Пак ли постарому?

Политиката не е размяна на празни ласкателства, нито почерпка с бананов чипс. Особено външната, умилително наричана политкоректност.
На 3 март 2018 г. тя огорчи и руския патриарх Кирил. Споменаването на поляци, литовци и украинци, без уточнението, че са народности в пределите на Руската империя, не се понрави на Негово светейшество. Каза, че така сме подценявали и размивали ролята на освободителката ни от петвековното османско иго. Високият му сан не попречи на ратници като отец Рафаил и гербаджийския "комсомолец" Биков да се развихрят. Първият - предупреден от ДАНС да не е толкова отворен в социалните мрежи, вторият - завеждащ отдел "ГЕРБова пропаганда и агитация", жаден за наука в читалнята на секретното деловодство.
Но най се изложи коалиционният вицепремиер, председателят на НФСБ, златният медалист на Ямболската математическа гимназия. Помня как не искаше да се сдобрява с "този Путиновец" - кумеца си, председателя на ПП "Атака", сега негов коалиционен партньор, който справедливо възнегодува и определи нападките му за оскърбителни и неприемливи. И наистина, обидите му към духовния пастир на цяла Русия, колкото и да приемем за назидателно словото му, засияха като свежия провинциален печат на гърдите му.
И преди, без да се сърдят съветските другари, сме благодарили на финландци и румънци за участието им в освободителната Руско-турска война, 1877-1878 г. Няма нужда да чета стенограмата от прословутата среща на Кирил с президента. Чух и видях как Румен Радев достойно му отговори, след като го изслуша със спокойно лице: почитаме падналите под знамената на Руската освободителна армия. А иначе ми е ясно: според руската логика не е прилично да славиш прапрадядовците на днешните първи русофоби - поляци, прибалтийци и украинци.
Не ми е работа да съдя Негово светейшество, но на излишно разгорещилата се руска интелигенция, прибързано заклеймила родината ми като предателка и неблагодарна треторазрядна марионетка, аз - обикновеният гражданин на признателна България, ще кажа: Разбирам, че ви боли, но сте прекалено обсебени от "изключително тежкото геополитическо поражение в Украйна" (по думите на проф. Иво Христов, ДУМА, 6.03.2018 г.). Не се вторачвайте, не се наслаждавайте на болката си! Всеки народ помъдрява след пиянство и махмурлук.
С истерия и епитети интереси не се отстояват. Само се развенчават митове. Вижда го всеки, който, за да е в час и с вашата гледна точка, превключва и на "Планета РТР" за "60 минути с Олга Скабеева и Евгени Попов", или за да е с "вечерите с Владимир Соловьов", където привърженици и противници, обичащи и мразещи Русия, се надприказват, без да се изслушват, като че ли са в Ганковото кафене.
Вместо да се препирате и карате, мислете как да преструктурирате икономиката си към по-ефективна, за да не могат комплексари като Джон Маккейн, живеещ с травмата от свалянето си след въздушен бой в небето на Виетнам, да наричат великата ви държава бензоколонка. Искрено ви го желая и вярвам, че ще се справите. А колкото до предателството, вие бяхте първи, вашият Горбачов ни предаде! Посланикът му Виктор Шарапов дърпаше конците на 10-ноемврийските ни превратаджии! Затова не роптайте, когато Виктория Нюланд постъпва по същия начин в Украйна!
Знам го, знам в какво ви упрекват, знам и още: с т.нар. международно право се съобразяват само малките, слабите играчи. Силните плюят на него. За съжаление! Исторически примери, колкото искаш. Най-пресният - в Близкия изток, където неканени "борци" с ИДИЛ, отровна гъба върху американски мицел, си заплюха като "зона за деескалация" точно сирийските нефтени находища.
С безцеремонността на голата си сила американските ви партньори, днес първи наши покровители и надзорници, късогледо ми натрапват преувеличението, че Русия е всичко лошо на този свят и като първа заплаха няма право на съществуване. Икономическото й развитие трябва да бъде забавено, такава е целта на санкциите им, - Европейският съюз ги приложи като безразсъден изпълнител и първи слуга - за да може недоволният братски народ, поведен от поредните Немцов и Навални (колко му е да ги изфабрикуваш, щом печаташ зелените банкноти!) да се вдигне на поредната си "цветна революция". Затова и президентските ви избори на 18 март 2018 г., въпреки "бруталността на контекста" (по Макрон), разбирай рекордната избирателна активност и съкрушителната воля на мнозинството, със сигурност - противно на всякакви демократични устои и ценности - ще бъдат обявени за фарс, пародия и бутафория не само от опозиционери като Леонид Гозман и Никита Исаев. Така ще е, щом оспорвате световната роля на хегемона и го принудихте, размахал русофобията като аргумент, несръчно да се отбранява.
Колкото до мен, не искам за България участта на играч във вечен партер на големия геополитически тепих. Прозрели са я и дядо Славeйков, и големият български комедиограф Станислав Стратиев. Но като патриот, който не е собственост на Кремъл, нито на Вашингтон, се питам: за какво ни беше цялата тупурдия със смяната на караула? За да ни морят пак имперските рефлекси на стари и нови свръхвъоръжени наставници, чието безсмислено противоборство само подчертава нищожността на целокупното човечество? Хайде без...! - туй ще кажа и ще свърша.