Отрасъл "Енергетика" - на ръба на колапса

Състоянието на българската енергетика е изключително тежко, обяви преди дни в серия интервюта за медиите ресорният министър Драгомир Стойнев. Проблеми са констатирани по цялата верига: от добива и вноса на първични енергоресурси (въглища и природен газ) през преобразуването им в електро- и топлоенергия до пазара на продукцията, в т.ч. и износа на ток. Този извод е в основата и на Доклада за състоянието на енергетиката през 2012-2013 г., представен на последното пленарно заседание на Народното събрание миналия петък (2 август 2013 г.). Че енергетиката "боледува", българите осъзнаха по категоричен начин още в началото на т.г. Февруари страната беше залята от масови протести срещу непосилните сметки за ток и непрозрачния начин на ценообразуването.

Грешки, недомислици и престъпен лобизъм

къде трупани с години, къде направени през последните четири, доведоха тази пролет отрасъла до ръба на колапса. Ударно присъединените към електроенергийната ни система централи в периода 2009-2012 г., използващи възобновяеми енергиини източници (ВЕИ) с обща мощност 1563 МВт, драстично увеличиха количеството ток, произведен от тях. През 2012 г. въведените в експлоатация вятърни централи са с 84% повече в сравнение с 2011 г., а за слънчевите този процент е 623% (виж таблица). Генерираната енергия също бележи ръст: при вятърните централи (ВтЕЦ) - с 42%, а при соларните (ФтЕЦ) - с космическите 706%!

В докладите на международни организации (EPEA - Европейска асоциация на фотоволтаичната индустрия), следящи навлизането на енергията от ВЕИ, България е определена като "лидер" за 2012 г. по темп на експанзия на соларите на глава от населението и за "изгряваща звезда". Онези, които съставят рейтингите обаче, не се интересуват от социалната цена на "лидерството" ни. Нито колко "зелено" може да си позволи да бъде обществото ни - дебат, който така и не се състоя. Сега топката на отговорността за "разцъфналите" над 1600 ВЕИ централи (според данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие) по поляни и хълмове на родината ни лети между институции - централни и местни, кметове, чиновници, ексминистри, политици и експерти. Никой не иска да я задържи при себе си, както и да обясни смислено на гражданите защо при поет ангажимент към ЕС за достигане на 16% енергия от ВЕИ в крайното енергийно потребление към 2020 г., ние сме на път да изпълним условието 5-6 години предсрочно. По предварителна експертна оценка на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) този дял за 2012 г. ще надхвърля 14%. За да не мислим оптимистично, че това е краят на тегобите ни, управлението на ГЕРБ ни е оставило и нещо като "бонус". По сключени предварителни договори и договори за присъединяване в близките години в електроенергийната ни система ще се включат

нови 1742 МВт вятърни и 651 МВт соларни

централи. И това съвсем не са крайните числа, понеже в тях не попадат малките мощности, които ползват преференциално присъединяване съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).
Драстичното увеличение на инсталираните мощности на вятърни и соларни централи, комбинирано със свитото потребление на ток за първото тримесечие на т.г., сравнено с предходната (9,6% - при битовите потребители, и 5,1% - при стопанските и обществения сектор), заспалата икономика и смешните количества за износ доведоха до сериозни проблеми при поддържане на баланса между производството и консумацията на електроенергия. Наложи се електроенергийният системен оператор (ЕСО) да въведе ограничения за различните типове електроцентрали. Кондензационните бяха разтоварени средно със 77,7% до критичния минимум. Топлофикационните работеха средно с 42,2% от разполагаемите си мощности, а заводските съответно с 39,67%. АЕЦ "Козлодуй" беше разтоварена с 33,92% до допустимия минимум. След наложените ограничения на тези централи беше въведено такова и за соларните и вятърните - до 40% от инсталираната им мощност.
Докато в периода 2009-2011 г. е регистриран ръст както при производството и потреблението на ток, така и в износа му, то през 2012 г. всички тези параметри намаляват, с изключение на енергията от ВЕИ, която бележи ръст от 40,7%. Аналогична е ситуацията и за първото тримесечие на 2013 г. В сравнение с 2012 г. всички показатели падат, с изключение генерацията на ток от ВЕИ, която расте с 51,2%. (виж таблица)
 
Дисбалансите в енергетиката

изявили се с особена острота тази пролет, се отразиха негативно на целия отрасъл. Макар в момента да е намерен компромисен вариант, туширащ апетитите на енергийните дружества, трагедията в мина "Ораново", където загинаха четирима миньори, работещи при чудовищни условия на труд, напомни за въгледобива и за това, че всъщност дори при наличието на АЕЦ "Козлодуй" и при експанзията на "зелени" централи, България генерира електроенергия най-много от местни въглища. За 2012 г. делът на въглищата в производството на ток е 47,3%, следван от ядреното гориво, което е 37,6%. От февруари т.г. основният проблем, пред който е изправен въгледобивът, е ограниченият прием на въглища от електрогенериращите мощности заради намаленото потребление в страната и ограничения износ на ток. Преобладаваща част от дружествата, намиращи се главно на територията на Западна България и подаващи въглища основно към ТЕЦ "Бобов дол", частично преустановиха дейността си и временно се освободиха от наетия персонал.
Въведените от ЕСО

ограничения в производството

на електроенергия се отрази върху приходите на всички въгледобивни дружества, което доведе до редуциране на плащанията им към доставчици на резервни части и изпълнители на ремонтни дейности. За "Мини Марица изток" ЕАД е диференциран и друг проблем в Доклада за състоянието на енергетиката в РБългария. От 2009 г. продажната цена на добиваните от дружеството лигнитни въглища е намалена и замразена. През последните години разходите за добив и реализация на 1 т условно гориво (туг) са по-високи от продажната цена, което води до загуби от основна дейност. Така например за 2012 г. продажната цена на 1 туг е 71,50 лв., а пълната себестойност на същия е 74,29 лв. Липсата на оборотни средства заради неритмичното издължаване от консуматорите допълнително е затруднила дейността на компанията. Направено сравнение на добива на лигнитни въглища в страната за първите тримесечия на 2013 г. и 2012 г. констатира намаление с 32,8% т.г. спрямо предходната. Макар да приключват 2012 г. с минимална печалба преди облагане с данъци от 6 млн. лв., първото тримесечие на т.г. "Мини Марица изток" са на загуба.
Финансовото състояние на държавните дружества от отрасъл "Енергетика" е с влошени показатели. Изминалата 2012 г. с печалба преди данъци приключват Българският енергиен холдинг (258 млн. лв.), АЕЦ "Козлодуй" (208 млн. лв.), ТЕЦ "Марица изток 2" (51 млн. лв.), "Булгартрансгаз" (120 млн. лв.). Загуби отчитат "Булгаргаз" (114 млн. лв.), Националната електрическа компания (100 млн. лв.) и ЕСО (38 млн. лв.). Според доклада на МИЕ тези резултати не позволяват извършване на инвестиции, поддържане на съществуващите активи и предопределят същественото увеличение на задлъжнялостта на дружествата, което поставя енергийната система пред сериозни рискове. Окуражаващото е, че колапсът е обратим процес, стига действията на реаниматорите да са компетентни и навременни.

Следва