Как сме притиснати, приклещени между жестоки новини, между страшни прогнози за студ и глад, за безработица и какви ли още не бедствия и погроми в политически, обществен и социален план? Няма област, в която да не се очакват лоши резултати. Не са ни спестени и тревогите от здравословен характер. Коварни вируси ни морят, здравеопазването ни страда за пари, за специалисти, намаляваме поради смърт и лоша демография.
За кого да гласуваме? На кого да се доверим? Тези са кардиналните въпроси пред нас. Трябват ни разум, преценка и вярно чувство, за да решим на кого да поверим кормилото на държавата. Да се изберат най-подходящите и най-достойните, които да ни изведат по верните и правилни пътища.

Петра ТАШЕВА

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.