19 Април 2024петък13:57 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Светците на България

Отворете очите и ум ваш, о болгаре!

Колко актуални са и днес зададените преди близо 200 години от Софроний Врачански въпроси към нашия народ

/ брой: 279

автор:Кирил Момчилов

visibility 10629

Доле, неразсудност болгарская и голямая глупавина! Потемнели и померкнали от пианство и не хочут да са мукает, и да пострудят да приведут едно мудраго даскала и учителя, да научат чедата своя мудрое книжное учение, да са вразумят и да са просветят... За това отворете очите и ум ваш, о болгаре, чада моя любезная, и разумейте, и разсматрите разумно, и помислете сас ум ваш и вижд що чините! Така ли чинат другите язици, що са христиани, учени и мудри философи? Я сматрите и питайте, що чинат они... И виждте и европианите! И они вси не са ли человеци като нас?... Я разсмотрите, о роде болгарский, кой другий язик тако глупав и неучен, и под иго покорен толкова...


Кой ли българин с такава дълбока скръб и едновременно с това с такава любов се обръща към своите сънародници? - Софроний Врачански!
Не са ли актуални и днес зададените от светеца преди близо двеста години тревожни въпроси към народа български? Знанието ще ни освободи духовно и политически; невежият е роб, властва просветеният, защото невежеството е причина за всяка робия!
Няма спор, че Софроний Врачански, ведно с Паисий Хилендарски, е между първите факлоносци на Българското възраждане. Те двамата полагат основите за развитието на българското писмено слово, на новата българска литература.
Роден през 1739 г. в Котел, Стойко Владиславов минава през килийните и духовните школи на родното село и манастирите на Света гора; като ръкоположен през 1762 г. селски поп Стойко и Врачански епископ Софроний в 1794 г., той бил един от най-образованите и начетени хора на своето време.
Петдесет години утвърждава сред народа изконната българска православна вяра, предпазва сънародниците си от вероотстъпничество; буди и просвещава от амвона чрез устно слово, превежда и пише проповеднически трудове; последните десет години от живота си е в изгнание, узрял за народното пробуждане и националното освобождение.
Първата му книжовна проява е преписът на "История славяноболгарская". В приписката си към нея отбелязва: "Сии историю принеси я Паисия Иеромонах от Свята гора Атонска и преписахми я у село Котил". Годината е 1765-та.
Трийсет са попските години на Стойко Владиславов - бил пастир и учител; сам удрял клепалото - на християните не се полагала камбана, учел котленските деца на книжно учение - "сказвал поучението на нашему болгарскому язику!" Бил изкусен дамаскинар - сборничето "Котленски дамаскин" (1765) от проповеди, жития и разкази, макар и ръкописно, било единственото четиво.
Освен изкусен преписвач, Стойко бил и художник и то какъв художник - вижте автопортрета му, рисуван с акварел! А с какво старание украсил първия препис на "Историята", който оставил в котленската черква "Св. св. Петър и Павел" за четене от всеки грамотен българин! За себе си я преписал втори път в 1781 г. и не се разделял с нея.
Литературните историци са открили досега шестнайсет труда  на Стойко-Софроний: преписи, сборници, преводи и оригинални съчинения. Между тях блести безсмъртното "Житие и страдания грешнаго Софрония". Със своята искреност и изразителна сила този покъртителен разказ ни кара да го четем и препрочитаме от детството до старостта.
"Житието" е писано в Букурещ през 1805 г. За пръв път е обнародвано от Г. С. Раковски в "Дунавски лебед". Редакторът определя Софроний като "духовен учител и разпространител на българския език в тези тежки времена". След Раковски Васил Друмев публикува "Житието" през 1872 г. в кн. 5-6 на "Периодическото списание" на Българското книжовно дружество, издавано в Браила. Друмев оценява Софрониевата автобиография като "един важен исторически документ - особено за нас, българите... От тоя документ се вижда ясно истинското състояние на отечеството ни и особено вътрешния граждански и духовен живот на българите по онова грозно време".
Софроний Врачански издава и първата българска печатна книга "Кириакодромион, сиреч Неделник" (1806, отпечатан в Римник, Румъния). Нека се знае, че през ХIХ век, до 1904 г., тази книга, известна като "Софронието", е претърпяла осем издания!
Останалите му трудове са в ръкопис: "Книга за трите вери" (1805), където излага принципите на трите най-важни религии в Европа и Близкия изток - християнство, юдейство и мохамеданство; "Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище" (1809) - превод от труда на италианския мислител Амвросий Марлиан. Софроний е подготвял превода за печат, но не успява да го издаде.
В една от приписките към него Софроний не скрива пристрастието и преклонението си пред Русия: "Той род российский да знайте защо префтаса до таковое високое величество, почто слънцето никога не заходи в това царство. Помяните паки того благочестиваго царя Петра, достохвалнаго мужа, и хочете да ся научите от каковая причина процветна с таковая светост..."
С това допълнение писателят внушава на българския читател заключението: всяко добро ще дойде от Русия, защото нейната сила и богатство нямат равни!
Пръв между първите, служил десетилетия като просветител, преводач и писател в началото на ХIХ век, Софроний станал общественик - всепризнат водител на българите. В Букурещ от 1804-та до края на живота си - септември 1813 г., наред с книжовното дело, Софроний се отдава на политическа и дипломатическа работа. Това е страница от биографията на епископа, малко известна на днешния читател. Той е сред първите неколцина, които замислят да поставят българските въпроси пред Русия и образуват първия български комитет в чужбина. Комитетът изпраща делегация, която да предложи на царя българско съдействие при една бъдеща война.
През един летен ден на 1808 г. в двора на митрополията се явил генерал Михаил Милорадович. Руснакът озарил килията на стареца. Генералът обяснявал, че война няма, а Софроний държал на своето: война трябва да има! Царят да вземе и българите под свое покровителство, както направил с молдавците и власите.
След генерал Милорадович Софроний Врачански бил щастлив да се срещне и разговаря с още по-видни военачалници: Багратион, Каменски, Кутузов. Така се стигнало до юни 1811 г., когато била учредена Българската земска войска - първата наша самостойна бойна единица от 400 години насам! Софроний надянал владишката празнична одежда и осветил бойното знаме, благословил и вдъхновил за саможертва воините-доброволци...
За непреходното му дело в многовековната история на България Софроний Врачански бе причислен към лика на родните светии - канонизиран бе в края на декември 1964 г. от Светия синод на Българската православна църква!


Мухи и мед

На един иподрум пролиял са мед и мухите накацали отгоре да ядат мед и зафатиха са сас нозете си и не можеха вече никако да фъркат. И като се удавяха, думаха: До, злополучни ми, како зарад мало ястие ето умирамя.

Примечание/Поука/
Тая басен сказува, како много человеци зарад лакомство и зарад неситство разсипаха и затриха живението свое.


Волове
Три волове пасли наедно и ни един звяр не можаше да ги повреди. А после са одушманиха един на другий и разделиха са и тогива кой ги звяр найде, изяде ги.

Примечание
Тая басен сказува, почто кой са разлучи от дружината свои, праведно са затрива.

(Две басни на Езоп, преведени от Софроний Врачански)

БСП огласява днес доклада за договора с ,,Боташ"

автор:Дума

visibility 205

/ брой: 75

Еврото пак се отлага

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 75

Руските активи - в полза на Украйна

автор:Дума

visibility 248

/ брой: 75

Полицията разтури лагер на 450 мигранти в Париж

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 75

САЩ връщат петролните санкции за Венецуела

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 75

Накратко

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 75

Признат провал

автор:Евгени Гаврилов

visibility 210

/ брой: 75

Отново за енергийно бедните

visibility 220

/ брой: 75

Липса на отговорност

автор:Александър Урумов

visibility 204

/ брой: 75

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ