Отровата на театъра

Даниела ТОНЕВА

Година мина от селските вечеринки пред Народното събрание, дето се разиграваха денем, и ги нарекоха с театралното име "пърформанси", а то си бе един катун от двайсет души с още толкова телевизионери. Качеството на постановките бе далеч и встрани от пърформанса.
Да ме прощава творческият екип, но от неистовата гюрултия на тъпаните и вувузелите, през Жана д'Арк, черния хайвер на Найо Тицин, та до надуваемия басейн, и в него унизените и оскърбените по бански, заедно с неизменния декор - катунът с неграмотните и безумни надписи, без връзка с постановката... няма други думи, освен каруцарски, с които да се опише този фарс. В обедните почивки ходех да погледам. Беше много весело. Но колко много и за кои? Щото

смехът на едни винаги е бил плач за други

Един полицай умря там. Агитката заедно с актьорите имаше график и играеха на смени. Сутрин изглежда набираха допълнително статисти и раздаваха кафета без пари, няколко пъти даже баници, та имаше и социален ефект, но само за чистачките от учрежденията наоколо, които си взимаха кафетата и изчезваха, а полицейските смени по колко време са били не знам, и май на полицаите кафета и баници не даваха.
Половин година мина и от изпълненията на ранобудните студенти, но върху последните нямам реален поглед, щото вярно, че персонажите пак бяха двайсет души, и пак същите телевизионери, но действието се разиграваше само в университета. Както и откъдето и да ги снимаха, ние, които работим в Националната библиотека например, и на ден по четири пъти минаваме край този университет, така и не разбрахме как ставаше номерът, та денем всичко бе мирно и кротко, а вечер пускаме телевизорите и научаваме, че там революция става, и се чудим и се маем на себе си ли да вярваме, или на телевизорите. Единствената видима прилика с катуна пред НС бе неграмотността на плакатите. Студентите също слагаха табла пред централния вход на университета, та се разбра, че думата окупация не им е много ясна, нито по смисъл, нито по правопис. Но изглежда качеството на университетските изпълнения е било далеч над тези пред НС, щото двайсет души успяха да затворят цял университет за цял месец. Е, вярно че нашенският университет има-няма 20 000 души, не е като този в Дамаск, където студентите са 120 000. За сметка на това, при всичката война и натиск, университетът в Дамаск не е спрял да работи от началото на войната до днес нито за ден, а в Софийския

даже столът прекъсна работа

Двайсетте демократични борци за морал и прозрачност разгромиха най-после марксистката диалектика, щото те без количествено да се натрупат - бяха и си останаха двайсет, извършиха драстични промени и доказаха нагледно какво значи власт на малцинството. Кой впоследствие плати тока например, или заплатите на работещите в университетския стол, така и не се разбра. И няма кой да го разясни, щото откакто Иван Костов се преквалифицира в специалист по банково право, марксистката политическа икономика няма кой да я разяснява. Никой не изясни и Правилника за вътрешния ред на университета, защото Близнашки днес, също като преди 30 години, от правилници не разбира, но при всеки режим съумяваше да си построи както комунизма, така и рая във въпросния университет. Навремето, когато  Янаки Стоилов береше грозде по бригадите в Арчар, та и ударник все беше, пак си беше комунист, но беше само Яки. А Близнашки тогава беше Близнашки БКП-то. В онези комунистически времена той не знаеше още да се усмихва, но знаеше да се пуйчи по разни щабове и на бригади не ходеше, щото по онова време комунистите не бяха в разнобой като сега. Имаха структура. Близнашки беше от най-важните, а Янаки не беше и затова береше грозде.

Всякакви митове и легенди

се изписаха за този комунизъм. Не знам дали е вярно, че Луканов назначил нашенската опозиция, но фактите сочат, че баш десните демократи са се култивирали в качеството си на обслужващ персонал около Тодор Живков персонално. Дали са били охранители, или конституционалисти, или синдикалисти, или преводачки, или каквито и да е пачавретки, днес те или децата им са най-изявените бойци на либерализма и глобализма, както някога бяха на социализма и интернационализма. За цвят и мъгла - т.нар. интелектуалци и дисиденти, до един на ясла, ако не при Тато, при Людмила задължително.
Обикновеният човек накрая схваща умисъла и резултата на измите: революциите (велики, нежни, цветни, арабски или майдански) и грабежите с разрухата около тях.
Но той няма как да знае източника и тънкостите на тези "изми", тяхното планиране, индоктриниране, финансиране и организиране. Може само да се озове в някоя театрална постановка като миманс, като статист в някой пърформанс или като случаен сеирджия. Последното е най-весело, но първите две са платени. Е, не кой знае колко, но все има по някое я кафе, я кюфте, а по избори или в някой опит за преврат или нова революция мизата се качва много - от 20 до 200 лева. Има и други социални придобивки като олио, ориз и водка.

В главните роли са все едни и същи актьори

в по-малко главните също, независимо дали измът е социализъм и интернационализъм или пък демокрация и глобализъм.
За тези най-скъпоплатени роли не се изискват никакви качества освен едно - умението да държиш публиката в състояние на объркване, а това се постига лесно, като всеки ден я учиш на нещо ново, което не трябва да е ново, а само противоположно на това, на което си я научил вчера. Вчера твърдиш например, че църквата пречи на държавата, днес, че държавата пречи на църквата, утре обясняваш как най-големите гонители на християните Диоклетиан и Веспасиан са произвели най-много светци, а вдругиден обясняваш, че комунистите са унищожили вярата на хората в Бога. Важното е твърденията всеки ден да са различни и всичките лъжливи.
Е, допустимо е да има тук-там и по някое вярно, но няма проблем, то ще остане незабелязано в серията от лъжи.
Обществото, както казва Юнг, разпознава само средния тъпак, а към това общество принадлежат 85% от хората. Доказано е експериментално. Те се раждат в лъжа и се нуждаят от лъжи. Така че всичко е точно. Когато сериалът свърши, започва търсенето на виновен и лесно се открива, защото всеки, който търси, намира. Но пак няма проблем, защото междувременно главните и второстепенните актьори са се сменили, по телевизията тече нов сериал и виновният се забравя.
Е, може междувременно някой да забележи, че броят на кучетата, котките и хората в кофите за боклук е нараснал, но и за това има лек. Има серии за еколози, за зелени партии, даже цял чалга канал. Отровата на театъра никога не свършва. Имаше такава постановка в НТ с такова заглавие - "Отровата на театъра". Изключителна! Но падна поради липса на зрителски интерес. Защото там отровата си свърши работата, а зрителите само това не могат да понесат.