Отворено писмо

Генералният директор на Българското национално радио Александър Велев обяви публично намерението си да закрие продукцията на чужди езици на медията, изготвяна от Главна редакция Радио България, определяйки я като отживелица от времето на комунизма и студената война.
В действащия в момента правилник за структурата и организацията на дейността на БНР обаче е записано, че Главна редакция Радио България днес "изпълнява мисията... да представя образа на България, културната и националната идентичност на страната в световното медийно пространство на чуждестранната аудитория и българските общности в чужбина". В правилника е определено също, че Радио България представя всекидневно, в текст и звук по интернет, актуална информация от България за чужбина на 11 езика: български, английски, френски, немски, испански, руски, сръбски, гръцки, турски, албански и арабски. Правилникът е одобрен от сегашния УС, чийто председател е г-н Александър Велев.
В разрез с гореспоменатия правилник, през декември миналата година УС на БНР закри сайта на арабски език, което предизвика недоумение предвид ситуацията около бежанската криза и мигрантския натиск по границата на България с Турция.
На 30 май т.г. генералният директор на БНР Александър Велев покани на среща журналистите от Радио България, за да им съобщи устно, също в разрез с правилника, че структурата предстои да бъде ликвидирана поради това, че е пропагандна отживелица от времената на комунизма. Господин  Велев заяви, че ще се запази медийната продукция единствено на турски, руски и английски език.
По думите му, закриването на Радио България трябва да приключи към 1 септември т.г. В тази връзка предложи, считано от 1 юни т.г. до 1 август т.г., всеки журналист от Радио България, който доброволно реши да представи молба за напускане, да бъде възнаграден с четири брутни месечни заплати, да му бъде изплатен неползваният отпуск и да има право да получава обезщетение от борсата на труда, предвидено по закон. Тези, които не направят това, ще бъдат съкратени, считано от 1 септември, без право на въпросните четири брутни месечни заплати.
Това развитие на ситуацията около Радио България събужда някои въпроси.
Защо генералният директор Александър Велев обяви намеренията си за закриване на Радио България, когато все още се провеждат преговори за приемане, с няколкомесечно закъснение, на Колективния трудов договор в БНР, който осигурява синдикална защита на работещите в медията?
Ако е "отживелица" от времето на студената война, да се изготвят програми на чужди езици, защо днес обществените радиа на редица държави, сред които Радио Прага, Радио Румъния, Гласът на Турция, Радио Ватикана, Радио Китай, и т.н. изготвят програми на десетки чужди езици и ги насочват към съответната аудитория не само чрез радиовълни, но и чрез сателити и интернет сайтове?
По какви критерии се определят приоритетните чужди езици, на които да се изготвя продукция в системата на БНР?
Уважаеми дами и господа, считаме, че решението да има или да няма продукция на чужди езици на БНР, или на колко и кои езици да бъде тя, не е административен прерогатив на поредното мандатно ръководство на БНР, а въпрос на външната политика на България, както и на нейната сигурност, в дългосрочен план.
През първото полугодие на 2018 г. предстои България да поеме ротационното председателство на ЕС. Продукцията на чужди езици на Радио България, която има утвърдена аудитория в чужбина, е в тази връзка изключително важен канал за информация. Това е мисия на Радио България, свързана пряко с външната политика на страната ни. Закриването на продукция на основни европейски езици, като например френски, немски и испански, както и на три балкански езика, буди в този контекст недоумение.
Известно е, че в момента по света се разраства така наречената хибридна война, и че основното й оръжие е глобалната мрежа, по която освен друго се пускат "замърсени" информации и дезинформации по различни поводи. Каква по-добра възможност има от разпространяването на "чиста" информация от и за България чрез продукцията на Радио България на девет чужди езика?
Радио България изготвя също специфична продукция на български език, насочена към българската диаспора по света, вкл. към българите от Западните покрайнини. Премахването на тези програми би представлявало прекъсване на една от връзките между България и сънародниците ни по света.
Считаме, че решението за ликвидиране на Радио България е недалновидно и самоцелно. Всекидневно неговият сайт е посещаван от хиляди чужденци и българи по света. Голяма част от публикуваните материали впоследствие се мултиплицират в социалните мрежи.
Предлагаме, намеренията на ръководството на БНР в тази връзка да бъдат подложени на дебат и оценка, за да не се допуснат управленски решения, които да имат вредни последствия за имиджа на страната ни.