Пак недоносено...

Аида ПАНИКЯН

Електронното здравеопазване е отдавнашна мечта на българските лекари, фармацевти, пациенти. Мечта поне на 20 години за нас и действителност от 30 години за Европа и САЩ. Мечта, която криво-ляво започна да се осъществява преди 13-14 месеца. Все е нещо, нали? 

Една от често ползваните възможности е валидирането на КОВИД-сертификата. От месеци е налично и мобилно приложение. Но се оказва, че и днес хора, които ще пътуват в чужбина, не могат да се възползват от него. Носят разпечатания сертификат и с него трябва да минават. Е, все е нещо, нали? В XXI век, когато 75-80-годишни европейци и американци показват мобилните си телефони с удостоверението, 30-40-годишни българи вадят от джобовете си хартиения еквивалент.

Защо? У кого е причината за поредното недоносено българско нещо? Защо продължават да ни уверяват, че всичко е ок, като нищо не е направено както е обещано?

Защо нещо, толкова просто като бялата електронна рецепта, не работи както трябва? Въпреки уверенията, че е внедрено. Да не говорим, че точно тази електронна рецепта следва нормативно да бъде направена задължителна... Защо в аптеката с електронна рецептурна книжка се чака на опашката почти двойно повече, отколкото с опърпаната многогодишна хартиена книжка? Нали уж трябваше да улесним и пациенти, и аптекари? А електронното направление за изследвания?

Полуелектронизацията, вместо да успокои лекарите, започна да ги тревожи, че може да загубят личния контакт с пациента. Защо ли? Не пострадахме ли достатъчно от телефонното лечение по време на изолации и карантини? 

Нещата определено не се случват с магическа пръчка. Навярно всичко ще бъде наред с електронното здравеопазване до края на 2022 г. А дали и след осем месеца ще продължим с хартиени сертификати да минаваме граници и с хартиени рецепти да купуваме лекарства? Дано не е така!