Отравянето на пчелите трябва да се криминализира

"Секторът е подценен от държавата, пчеларите са последната дупка на кавала"

"Всяка година загиват стотици хиляди пчелни семейства"

- Г-н Михайлов, пчеларите излизат на протест на 10 декември. Какви са причините за недоволството и какви са исканията ви?

- На среща във Варна на пчеларски организации от шест области на страната беше взето решение да излезем на протест заради много проблеми, които има в сектора на пчеларството. Имаме потвърждение от много пчеларски организации, че ще участват в протеста, те ще са от различни краища на страната. Имаме пет напълно основателни искания. Искаме да бъде отворена схемата за държавно подпомагане "де минимис" за пчеларите. Обикновено на година общата сума е около 4 млн. лв. В края на миналата година обаче, след пореден протест, ни отпуснаха едва 2,4 млн. лв., които реално бяха по 3,75 лв. на пчелно семейство. А това е крайно недостатъчно за компенсиране на разоходите. И сега за пари по "де минимис" сме внесли четири докладни до министъра на земеделието. Отговорът на последната гравитира около отрицателен, тъй като средствата били изчерпани за компенсиране на болестите по добитъка. Така обикновено за пчеларите няма подпомагане. Второто, което искаме, е пчеларите да бъдат подпомогнати и за всяко регистрирано пчелно семейство за услугата "Опрашване". Смятаме, че в новата селскостопанска политика след 2020 г. за това може да бъдат заложени по 50-60 евро на година. Другото ни искане е да се криминализират отравянията на пчелите. Това е най-големият проблем, който срещаме при отглеждането им. Ежегодно загиват стотици хиляди пчелни семейства, а след това пчеларите не могат да бъдат компенсирани, защото не можем да извадим анализни протоколи, с които да докажем причините. Заради това искаме да бъдат криминализирани отравянията и да бъде създадена акредитирана лаборатория, която да извършва анализи на отровени пчели. Тогава ще можем да претендираме дори и пред съда, а сега безнаказано ни тровят пчелите. Въпреки, че има специална наредба как да се третират земеделските култури, така че да не се тровят пчелите. Земеделците обаче не винаги спазват тази наредба.

- В кои райони чрез тази дейност най-много са засегнати пчеларите?

- В Северна България, където има много земеделски култури и оттам оплакванията са най-много. Особено в Североизточна България, Добружданския край, Плевенско. Най-много отравяния има там, което говори, че фирмите, които извършват тази дейност, не спазват наредбата.

- Още за какво ще настоявате?

- Последното ни искане е за създаване на дирекция по пчеларство към сега съществуващата дирекция за животновъдство към МЗХГ. Това трябва да е звено, което да отговаря само за пчелите, защото сега вниманието към пчеларството е нулево. Важно е да има отделна такава дирекция, защото ние сега нямаме най-вече научно и организационно ръководство, а само една работна група. Там ни канят като специалисти към администрацията, която работи само за 3-годишната национална програма по пчеларство. Извън тази група ние нямаме други контакти, за да говорим по проблемите на пчеларството. А има теми, които вече два програмни периода не могат да бъдат реализирани. В бранша съществуват много организации, не сме единни, а има член 5 от Закона за пчеларството, според който национално призната организация е тази, която има структури във всичките 28 области и 50 плюс 1% от всичките общини. Това обаче е невъзможно при днешните условия. По закон с 5-10 души може да се направи сдружение и ние се роим. Затова Министерството на земеделието трябва да си влезе в ролята и да консолидира бранша, като признае най-голямата организация на ротационен или друг принцип, но да има една, за да се решат проблемите.

- Защо този важен сектор е подценен от държавата?

- Не само, че е подценен от държавата, ние сме последната дупка на кавала. Как разсъждава администрацията? На трапезата трябва да има хляб, месо и мляко. Толкова. Ние обаче твърдим следното: медът и другите пчелни продукти са вторичен продукт от основната дейност на пчелите - опрашването. От опрашването държавата получава повече от 1 млрд. лв. Поддържа се биоразнообразието, околната среда, но всичко това не се отчита и смятат, че е просто даденост. И поради това сме пренебрегнати. А пчелите са изключително важни. Те са свързващото звено. Без пчели няма да имаме плодове и зеленчуци, маслодайни растения, ядки. И най-вече - те дават качеството и количеството на тези продукти. Заради това настояваме да бъде въведена такса за опрашване. Има възможност след 2020 г. да бъдат отпускани повече пари за пчеларите.

- Има ли спад в производството на пчелен мед?

- Тази година имаше райони, в които пчеларите имаха добиви, но в други бяха много малки, даже нулеви. Дори някои стопани се наложи да хранят пчелните семейства, за да оцелеят през есента и сега през зимата в райони като Ямболския например, където кризата е голяма. Ниски добиви има в Кюстендил, Благоевград, Северна България също. Според нас средно между 50 до 60% тази година добивите са по-ниски от предходната. А колко е добитото количество ще разберем окончателно през следващата година от агростатистиката.

- Какви са изкупните цени и покриват ли те разходите на пчеларите?

- Изкупните цени паднаха до нива от 2003 г., което е много тревожно. Тогава при минимална заплата под 150 лв. цените бяха 3,20-3,40 за килограм пчелен мед на едро. Сега са около 3,80 лв. за килограм. А цените на дребно са около 10-12 лв. за килограм полифлорен мед. Разликата между цените на едро и дребно е три пъти. Когато има недостиг, обикновено се повишават изкупните цени, но това сега се компенсира с внос, основно на украински мед. И така изкупните цени са изключително ниски, същевременно пчеларите все повече намаляват, както и пчелите. 

- И това ли е сред причините за спада в производството?

- Вероятно, въпреки програмите, по които се получават европейски средства. Чрез тях има увеличаване на пчелините, вече има крупни пчелини от по няколко стотин даже до 1000 пчелни семейства, притежание на един пчелар. Но това не е гръбнакът на пчеларството у нас. Около 97-98% от пчеларството е дребно и като цяло картината не е добра. Заради това трябва да се направи всичко възможно да има подем в пчеларството с активна държавна намеса.

- Отказват ли се пчелари?

- Пчеларството е естествено път, поначало е дейност, с която се занимават по-възрастни хора - в границите между 50- и 60-годишна възраст. Има и млади, които се включват, но това е главно заради програмите, но след като изтекат 5-те години, те прекратяват дейността.

- Вярно ли е, че заради високото си качество нашият мед се изкупува и се използва като подобрител и го смесват с по-нискокачествен?

- Това става, когато се изнася в страни от Европейския съюз, главно в Германия. Там използват български мед като подобрител поради високите му качества. Същото се говори и за китайски, и за аржентински мед, когато има огромни количества, но с ниско качество.

- За къде е най-големият ни износ?

- Изнасяме най-много за Германия и за страните от Европейския съюз.