Пак ли провал?

"Европейският съюз и нашите глобални партньори трябва да изпълнят обещанията си... Време е за действия". Това обяви, преди да тръгне за Катар, председателят на комисията по околна среда в Европейския парламент Матиас Гроте (C&D, Германия), който оглавява делегацията от евродепутати на международна конференция в Доха. От 26 ноември до 7 декември в катарската столица се провежда форум на най-високо ниво под егидата на ООН за климата.
Това е 18-ата поред конференция на световната организация, която се занимава с климатичните промени. Преди три години обаче аналогичен форум в Дания приключи с провал. Тогава, през 2009-а, страните не успяха да преодолеят разногласията си и да се споразумеят за нов глобален договор за климата. А той е жизненоважен и необходим, тъй като през този декември, т.е. сега, изтича първата фаза от Протокола от Киото. Това е първият международен договор, който задава конкретни цели за запазване на климата на планетата ни. Протоколът от Киото обвързва 30 от по-богатите държави да намалят равнището на въглеродни емисии, за които се смята, че причиняват парниковия ефект. Друг въпрос е, че далеч не всички държави приеха този ангажимент. Едни от най-големите замърсители в света като САЩ и Китай и до днес отказват да поемат конкретни задължения за намаляване на емисиите на вредни парникови газове. Тяхното поведение пък даде повод на Канада в края на миналата година да стане първата държава, която официално се оттегли от Протокола от Киото.
Сега в Доха близо 17 хиляди политици, експерти, изследователи от 195 страни ще се опитат да намерят пътя към ново глобално споразумение за опазване на климата на Земята.
В дневния ред на форума е преди всичко приемането на решение за втория период от ангажименти по Протокола от Киото. Целта е увеличаване на ангажиментите на държавите, за да се задържи затоплянето на ниво от 2 градуса повишаване на температурите.
 В челните редици на тази битка отново е Европейският съюз. ЕС се е ангажирал да участва във втория етап на Протокола от Киото като част от прехода към ново глобално споразумение във връзка с климата. В Доха е необходимо да се приеме изменение към протокола, което да може да се ратифицира, така че на 1 януари 2013 г. да може да започне вторият етап. Затова е необходимо да се постигне съгласие по редица оставащи въпроси, включително за продължителността на втория етап (ЕС иска той да продължи до 2020 г.), за прехвърлянето на неизползваните през първия период права за емисии и за договореностите, осигуряващи незабавно прилагане на изменението от 1 януари 2013 г.
 На 4 декември към обикновените делегати на форума ще се присъединят и 100 министри, които би трябвало да сключат споразумение относно Второто действие на Киото.
Очакванията на наблюдателите от срещата в Доха обаче не са особено големи. Всъщност през тези две седмици преговорите основно ще са по финансово-икономическите въпроси, а не обсъждане на промените в климата. С други думи, страните ще обсъждат проблемите на финансирането: дали да плащат веднага за намаляване на изхвърлянето в атмосферата или плащането да се разсрочи за десетки години. Трябва да бъде изработена и система за взаимен контрол. Ясно е, че изработването на общи юридически принципи ще е трудно и бърз прогрес не може да се очаква. Междувременно в Доха Индия и Бразилия, които се водят бързо растящи икономики, обвиниха богатите държави, че правят твърде малко за борбата с промените в климата. Те отхвърлиха твърденията, че отстъпват от обещанията за намаляване на парниковите газове. Да не забравяме, че за развиващите се икономики ползването на горива, които отделят въглеродни емисии, е единственият начин да се измъкнат от бедността. Нищо чудно, че много от тези държави имат толкова проблеми с основно западното искане всички да минем на въглеродна диета. Просто не е в техен интерес да го направят.
Времето на човечеството да спаси климата си обаче изтича, твърдят специалистите. През последните години сме свидетели на резки и тежки промени в климата. Интересно е, че напоследък най-много страдат от това именно най-големите и най-богатите държави. Да си спомним тежките суши и невероятните летни горещини, които сполетяха Русия, или пък жестоката буря "Санди", връхлетяла Съединените щати. Експертите твърдят, че подобни аномалии ще са все по-чести и още по-страшни и човечеството ще трябва да свиква с това. Богатите държави обаче не изглеждат особено притеснени - те имат и парите, и човешкия ресурс, за да се преборят с климата.  Не случайно в САЩ вече открито говорят къде да преместят големите крайбрежни градове, защото нивото на Световния океан се покачва неудържимо. Европейците също криво-ляво ще се пробват да се оправят сами. А колкото до бедните африканци - кой ти мисли за Африка в тези тежки кризисни времена...


До 2050 г. в световен мащаб могат да се спестят 4 трилиона евро на година само от енергийна ефективност и намаляване на разходите за гориво, ако се работи упорито в посока преминаване изцяло на възобновяеми енергийни източници, казват в свой доклад природозащитниците от WWF. Същевременно, ако Европейският съюз гледа сериозно за ангажимента си за намаляване на емисиите на парникови газове с 85-90% до 2050 година, той трябва да действа сега, твърди WWF.