Отваря душата и кара сърцето да пее

Дрипава майка, гиздаво дете, палаво внуче - може би познахте алегоричните образи на лозата, гроздето, което тя ражда, и виното. Сега, в сезона на гроздето, ние се наслаждаваме на красотата на пълните гроздове с мед - символи на плодородие, на берекет. Погледнете само как искрят кехлибарените зърна или как свети червеното като рубин грозде! Събрали са енергията и живителната сила на слънцето и щедро ни поднасят хубост, сладост, страст и радост от земния живот! 
За родни места на лозата се сочат земите в Близкия изток - около Каспийско и Черно море, Закавказието, Армения, Средна Азия, Мала Азия, Сирия, Персия, Месопотамия. Най-старата винарска изба в света е открита в Армения. Тя е от 4 хиляди години пр.н.е. После лозите били пренесени по света. Хората започнали да култивират дивата лоза, като отбирали онези, които с цвета и едрината на плодовете привличали вниманието им. Богове на виното станали гръцкият Дионис, римският Бакхус и тракийският Трифон Зарезан.
Предание разказва, че обработката на лозата е откритие на тракиеца Евмолп (според Плиний), защото оценил плодовете й - гроздето, като сладостта на живота. Прочутите наши златни тракийски съкровища - Панагюрското, Рогозенското, Боровското - имат ритуални съдове за вино: чаши, канички, фиали, които говорят за значението на виното в живота на траките по тези земи.
У нас лозата се отглеждала най-напред по поречието на река Марица. Известни са били големите лозови масиви около Пловдив, в Асеновград (Станимака), в Пазарджишко. После големи производители на грозде и вино станали земите около Плевен, Шумен, Сливен, Мелник, Сандански, Бургас, Варна.
Лозата има неограничена възраст. Живее дълго, надживява няколко поколения. Това е отразено в предания, митове, песни и приказки. Известна е поговорката: "Който на младини сади лозе, мисли за старините си!" Най-старата лоза у нас е в Сопотския девически метох "Въведение Богородично". Тя е на повече от 350 години. Посадена е върху песъчлива почва през 1665 г., когато е основан метохът. Оцеляла е от пожара в 1877 г.
Стъблото й е дебело, но кухо и монахините се чудят откъде черпи сили и сокове, та още ражда сладко грозде. Не е била пръскана никога, не е боледувала, но всяка пролет е рязана. Само с божествената благословия ли тя е оцеляла, с божествената благословия ли живее и ражда? Много стопани искат пръчки от тази асма, а учените предполагат, че четиривековната лоза може да живее още век! Сопотската лоза е обявена за най-старата в цяла Югоизточна Европа.
Лозата е най-жилавата култура, отглеждана от човека. Има саморегулираща се функция и живее даже след драстични опити да бъде ликвидирана. Може би тя е символът на човешкия род! Доказателство за устойчивостта й е големият лозов масив в с. Брестник, Пловдивско, който от 1990 г. не е рязан и пръскан, три пъти е опожаряван, но така и не е унищожен.
За отглеждането на лозата най-важни са:  почвите, климатът, резитбата, окопаването. Известна е приказката, че лозето не ще молитва, а иска мотика. Възпявана и благославяна, лозата присъства трайно и полезно в живота на човека. Символ е на божественост, на Христос и на Христовата църква. В резбите на иконостасите се виждат лози и гроздове.
Благодатен плод е гроздето! То е и хляб, и десерт, и напитка, и лекарство. Много са хранителните и лечебните му качества. Пречиства организма, макар че има висока захарност - от 16 до 28%. Глюкозата и фруктозата в него са естествени енергийни източници, лесно усвоими. Богато е на органични киселини: винена, ябълчена, танинова, и на техните соли. Витамините и микроелементите в него са толкова много, че с тях ни доставя жизнено необходими вещества, минерали, ферменти, целулоза. 
Килограм грозде се равнява на 500 г месо или на 10 яйца, на 200 г сирене, на повече от литър мляко или на килограм картофи, на 4 кг домати, на 2 кг праскови, на 250-400 г хляб. Добре е да се яде на гладно или 2 часа след хранене, като дневното количество може да бъде 1-1,5 кг. Не бива да се смесва с другите храни.
Препоръчва се при заболявания на черния дроб и далака, туберкулоза, очни и ушни болести, маточни проблеми, сърцебиене, нервни заболявания, невралгии, венцебол, скорбут, разстроена обмяна на веществата. Лекува стомашни и чревни болести, подагра, пясък в жлъчния, пикочния мехур и бъбреците, мигрена и артритни заболявания. Използва се за лечение на рак.
То е диета и за напълняване, и за отслабване, като роля тук играе както количеството на дневния прием, така и съчетаването му с другите храни. Лечебни са и люспите, и семките на гроздето. От семките се получава масло, което запазва хранителните си качества при пържене - при нагряване до 350 градуса. Гроздолечението е ефективно, когато се провежда под лекарски контрол.
В съновниците пише, че ако сънуваш бяло грозде, те чакат облаги и любов, а черното грозде носи същото, но осъществено тайнствено.
Виното от грозде съпътства целия човешки живот. То е "Христовата кръв". Вплетено е в  ритуалите на християнската църква. Съпровожда празниците и най-важните моменти в живота ни - от годежите, сватбите, кръщенетата, до ритуалите в погребалните обреди. Още древногръцкият писател и историк Ксенофонт пише, че виното приспива мъките, както мандрагората - човека, то кара да лумне радостта, както дървеното масло - огъня. А нашата съвременничка Пламена Валянова прави красиво прозрение: "Виното няма душа, но отваря врати за душата. То не е песен, но кара сърцето да пее!"
    
                       
В древния ритуал участват и стари, и млади