Отрезвяване

Май дотук беше враждебната риторика на Евросъюза по отношение на Русия. Или поне това ни показват последните изказвания на Барозу и Меркел за съхраняване на диалога с Москва. Май дотук беше "точенето на ножове" за нови и нови санкции, макар "опасността" да продължава да виси още "няколко дни", за да видят европейските лидери, че Русия допринася за спазването на примирието в Източна Украйна. Странно звучи такова примирие, при което украинският президент заявява възторжено, че "врагът ще понесе съкрушителен удар"... Това обаче е друг въпрос. Както и задължението, което управляващите в Киев поеха при споразумението в Минск - да централизират властта и да дадат специален статут на Донецка и Луганска област.
След краткото отклонение да се върнем на въпроса за санкциите. Мили европейски лидери, май прозряхте, че безропотното следване на американските другари не води до нищо добро. Санкциите имат двустранен ефект. А евентуален ответен удар на Москва ще причини доста главоболия на европейските икономики. Повтаряме това отдавна - не е този пътят към разрешаване на украинската криза. Защо малцина - вероятно тези, които са спрели прилагането на новите санкции, са като сръбския премиер Вучич, който нееднократно заявява (вчера пак), че поемането на европейския път не означава нарушаване на отношенията с Русия? Конфронтацията не е изгодна за никого, дори и за най-войнствено настроените във Вашингтон.
Дали Европа усети, че засилването на съперничеството с Русия и липсата на конструктивен диалог разрушава още повече Украйна, която падна жертва на геополитическите интереси на САЩ? И не винете Русия - кой би допуснал потенциалния враг в задния си двор? Защото победители в тази опасна игра няма. Всички са губещи, а най-много - Украйна...